Спомени за Емануил Попдимитров

Първата световна война беше приключила вече, когато към средата на 1919 г. свалих пагона на набързо произведен подпоручик. Тогава, през време на тази злополучна война, донесла толкова страдания и лишения на народа, от така наречената „школа за запасни подпоручици" в Княжево излизаха, след няколко месечно обучение, кандидат-офицери, които биваха разпращани веднага по фронтовете и в ариергарда. От Русе, където се демо билизирах, в полуцивилни дрехи, се озовах в София, за да се запиша в университета. В София остро се чувствуваха сетнините от катастрофално завършилата за България война. Нищета в материалния живот, покруса и отчаяние в духовния! Народът реагираше силно, обладаван от гняв срещу виновниците за катастрофата. Из улиците на столицата марширу ваха чужди войски, в страната се разпореждаше френският генерал Кретиен... Народният поет Иван Вазов бе обнародвал малка сбирка стихотворения под надслов „Не ще загине!", за да окуражи своя народ, да внесе ведрина в дълбоко смутената негова душа, да въз върне вярата му за по-честити дни: