проект

През 1984 г. към Института по немски и сравнителен фолклор (Institut für deutsche und vergleichende Volkskunde) в Мюнхенския университет бе създадена научноизследователска група за изследване на популярните литератури на балканските страни. Ръководството на проекта бе проето от проф. Клаус Рот; като сътрудници в проекта влязоха извъншатни специалисти по културата и литературата на съответните страни. Основаването и провеждането на проекта бяха осъществени благодарение на подкрепата на Deutsche Forschungsgemeinschaft, германската Федерална институция за подкрепяне и насърчаване на научноизследователската дейност. Докато първоначалният двугодишен период от работата на научната група бе посветен главно на проб лемите на българската популярна литература и култура, то през последвалите два периода обсегът на изследване бе разширен чрез привличането на сравнителни аспекти от развитието на румънската, гръцката и югославянските литератури. Работата на науч ната група приключи през 1990 г. Общо шестгодишният период на изследователска дейност бе съпроводен от редица трудности. Както е известно, изворовото положение, както и архивното и справочното дело в балканските страни поставят желаещите да се посветят на този културен регион в доста незавидно положение в сравнение например с изследователите на германската, френската или английската културна история.

В последните години почти се установи една тендеiЩИЯ публичното размисляне върху ситуацията на хуманитарните науки да се открива със сръчно поднесени характеристики на съвременното общество. Одо Маркуард например схваща обществото на новото време като белязано от модерност, която се определя предимно от експерименталните природни науки, и формулира своята тw.мпенсаторна теза така: «Хуманитаристиката подпомага традицията, с помощта на която хората могат да устояват на модернизацията.» (1985, с. 47 сл.) Еберхард Лемерт, напротив, вижда модерното общество по-скоро като белязано от индустриалното производство, което се определя от сериалност, измеримост и еднообразие на формите. Той формулира една сьучастна теза: «Хуманитаристиката трябва да съ-оформя корпоративно обществения процес.» (1985, с. 127 сл.) Юрген Фьорстер, Ева Нойланд и Герхард Руп пък оплакват в културно- и общественопесимистичен маниер «[ ... ] състоянието, в което да се намира наистина германистиката, когато на нея като дисциплина масирано И се натрапва икономическо, технологическо и идеологическо развитие, което търси свое убежище единствено в икономическата експанзия, безграничната доверчивост в технологиите и рефлексивния застой, в който е погълнато понятието за бъдеще.» Срещу тази поддържана от вси страни техническа компетентност според споменатите автори германистиката трябва да подпомага поощряването на една «1Ю8а рефлексивна тw.мпетентн.ост».