Цар Траян има кози уши

Нека читателят не се предоверява на заглавието — то може да го подведе. Защото в нашето документално-критическо повествование ще става дума не за царя, комуто порасли кози уши, а за конфликта между редактора на сп. „Нов път“ (Георги Бакалов) и неговите сътрудници Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев. Отекнал с болезнена острота в културния живот на 20-те години, въпросният конфликт е пролог към един интригуващ литературноисторически сюжет, доста по-различен от сюжета на популярната вълшебна приказка. В противовес на нейната притчова обобщеност историята на „новопътци“ е достоверно-конкретна, подробно документирана в литературния печат от 20-те и 30-те години. От друга страна, тя поражда по-скоро тягостни, отколкото глумливо-поучителни изводи. При все това аз твърдя, че между истинската и приказничната реалност съществува принципна връзка. Намекната чрез заглавието, тя ще се прояви в хода на повествованието — при постепенното отместване на изследователския фокус от събитията само по себе си към това „как ехото заглъхва“. И още едно предварително уточнение. Участниците в събитието са покойници, от тях няма какво повече да узнаем. На нови разкрития от страна на живите все още техни съвременници също не можем да разчитаме — неустойчиво-колеблива е паметта за преживяното с половинвековна давност. Изглежда, най-сигурната опора на литературния историк си остават документалните източници — статиите и бележките, зафиксирали разгорялата се полемика, както и литературно-критическите и мемоарни текстове, в които през следващите десетилетия е изразено едно или друго становище по нея. Още повече — пак повтарям, тук ще ме интересува не просто разцеплението в „Нов път“, а неговата критическа рецепция. От 20-те години до днес тя се основава върху презумпцията за виновност на Бакаловите опоненти. Време е да преразгледаме историята на „новопътци“ в светлината на нашия съвременен обществен и духовен опит — да попълним пропуските, да поставим в нова връзка конкретните подробности.