Революционният хуманизъм на Христо Смирненски

Проблемата за човека е съпътствувала всички етапи в духовното развитие на обществото. Решителна промяна в нейното осветление настъпва през епохата на Ренесанса. Събудената и еманципирана от догмите на религията човешка мисъл се насочва не само към изучаване на природата, но и към човека - господствува щият през Средновековието теоцентризъм се заменя с антропоцентризъм. Чрез устата на Хамлет този прелом бляскаво е изразил великият Шекспир: „Човекът! Какво великолепно творение е той! Колко благороден е с разума си! Как е безпределен в способностите, в поривите, в движенията си! Как изумително съвършен е в действията си! Колко прилича на ангел в своята прозорливост! Колко е подобен на бог! Върховна красота на света! Венец на всички твари!" (Превод на Л. Огнянов-Ризор) Но от Ренесанса, когато настъпва този поврат в статута на човека, до истори ческите предпоставки за осъществяването на тези същностни негови качества и възможности, е било твърде далеч. Еманципиран спрямо „извънбитиен Абсолют през Средновековието, с установяването на буржоазното общество човекът е поставен вече в друга - социална, класова зависимост, която принципиално го лишава от възможност за изява и развитие на заложените в него потенции. Историческите условия за промяна и решителна перспектива в положението на човека настъпват на прехода между XIX и ХХ в., когато центърът на световното антибуржоазно революционно движение се пренася от Запад в Русия. Тук именно през 90-те години на миналото столетие ускореното промишлено развитие предиз виква по-нататъшно рязко разпадане на феодалните отношения, с бързи темпове се установява капиталистическата структура на обществото. Заедно с това възник ва и се развива силен пролетариат, ръководен от създадената от В. И. Ленин Социалдемократическа работническа партия. През този период започва процес на епоха лен прелом в цялостния идеологически живот не само в Русия, но и в Западна Европа. В контекста на това епохално движение на мисълта и в българската литерату ра се наблюдава забележима промяна в художествената трактовка на човека. Заедно с идейното израстване и подем на българския пролетариат болшевизацията на Българската комунистическа партия, откритото настъпление на народните маси срещу буржоазията и т. н. самата действителност у нас повелително постави проблемата за мястото и ролята на човека в колектива и в живота.