Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В различните клонове на науката и във всекидневието се употребяват няколко термина, с които се обозначава философската категория време. Говори се за механическо и за астрономическо време, за субективно (индиви дуално човешко) и за обективно (обществено), за абсолютно и за относително време, за реално и за художествено съществуващо във въображението на писателя време. Отличието между тези формулировки е достъпно и ясно. Не бихме могли например да заменим механическото нито с астрономическото, нито със субективното или обективното време, защото то „съществува“ и „се възприема от човека върху основата на механическото движение на нещата“, което ще рече, че то е в онтогенетическа зависимост от реалността (материалността) на нещата в обективния свят, т. е. е тяхно качество. От друга страна пък, не можем да поставим знак за равенство между субективно и обективно време, както и между реално и художествено време, защото те представят различ ните форми, в които се проявява диалектическото развитие. Термините абсолютно и относително време имат също така своето специфично и обемащо съдържание, което открива в гносеологичен смисъл съществуването на мате рията и с това са по-близки до философията, отколкото до литературната тео рия, която борави предимно с частните принципи на времето така, както механическото време е приобщено изцяло към механиката. Именно поради това в изследването ще се използуват само следните термини: субективно и обективно, реално и художествено време. Субективното (индивидуално човешко) време отразява в себе си относителната продължителност на едно или друго свойство, качество или явление. Това е в същност обективно време, което се явява във формите на човешкото съ знание и има своя относително самостоятелна тоналност, емоционална интензивност и е контрапунктирано във философско-идейните търсения на личността. То не се подчинява на астрономическото време, а само на човешката душевност, като при това често пъти изпреварва или изостава от протичането на обективното време.
    Ключови думи: времето, неговите, метаморфози, българския, роман, между, двете, световни, войни

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Нарастващата роля на социалната функция на френската литература е отче тена от критиката още в петдесетте години на нашия век: „.. френската литература може да претендира, че през развитието си в модерната епоха първа открива някои закони на социалния живот". През осемдесетте години във Франция след формалните лутания на новия роман и „разчупения, отразяващ повече от всякога собстве ната си структура, безформен текст на последвалото го романно творчество вне запно се налага реалистична тенденция в този жанр. По-силно проницаем от останалите литературни жанрове за „извънлитературата, романът намира нови пътища да съгради представения свят по подобие на реалността. Последните години бележат възобновен интерес и към автобиографията както от страна на писателите, така и от литературната наука. Тя все по-често е определяна в план, надхвърлящ исто рически реализираното автобиографично слово: заговори се за автобиографичен „проект, намерение", за автобиографична „тенденция". Теоретичните изслед вания по този въпрос редовно отделят място на романните елементи в автобиогра фията и обратно. Този факт е показателен за сложния литературен феномен, характеризиращ нашето съвремие: предпочитание към тематиката, отнасяща се към индивидуалността на личността и към една определена литературна форма - разказа в първо лице единствено число. За разлика от други периоди в историята на литературата автобиография и персонален роман днес са ясно разграничими при прочит вследствие на много по-асимилираното влияние на масовата литература в личното романно повествование в сравнение с новия роман през петдесетте години. Романното „аз" въвежда с нови отсенки в литературната традиция съдбата на „неизвестните хора". Текстът придобива загубената в иманентната литературна традиция кохерентност, съсредоточавайки се около проблемите личността.
    Ключови думи: Пясъчният, Човек, неговите, метаморфози, времето

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Rce по-често в края на ХХ веr си задаваме въпроса: Как ще завърши, с какво бе изпълнен и какво ще ни донесе? И по традиционно специфичния начин на човешкото мислене ще се обърнем, ще се "върнем" в неговото начало. за да се опитаме да "осмислим" и края. Смятаме този въпрос за достатъчно сериозен, за да потърсим отговора във философско-човешкия му смисъл. А в такъв аспект въпросът ни конкретно ще бъде: "Какъв е човекът на ХХ век?" Ясно си даваме сметка за безкрайността на отговорите и измеренията му. Всъщност още отдавна Дж. Бруно изказва една успокоителна и в същото време твърде обезпокоителна сентенция за човека въобще. "Човекът е това, което може да бъде, но никога не е това, което може да бъде." В перспективата на безперспективно стта или в беэперспективността на перспективата, съдържаща се в тази мисъJI, ще се помъчим да потърсим отговора на въпроса, какъв е човекът в начал01о на ХХ век, и то в неговия литературен "зародиш", а именно 13 творчеството на Ф. М. Достоевски. Всеизвестна е тезата, че Достоевсни полага "началото на всички начала" на съвременната литература на ХХ век. Следователно той прави едно "изпреварващо фиксиране" на ней-същностните характеристики на човека на ХХ век. Н. Бердяев пише: "Достоевски е направил велико откритие за човека и от него се започва нова ера във вътрешната история на човека. След него човекът вече не е това, което е бил до него .. Само Ницше и Киркегор могат да разделят с Достоевски славата на начинатели на новата епоха ... "2 Достоевски "внася" нови духовни измерения, които коренно променят светоусещането на човека. В самото начало на литературната си дейност в едно писмо Достоевски пише: "Човекът е тайна. Тн трябва да бъде разгадана и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си; аз се занимавам с тази тайна, понеже искам да бъде човек."3 На 18 години Достоевски заявява своето принципно ново отношение към човеи а и към смисъла на неговите занимания. В това изявление е 3аложена и е началото на тотална промяна в мисденето и чувствуването на човека, в представата му за истинност. Годината е 1839.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: някои, метаморфози, нравственото, творчеството, Достоевски