Поезията на Александър Вутимски

Вече десетилетия витае неприютен този глас и блъска прозорците на уютния ни сън, драска по вратите ни, вие в улуците, скита по первазите, трополи по покривите. Той идва от една обратна страна на битието, дълбоко зарита под желанието ни да я забравим - глас, роден от нищетата, разяден от самота, блуден, дрезгав, тръпнещ глас, извисил се скръбно и дръзко над човешката обреченост. Този бездомен брат на сенките, този конквистадор в страната на нощните фенери, стражари пияници, на обезлюдените мостове и обездушените хотелски стаи, това дълго бледо лице в дъното на мръсната кръчма, подмятано от отблясъците на газената лампа и белязано от вселилата се в плътта му смърт - той, поетът Александър Вутимски - брат ли ни е той наистина, или жестоко привидение вечер, когато след богата вече ря се завръщаме към вечните си сигурни легла И В ушите ми все още звучи случайното изказване на един уважаван от мен кри тик: „Не всичко у Вутимски трябва да се приема безрезервно, в неговите стихове има и голяма доза болезненост..." Болезненост? Следователно болезненото в пое зията не трябва да бъде приемано - може би като чуждо на човешката природа? Странна е наистина самоувереността, която ни дава право да изключим която и да е отсянка на човешките чувства от сферата на поезията. Винаги ми еизглеждал съм нителен този натрапчив стремеж на нашата литературна история да заобикаля тра гичното и да утвърждава оптимистичното, дори когато то звучи повърхностно кухо. Що се отнася до болезнеността, имаме и безболезнен Вутимски, само че той И e съвсем друг поет - поетът Александър Вутов от ученическите списания. Ала разминаването не свършва тук. Ако има нещо в поезията на Вутимски, което трябва да се приема безрезервно, то е именно тази болезненост. Тя е предпоставка за новото, уникалното и естетически ценностното в неговата поетика. Това е поезия, писана пред лицето на смъртта, и то не на бързата и ефектна смърт в името на нещо, а на бавната, постепенно осъзнавана като неизбежност и обхващаща ця лото съзнание смърт - смъртта като единствена перспектива, смъртта като еже дневие на мисълта.