Из световната естетическа мисъл

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Името на Клод Леви-Строс (р. 1908) е неразривно свързано с науката, която днес се нарича структурна антропология. Удивлява точността, с която още в един от ранните си текстове - „Струк турният анализ в лингвистиката и антропологията" - Леви-Строс формулира методологическата Основа на структурализма. Както личи от заглавието, той се вдъхновява от трудовете на Фердинанд дьо Сосюр и най-вече от принципите на фонологията, приложени от Н. Трубецкой и Р. Якоб сон: преход от изучаване на съзнателните явления към тяхната безсъзнателна инфраструктура, отказ от разглеждане на елементите в системата като независими същности и насочване на анализа към техните отношения; така отношенията придобиват смисъл само в система от корелации, чиято структура изследователят трябва да опише. Леви-Строс прилага този метод при изучаването на системите на роднинството и разкрива формалното им съответствие с фонологичните системи. Влияние върху Леви-Строс оказва и теорията на френския социолог от 30-те години Марсел Мос. Във „Въведение към творчеството на М. Мос" (1950) Леви-Строс сравнява метода на анализ в „Есе върху дара с оперативната техника в структурната лингвистика и поставя пред антропологията задачата да проникне отвъд социалните явления и отношения (които нарича „сурови данни") и Да достигне до езика (в Сосюровия смисъл), чиито многообразни и привидно произволни форми стават достъпни за разума на равнището на структурата на неговата система. Такива са целите, които си поставя и с „Елементарни структури на роднинството" (1949) - докторската дисертация на Леви-Строс, в която доказва, че „системата на наименованията“ и „системата на поведения" в роднинските отношения се основават на универсални ментални структури. Анализът му позво лява да заключи, че всички форми на социалния живот имат символна стойност, вследствие на което Леви-Строс насочва вниманието си към „изучаването на знаково-символния посредник" - Митовете, ритуалите, маските, изкуството, религията. Изследването на митологиите започва още с. Тъжни тропици" (1956) - книга, посветена на културата на индианците от централна Бразилия, и продължава с фундаменталния труд „Митологики" (1964-1971). Леви-Строс разглежда митоло тичните системи като затворени системи, в които „митовете се мислят помежду си", тоест съществуват само в отношение един към друг; според него е невъзможно да бъде разкрит оригиналът на тези огледални отражения, те са равностойни елементи в системата на митологемното мислене. Кон делцията на Леви-Строс за символната функция е свързана с разграничението на съзнателни и безсъзнателни неща, въведено за първи път от американския социолог Франц Боас. Съзнателните модели са т. нар. „норми" в обществото“. Според Леви-Строс тези модели са нещо като екран между колективното съзнание и социалната структура, заровена в „безсъзнателното“. Леви Строс споделя възгледа на Боас, че социалните явления се поддават по-лесно на структурен анализ, ако обще ството не си е изработило съзнателен модел за тях (оттук се ражда и интересът му към т. нар. „при интивни" общества и техните митове), който е в състояние да маскира реалната ситуация. Какво разбира Леви Строс под „безсъзнателно"? „Безсъзнателното е именно общият и специфичен характер на социалните явления" („Въведение към творчеството на М. Мос“). Безсъзнателното се свежда до една функция - символната, а тя именно е специфично човешката. За да е социален, всеки факт още от самото начало е символен, твърди ученият.
    Ключови думи: структура, митовете

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Макар че спомените, струва ми се, са приоритет на друга възрастова група, с която се лаская да се разидентифицирам, ще си позволя да започна изложението си точно с един спомен, който, може би защото е твърде пресен, а може би защото темата "идентичност и другост" е обсебила мисленето ми, не ми дава мира. И така, официален повод, ознаменуван с прием, е събрал твърде разнородна в своя национален и социален статус компания. Ритуалът, предвиждащ по чаша шампанско на крак, преди да заемем стриктно определените си места по масите, щедро ни дава възможност да се поопознаем. Качеството на шампанското вероятно е много високо, видът на келнерите недвусмислено го внушава, но и втората чаша не постига целта си. Ледът е пропукан от пушачите (или по-точно от непушачите, предвидили един-единствен ъгъл за другите), порокът не само обединява, той, оказва се, е нетърпим и към мълчанието. В непринуденото бъбрене участват петима германци, една чаровна австралийка, една отчайващо дългокрака холандка и аз и един смазващ с достолепието си кюрд в качеството ни на представители на смътно неясното единство на Ориента. Темата на разговора тръгва от сложната загадка на страстта към цигарите, минава към качествата на ориенталските тютюни и оттук естествено се прехвърля към пикантериите на храненето на Балканите. И изведнъж ме застрелват с въпроса: - Вярно ли е, че употребявате чесън за всичките си ястия? - Не - казвам адски сериозно и преди да съм успяла да помисля, чесънът се включва само в изготвянето на изтънчени специалитети като таратор и печен чужденец на шиш. И то само ако е бял, черните ги предпочитаме с много лук и магданоз, на фурна. Дали кюрдът се усмихна, или моята фантазия оправдателно добавя този детайл? Така или иначе, цигарата ми беше свършила, аз се оттеглих и оставих представителя за България на мастита немска фондация да замазва байганьовската ми тактичност с пространен разказ за изкушенията на българската кухня, която обаче, колко жалко, можеш да опиташ само в домашна обстановка. За това пък българите са невероятно гостоприемен народ .

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Бързият, митовете