Галин Тиханов

Историята на европейската .1итература учи, че лансирането на нова литературна !'!деология, особено когато се извършва в лоното на самоосъзната творческа и човешка общност, винаги е съпроводено с конструирането на определена жанрова йерархия. Кръгът "Мисъл" не прави изключение. В неговата литературна морфология водещо място е отредено на поезията. То е толкова силно подчертано, че често пъти в критическите текстове на авторите около именитото списание думата "поезия" просто заменя думата ""1итература", използва се вместо нея. Могат да се приведат доста примери, достатъчно е да се разгърнат съчиненията на четиримата участници в кръга. Но и не само техните. Тенденцията, която обсъждаме, е характерна и за други автори, близки до списанието и кръжеца - Божан Ангелов, Стефан Минчев и др. Могат да се посочат поне три фактора, улеснили тази замяна. Първо, еди~ утвърдена европейска традиция, започваща от XVIII в., формулирана отчетдиво още в теоретичните съчинения на немския романтизъм. Възродена от художествената мисъд на еимволпзма и декаданса, тази традиция се по~дхранва у нас и от бдагоприятни домашни условия: от една страна, презумпцията, че именно в поезията най-пъдно и органично се изявява самобитната индивидуална душевност на твореца, разкъсад пъпната връв на родовокот:-ктивната срастнатост, и от друга, видимата форма.rша "маркираност" на поезията, която, съпоставена е "естествеността" на прозата, дава повече основания на литературното съзнание да мисли едовесното изкуство като емаищширано и автономно, отличаващо се от другите типове едовесна комуникация. Навярно тъкмо в тази обща картина на повишено оценностяване на поезията за сметка на прозата трябва да търсим и мотивацията за рязката разделителна линия между поезията на Вазов и неговата бедетристика и драматургия, прокарана от д-р Кръстев. Подобно противопоставяне наблюдаваме и в оценките на П. Славейков за някои класици на световната литература, което ясно сочи, че изработеният в български условия модел се обобщава като модел за оценяване въобще. Така в статията си "Пушкин в Бъдгария" П. Славейков с тон на категоричност ще отбележи: ,,Прозаическите съчинения на Пушкина, докодкото ми е известно, са нямали никакво влияние на нашите писате.'Iи. Вярвам, че няма и да имат; тяхното време е отдавна минадо

Жанровата теория е консервативно научно поле. "Консервативно" тук обозначава както дългите традиции на това поле (от Аристотел насам), така и бавните промени на централните парадигми вътре в него. Не може да се отрече, че дискурсът върху литературата исторически започва като дискурс върху нейното вътрешно членение. Тази взаимозависимост между говоренето за литературата и говоренето за нейните жанрове се запазва по цялото протежение на литературното мислене. Повратните точки в развитието на европейските литератури са белязани от закономерно интензифициране на полемиките за жанра. Можем да ги наблюдаваме както в споровете за смесените жанрове в английския Ренесанс, така и в диспута за литературните родове и "естествените форми на поезията", разгорял се в Германия на прага на XVIII и XIX век, така и без това, разбира се, да изчерпва примерите в преоценяването на определени жанрове и лансирането на нова жанрова йерархия при прехода към модернизъм в славянските литератури от края на миналия и началото на нашия век. От своя страна, различните теоретични школи засвидетелстват устойчив стремеж да екстраполират и доказват своите доктрини и в областта на жанровите изследвания.

This article reflects upon world literature as a socio-cultural construct behind which one can discern particular historical dynamics and tensions. The first part seeks to locate the Anglo-Saxon discourse of world literature vis-à-vis three major reference points: time, space, and language. This chronotopic interrogation allows me to identify focal points of dissent from the currently prevalent liberal mobilisations of 'world literature'. The second part of the article is attempts to locate world literature on the level of literature's self-reflexivity. This is a specific meta-location of world literature which I examine through close attention to a 1930s novel. This enables me to think about dissent as a meta-reflexive position, from which literature itself skeptically relates to the notion of 'world literature'.