Марксически литературен критик и публицист

Димитър Димитров - едно име, което не говори почти нищо на съвре менния читател. Отиват си един по един и онези, които в неизбледнелите си спомени отпреди повече от шест десетилетия биха могли да възстановят нещо от образа на този възторжен идеалист - с крехка физическа фигура на не познаващ отдих работнически организатор, с неспокойно и темпераментно перо на талантлив публицист, с търсеща мисъл на един многообещаващ социа листически литературен критик и учен. Димитър Димитров е от фалангата първи социалистически дейци, които още в онази ранна епоха прозират необ ходимостта от практическа борба за освобождението на работническата класа и участвуват непосредствено в тази борба. И като литератори те не са съзер цатели, а борци, които разчистват пътя на социалистическата идеология и литература. За около 5-6 години обществена и литературна дейност той оставя интересно и съдържателно наследство, което има свое определено място в марксическата ни критика от края на века. На общественото му и литературно дело, на живота му много бързо слага край жълтата гостенка", поко сила толкова млади социалистически сили.