„Обикновените хора” през тревожната 1923 година

Епичното повествование в многотомната епопея на Георги Караславов „Обикновени хора" винаги ми е напомняло могъщото течение на широка и пълноводна река - спокойно и равно, но криещо в себе си не подозирани дълбочини, разливащо се в странични ръкави, които капризно криву личат и отново се съединяват в главната посока, обхващащо все по-големи и поголеми пространства, властно напиращо към крайната си цел