Клод Леви-Строс

Името на Клод Леви-Строс (р. 1908) е неразривно свързано с науката, която днес се нарича структурна антропология. Удивлява точността, с която още в един от ранните си текстове - „Струк турният анализ в лингвистиката и антропологията" - Леви-Строс формулира методологическата Основа на структурализма. Както личи от заглавието, той се вдъхновява от трудовете на Фердинанд дьо Сосюр и най-вече от принципите на фонологията, приложени от Н. Трубецкой и Р. Якоб сон: преход от изучаване на съзнателните явления към тяхната безсъзнателна инфраструктура, отказ от разглеждане на елементите в системата като независими същности и насочване на анализа към техните отношения; така отношенията придобиват смисъл само в система от корелации, чиято структура изследователят трябва да опише. Леви-Строс прилага този метод при изучаването на системите на роднинството и разкрива формалното им съответствие с фонологичните системи. Влияние върху Леви-Строс оказва и теорията на френския социолог от 30-те години Марсел Мос. Във „Въведение към творчеството на М. Мос" (1950) Леви-Строс сравнява метода на анализ в „Есе върху дара с оперативната техника в структурната лингвистика и поставя пред антропологията задачата да проникне отвъд социалните явления и отношения (които нарича „сурови данни") и Да достигне до езика (в Сосюровия смисъл), чиито многообразни и привидно произволни форми стават достъпни за разума на равнището на структурата на неговата система. Такива са целите, които си поставя и с „Елементарни структури на роднинството" (1949) - докторската дисертация на Леви-Строс, в която доказва, че „системата на наименованията“ и „системата на поведения" в роднинските отношения се основават на универсални ментални структури. Анализът му позво лява да заключи, че всички форми на социалния живот имат символна стойност, вследствие на което Леви-Строс насочва вниманието си към „изучаването на знаково-символния посредник" - Митовете, ритуалите, маските, изкуството, религията. Изследването на митологиите започва още с. Тъжни тропици" (1956) - книга, посветена на културата на индианците от централна Бразилия, и продължава с фундаменталния труд „Митологики" (1964-1971). Леви-Строс разглежда митоло тичните системи като затворени системи, в които „митовете се мислят помежду си", тоест съществуват само в отношение един към друг; според него е невъзможно да бъде разкрит оригиналът на тези огледални отражения, те са равностойни елементи в системата на митологемното мислене. Кон делцията на Леви-Строс за символната функция е свързана с разграничението на съзнателни и безсъзнателни неща, въведено за първи път от американския социолог Франц Боас. Съзнателните модели са т. нар. „норми" в обществото“. Според Леви-Строс тези модели са нещо като екран между колективното съзнание и социалната структура, заровена в „безсъзнателното“. Леви Строс споделя възгледа на Боас, че социалните явления се поддават по-лесно на структурен анализ, ако обще ството не си е изработило съзнателен модел за тях (оттук се ражда и интересът му към т. нар. „при интивни" общества и техните митове), който е в състояние да маскира реалната ситуация. Какво разбира Леви Строс под „безсъзнателно"? „Безсъзнателното е именно общият и специфичен характер на социалните явления" („Въведение към творчеството на М. Мос“). Безсъзнателното се свежда до една функция - символната, а тя именно е специфично човешката. За да е социален, всеки факт още от самото начало е символен, твърди ученият.

Световноизвестният френски антрополог и етнолог Клод Леви-Строс е роден в Брюксел на 28.11.1908 г. Образованието си получава в Париж, където следва право и философия. През 1935-1938 г., като професор в университета в Сао Пауло, той реализира няколко етнографски експедиции в Мато Гросо и Амазония. От 1959 г. до 1982 г. е професор в College de France в катедрата по социална антропология и ръководител на създадената от него в 1960 г. Лаборатория по социална антропология. В 1973 г. е избран за член на Френската академия на науките. Името на Клод Леви-Строс е неразривно свързано с това, което днес наричаме структурална антропология. Още в една от първите си статии, «Структуралният анализ в лингвистиката и в антропологията», той ясно формулира основните принципи на структурализма. Идеите му са повлияни от лингвистичните възгледи на Ф. дьоСосюри особено от фонологичния метод, прилаган от Трубецкой и Якобсон: изучаване не вече на съзнателните явления, а на неосъзнатата им инфраструктура; разглеждане на елементите в дадена система не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или противопоставят; и нещо повече - тези връзки имат стойност само в система от корелации, чиито правила трябва да се изведат. От друга страна, трябва да се има предвид и влиянието на Марсел Мос, което проф. Леви-Строс винаги е подчертавал и в резултат на което основната задача на антропологията се определя като търсене на «Несъзнателните мисловни структури, до които може да се достигне чрез институциите и още по-добре чрез езика>>, и които правят разбираеми многообразието и привидния безпорядък на формите («Въведение в трудовете на Марсел Мос»). Някои от по-важните трудове на проф. Леви-Строс са: «Елементарните структури на родството»- 1949 г.; «Раса и история»- 1952 г.; «Тъжни тропици» - 1955 г.; «Структурална антропология» - 1958 г.; «Тотемизмът днес» - 1962 г.; «Дивата мисъл» - 1962 г.; четирите тома «Митологични» - 1964, 1966, 1968, 1971 г.; «Структурална антропология две» - 1973 г.; «Ревнивата грънчарка» - 1985 г. и др. Предлаганият тук текст е откъс от кнвигата -»Структурална антропология две». В него Клод Леви-Строс възразява на В. Я. Проппо повод предлаганите идеи за структурален анализ на вълшебната приказка, обвинявайки го във формализъм. За улеснение на ползващите текста като бележки под линия даваме цитатите, използвани от френския учен, в руския им оригинал според изданието на «Морфология сказки» от 1958 г.