Театрални вечери

Красива и горда жена е издигнала меч пред себе си. В нейния полет все напред и все нагоре има много величие, трагизъм и красота. Това еновият паметник на падналите герои за свобода, който се намира пред Народния театър във Варшава. В скулптурата е уловено разнообразно движение. Не зная защо, освен за съдбата на полската нация, тя навява асоциации и за полския театър. За неговата история и за настоящата му младост. Неволно си припомням „Задушница“ на Мицкевич, „Кордиан“ и „Баладина" на Словацки. Поглеждам часовника - трябва да бързам - не бива да изпусна началото на„Смъртта на поручика" от Мрожек. Очаквам да бъде нещо извънредно забавно и тъжно. (И не се излъ тах...). Хвърлям последен поглед към Театралния площад. Отдалеч някак по-осезаемо се долавят принизяванията или може би принудителните спирания и вихрените полети, които крие в себе си тая странна жена с меча. Но чувствуваш - каквото и да стане - тя енесломима, ще вдигне своето прояснено чело. Спокойно навлизам в театралната зала и веднага ставам нейна пленница. Времето лети неусетно, спектакълът продължава около два часа. Още е само 9 часът вечерта и навън дори не е достатъчно тъмно. Има време да се разходиш, да поговориш и поспориш с поляци за техните театрални представления, за нашумели драматурзи, за интересни сценични образи.