Литературният жанр: възможности за теоретизирането му

Жанровата теория е консервативно научно поле. "Консервативно" тук обозначава както дългите традиции на това поле (от Аристотел насам), така и бавните промени на централните парадигми вътре в него. Не може да се отрече, че дискурсът върху литературата исторически започва като дискурс върху нейното вътрешно членение. Тази взаимозависимост между говоренето за литературата и говоренето за нейните жанрове се запазва по цялото протежение на литературното мислене. Повратните точки в развитието на европейските литератури са белязани от закономерно интензифициране на полемиките за жанра. Можем да ги наблюдаваме както в споровете за смесените жанрове в английския Ренесанс, така и в диспута за литературните родове и "естествените форми на поезията", разгорял се в Германия на прага на XVIII и XIX век, така и без това, разбира се, да изчерпва примерите в преоценяването на определени жанрове и лансирането на нова жанрова йерархия при прехода към модернизъм в славянските литератури от края на миналия и началото на нашия век. От своя страна, различните теоретични школи засвидетелстват устойчив стремеж да екстраполират и доказват своите доктрини и в областта на жанровите изследвания.