Отношение към текста и общуване

Размишленията върху темата текст и общуване са израз на неудовлетвореност от масовото убеждение, което приравнява отношението към текста с автентичното човешко общуване. Авторът поставя под съмнение идеята, че текстът може да бъде съвършен образец за комуникация, като подчертава, че този възглед често е сублимация на специфичен вътрешен опит и душевност. Подтикът за тези размисли е чувството за „недостатъчност“ и празнота, породени от сблъсъка с текстовете. В широк културологичен смисъл текстът се дефинира като всяка сложна структура от значения, създадена от културата. Това разбиране на практика приравнява понятията „култура“ и „текст“ — културата се възприема като огромен масив от знакови системи, които не са самоцелни, а постоянно препращат към други значения в една безкрайна динамика. Знаците в тази система имат фундаменталната задача да отричат хаоса, да внасят ред, дисциплина и закономерност в заобикалящия ни свят чрез повторителност на отношенията помежду си.