отношение

Понятието „масова култура" се използува отдавна в буржоазния печат (а напоследък все повече и в социалистическия), функционирайки в различен смисъл, което допълнително увеличава неразбирателството и настройва скептично към самия проблем. Може би най-разпространена е употребата на това понятие в по-тесен (естетически) смисъл - като качествена, предимно негативна характеристика на културната продукция за всекидневна масова естетическа консумация без осо бени художествени и интелектуални претенции или достойнства, при което се подчертава нейната безличност и стереотипност, нетворчески начин на създа ване, конвейерност на обработка, масовост на разпространение, лека консума тивност и краткотраен живот.

Аристотел в глава втора на своята стара близо две хилядолетия и половина „Поетика" споменава мимоходом името на някой си Хегемон от Тасос, „първият автор на пародии“, който посредством мимезис представял героите си като по-лоши", отколкото били в действителност. Томас Ман в наше време в едни свои бележки върху романа си „Избраникът", добили небивала популярност заради афористич ната фраза, че „културата и пародията са вече твърде сродни понятия", сякаш обя ви хегемонията в изкуството на онова, което и преди Аристотел древните схващали само като придружаващо, съпътствуващо, вървящо паро", т. е. покрай изкуството. Волфганг Карер, който няма и вероятно никога няма да има известността на своя съотечественик, но е автор на една - засега най-систематичната - книга за пародията, „Parodie. Travestie. Pastiche", още в увода казва: „По-голямата част от всичко, писано за пароднята, е възникнало след 1945 г.

Размишленията върху темата текст и общуване са израз на неудовлетвореност от масовото убеждение, което приравнява отношението към текста с автентичното човешко общуване. Авторът поставя под съмнение идеята, че текстът може да бъде съвършен образец за комуникация, като подчертава, че този възглед често е сублимация на специфичен вътрешен опит и душевност. Подтикът за тези размисли е чувството за „недостатъчност“ и празнота, породени от сблъсъка с текстовете. В широк културологичен смисъл текстът се дефинира като всяка сложна структура от значения, създадена от културата. Това разбиране на практика приравнява понятията „култура“ и „текст“ — културата се възприема като огромен масив от знакови системи, които не са самоцелни, а постоянно препращат към други значения в една безкрайна динамика. Знаците в тази система имат фундаменталната задача да отричат хаоса, да внасят ред, дисциплина и закономерност в заобикалящия ни свят чрез повторителност на отношенията помежду си.