аполитичен

Pазмисли на един аполитичен" еедно от по-ранните произведения на Томас Ман, бележещо етап в творческата му биография. Като духовна характеристика и база за сравнения на епохата трудът постоянно възбужда интереса на изследовате лите, предизвиквайки през годините силен и противоречив отзвук. Томас Ман се залавя с това съчинение, което „се опитва да си пробие път в гъсталака", през ноември 1915 г. и го завършва две години по-късно, непосредствено преди края на Първата световна война, когато самото време решава част от проблемите, поставени в него. Това обаче не пречи на писателя да издаде книгата през 1918 г. По думите на самия Томас Ман „Размисли на един аполитичен" са критикоесеистична работа, която обхваща актуални и парливи въпроси на съвремието, съчетано с основна ревизия на собствените му възгледи. В остро полемична форма авторът излага своите виждания за характера на изкуството, литературата, обществото, политиката и ги защищава срещу становище, което той смята тогава за преобладаващо в Европа и Германия. Писателят се чувствува изразител на убежденията на едно малцинство или на едно принудено да мълчи още преди избухването на Първата световна война мнозинство. Основният проблем, продъл жил да вълнува Томас Ман през целия му творчески път, е противоречието между духа и живота. „Духът е аполитичен, той е длъжен да създава, да твори, не да се пазари" - това е нравственият императив, вплетен в цялата творба, която заради изповедния си характер се превръща в открита равносметка със съвестта и отражение на духовната криза, засегнала обществото. Десетки години по-късно по повод на гледищата и оценките, застъпвани B „Размислите на един аполитичен" и в отговор на отправени му обвинения в не последователност Томас Ман отново отстоява възгледа, че цялото му творчество е непрекъсната верига от пораждащи се една от друга брънки, неподменими по функция и значимост за създаване на цялото. И неслучайно както през 1917, така и до самия си край той никога не изменя на немската си родина, на немския език и душевност, които за него са били винаги жизнена същност и съдба.

Cтранно! Ровя из малката сбирка от книги, нараснала с течение на годините, прелистям, попадам тук и там на пасажи, които по стар навик съм подчертавал при четенето с молива, и откривам, че в тях изобщо не става дума за красота, а само за морал, следователно за неща от нравственодушевен разред. Отбелязана е и годината, когато за първи път съм чел кни гите; датировката понякога лежи далеч в миналото. Бях млад, четях; на слаждавах се на прочетеното, възхищавах се, обичах го и се учех от него. Ала естетическото, колкото много и да го обичах и да търсех поука в него, се подразбираше сякаш от само себе си, защото перото ми не задействуваше веднага там, където се откриваха най-прекрасните му форми. Онова, което търсех, което ме интересуваше, на което особено наблягах, бе нравственият императив, моралът. И тъкмо към обагреното с морал, към морално осмисле ното изкуство се издигаше вътрешният ми взор, него чувствувах като моя сфера, като нещо изначално присъщо и сродно на моя писателски натюрел. Трябваше да изтече една цяла година след излизането от печат на моя роман-хроника * за упадъка на едно семейство, докато той привлече вниманието на публиката. За него пожънах по-късно много похвали и почести. Ала между всички публикувани рецензии имаше една, която ме удовлетвори особено много, и то не защото ме хвалеше, а защото, разглеждайки книгата успоредно с един току-що преведен от италиански роман на Д'Анунцио**, правеше характеристика, в която песимистичният морализъм на моя разказ се противопоставяше на пищния естетицизъм на латинеца. Носех изрезката във вътрешния си джоб и я показвах с удоволствие. Така беше. Такъв бях и такъв исках да бъда. В такава светлина исках да ме види и светът; а от това желание говореше съпротива - опозиция срещу един светоглед и художест вен похват, които ми изглеждаха чужди, враждебни, безсъвестни или, ако мога да се изразя с по-декоративната дума - разблудни. „Вие развихрихте оргии като възхвала на бляскавата повърхност на света и нарекохте това изкуство..." Ето ви един изблик на тази опозиция, един стилизиран и за покитен високо в сферата на първобитен аскетизъм израз на тази опозиция, насочена обаче срещу определена личност.