Структура на митовете

Името на Клод Леви-Строс (р. 1908) е неразривно свързано с науката, която днес се нарича структурна антропология. Удивлява точността, с която още в един от ранните си текстове - „Струк турният анализ в лингвистиката и антропологията" - Леви-Строс формулира методологическата Основа на структурализма. Както личи от заглавието, той се вдъхновява от трудовете на Фердинанд дьо Сосюр и най-вече от принципите на фонологията, приложени от Н. Трубецкой и Р. Якоб сон: преход от изучаване на съзнателните явления към тяхната безсъзнателна инфраструктура, отказ от разглеждане на елементите в системата като независими същности и насочване на анализа към техните отношения; така отношенията придобиват смисъл само в система от корелации, чиято структура изследователят трябва да опише. Леви-Строс прилага този метод при изучаването на системите на роднинството и разкрива формалното им съответствие с фонологичните системи. Влияние върху Леви-Строс оказва и теорията на френския социолог от 30-те години Марсел Мос. Във „Въведение към творчеството на М. Мос" (1950) Леви-Строс сравнява метода на анализ в „Есе върху дара с оперативната техника в структурната лингвистика и поставя пред антропологията задачата да проникне отвъд социалните явления и отношения (които нарича „сурови данни") и Да достигне до езика (в Сосюровия смисъл), чиито многообразни и привидно произволни форми стават достъпни за разума на равнището на структурата на неговата система. Такива са целите, които си поставя и с „Елементарни структури на роднинството" (1949) - докторската дисертация на Леви-Строс, в която доказва, че „системата на наименованията“ и „системата на поведения" в роднинските отношения се основават на универсални ментални структури. Анализът му позво лява да заключи, че всички форми на социалния живот имат символна стойност, вследствие на което Леви-Строс насочва вниманието си към „изучаването на знаково-символния посредник" - Митовете, ритуалите, маските, изкуството, религията. Изследването на митологиите започва още с. Тъжни тропици" (1956) - книга, посветена на културата на индианците от централна Бразилия, и продължава с фундаменталния труд „Митологики" (1964-1971). Леви-Строс разглежда митоло тичните системи като затворени системи, в които „митовете се мислят помежду си", тоест съществуват само в отношение един към друг; според него е невъзможно да бъде разкрит оригиналът на тези огледални отражения, те са равностойни елементи в системата на митологемното мислене. Кон делцията на Леви-Строс за символната функция е свързана с разграничението на съзнателни и безсъзнателни неща, въведено за първи път от американския социолог Франц Боас. Съзнателните модели са т. нар. „норми" в обществото“. Според Леви-Строс тези модели са нещо като екран между колективното съзнание и социалната структура, заровена в „безсъзнателното“. Леви Строс споделя възгледа на Боас, че социалните явления се поддават по-лесно на структурен анализ, ако обще ството не си е изработило съзнателен модел за тях (оттук се ражда и интересът му към т. нар. „при интивни" общества и техните митове), който е в състояние да маскира реалната ситуация. Какво разбира Леви Строс под „безсъзнателно"? „Безсъзнателното е именно общият и специфичен характер на социалните явления" („Въведение към творчеството на М. Мос“). Безсъзнателното се свежда до една функция - символната, а тя именно е специфично човешката. За да е социален, всеки факт още от самото начало е символен, твърди ученият.