Райна Тотева

Димчо Дебелянов се ражда в Копривщица, в семейството на абаджия, в първото десетиле тие след подписването на Санстефанския мирен договор. Градът и хората му живеят със спомените за минало величие и слава и носят бремето на новите обществено-политически и икономически промени. Връщайки се с тъга към малкото градче, скътано в прегръдките на същинска Средна гора, Каравелов в своите „Българи от старо време" с присъщата му ерудиция, вплетена в поетически размисли, ще направи най-верния извод за оня цъфтеж на родния си град, който му отреди първенството през Възраждането: „В Коприщица няма плодовита земя - само камъни, пясък и глина; но, както се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Коприщица е едно от най-живите и най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи тру дове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънлива азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и много полезни мислители. "2 А цъфтежът на Копривщица са 40-те 60-те години на XIX в. Джелепи и бегликчии разнасят славата и из цялата многоезична империя, строят богати двукатни домове, чешми, мостове, училища, стават ктитори, а върху надгробните си плочи от бял мрамор оставят завет: „Ако поминеш добродетелно; ако помогнеш за общото добро; ако покажеш любов към брата си, към своя народ, отечество, ще добиеш вечна слава и блаженство. " Развитието на скотовъдството през XIX в. довежда до развитието на широка основа на домашна индустрия и търговия с нейните произведения. След джелепите и бегликчиите идват абаджиите, носители на демократичен дух. Абаджиите с техния труден занаят по хиляда бода пара" съставляват след 1830 г. най-многобройният еснаф, откликвал на всяко народополезно дело, сам издържал от 1850 до 1859 г. Девическото училище. Към този еснаф принадлежи и родът дебелянци. за От ранна пролет до началото на есента в абаджийските дюкяни се е изработвала стоката, разпродавана из пазарите на Одринско, Беломорието, Цариград, Цариградско и Мала Азия. Жените предели вълната, а от преждата плетели гайтани и чорапи, тъчели шаяци, демии, черги и кебета. Наесен мъжете откарвали и разпродавали стоката, която обикновено те сами изработвали с помощта на калфи и чираци, чийто брой се определял от състоянието им, и тази, която в дългите зимни нощи жените изработвали сами. В 1870 г. от Копривщица се изнасяли 250 000 оки абаджийска стока и около 20 000 дузини чорапи.