За новия речник на литературознанието (Wӧrterbuch der Literturwissenschaft)

„Съставянето на пълен списък от опозиции, които са присъщи на литературата като цяло стен механизъм, е задача на бъдещето. Но тази задача евече реализуема и освен това свръх актуална. Без нейното решаване ти пологичното сравнение на литературите и създаването на една световна литература е невъзможно." Така Ю. М. Лотман формулира най-важни те проблеми на съвременната литературна наука. За разрешаването на тези трудни, но и неот меними задачи ще допринесе съществено и Речникът по литературознание, излязъл от печат през 1986 г. като едно от авторитетни те научни издания на Библиографския институт в Лайпциг. Концептуалната рамка, обединила статиите в този ценен наръчник, почива на възгледа за литературата като словесно изкуство, като особено средство за човешко познание и социално самоосъществяване. Същевременно тя отчита историческите изменения и паралел ното съществуване на различни понятия за литература с оглед на регионалните особености в културоложки план. В този смисъл коментираните литературоведски термини са пред ставени в тяхното модерно значение като ре зултат от многоразклонени литературно-исторически процеси, но и с присъщите им особености, породили се в новите условия на социалната комуникация. Тези съображения определят принципната структура на отделните статии: след кратки етимологични сведения се описва в систематичен план значението на съответното понятие от съвременна гледна точка, а цити раните конкретни реализации илюстрират неговото историческо развитие. Затова и възгледът за литературно-историческите цезури и пре ходи не се съобразява с наследени я от XIX в. оценяващ модел на възвисяване и упадък в културното развитие. Исторически обуслове ното преплъзване на културния център, смя ната на семиотични доминанти или диалекти ческото снемане на литературните традицин в една нова културна ситуация изграждат континуитет в световноисторическия процес, в който естетического натрупване на унасле деното се запазва. Този сравнителен аспект на литературоведския подход насочва внима нието към редица пренебрегвани до момента линии на развитие: извъневропейски, среднове ковки и др. Новият речник предлага детайлно описание на всички значителни метрични или стилистични форми - от старогръцките или староисландски стихове, през арабските или японски словесни орнаменти до американските шанти, румънската дойна или руската час тушка. Такава концепция предпазва от едно1 Ю. М. Лотман. О содержании и структуре понятии художественной литературы. - В: Проблемы поэтики и истории ли терагуры. Саранск, 1973, с. 35. 160 странчиви преценки, от предразсъдъците на един източен или западен литературоцентризъм. Необходимият подбор на литературните яв ления и тяхната оценка есъществен проблем при всички подобни начинания, особено като се има предвид лавинообразното разрастване на надлежната информация през последните столетия. В предговора към речника отговорният редактор Кл. Трегер припомня полемиката на Хегел срещу наивното упование на истори ческата школа в източниците и в обективността - с баналното изискване за възможно найобективно излагане на фактите не ще се стигне далеч, защото историята на даден предмет по необходимост е свързана най-тясно с предста вата ни за него, което пък от своя страна опре деля какво точно ще преценим като целесьо бразно и правилно. Затова научното тълкуване на литературните факти е широко застъпено. Голямо внимание е отделено на характеристи ката и кратката история на най-съществените филологически дисциплини. На критичен прег лед са подложени всички идеологически значими течения на литературознанието: от позитивизъм и духовна история през екзистен циално-философското гледище за литературата и структурализма до анализ на дискурса. Прави впечатление, че някои литературни термини, например Млада Германия, Виен ска група и др. не са въведени като самостоя телни рубрики, а са пояснени в рамките на други статии. По-компактното представяне на тясно свързани и взаимообуславящи се понятия вероятно не е единственото съображение за това решение. То пести и място в този и без това мастит наръчник, надраснал обичайните за подобни публикации размери със своите 700 с. голям формат и почти 100 с. библиограф ски апарат. Между кориците си той включва и нелитературни термини: отчуждение, обще ствен договор, догматизъм, психоанализа, се миотика и др. Всички тези понятия са видени, разбира се, през призмата на литературозна нието. Те дават възможност световната лите ратура да се представи като гъвкава, отворена система от закономерности, форми, жанрове, която се изменя динамично и влиза във все нови и нови взаимовръзки с други сфери на духовната култура.