Размисли върху стила на Дебелянов

Как е творил Дебелянов? Намек за това не откриваме дори в кореспонденцията му с Николай Лилиев. За съжаление разпиленият архив на Димчо съдържа и малко чернови, които биха подпомогнали едно изслед ване върху творческия процес на поета, но затова пък почти всички стихотворения, готвени от него за бъдещо издание, имат най-малко още по един вариант: веднъж публикувани, те често са връщали вниманието на автора, за да подсили някоя багра, да внесе нов нюанс или да отстр ани нещо традиционно, изкуствено или натруфено. Съвсем естествено е, че и първите Дебелянови творби носят следите на узряващ талант, който налива живителни сокове, търси формата си и зрее. Този талант широко отваря очи и непрекъснато открива света, за да достигне най-сетне до вечните въпроси и да започне своя път. ....твореше бавно, дълбоко, с голяма самокритика, той както трябва да се твори. Тъй пишеше той дори и хумористичните" си стихове, „Твореше бавно, казва Николай Райнов, а само за десет години - от 1906 до 1916 г., - сякаш обул бързоходните ботуши на приказния Палечко, извървява път, който го довежда до съ вършенство в областта на елегията и до създаването на един неповторим поетичен свят, нежният мост, по който минаха младите към една поезия на възвръщане към земята, към нещата и хората, за да открият в тия нови дълбочини богатства, неподозирани до вчера, 2 „Твореше дълбоко", което пък означава, че една лирична творба е преди всичко изляно чув ство, но с нея постът трябва да говори на света. Така Дебелянов не можеше да не напише „Ле генда за разблудната царкиня" и неслучайно, за да я създаде, той избра малката, тиха гаричка Сладък кладенец, далеч от бурния живот, дето даскалът не чете „Универсальная библиотека и дето не могат да се водят важни" политически прения с преносвачите, стрелочниците и кантоне рите. Този поет с градско самочувствие носи запазено чувство за идиличната природа. В съпри косновението си с нея той усеща таланта си. „Легенда за разблудната царкиня" е измерението за дълбочината на Дебеляновия талант. В нея литературният работник може да намери отговор на много въпроси, без да скрие в себе си тайната мисъл - видиш ли, в поета все пак има поза.