румънското

Между двете световни войни получи широко разпространение идеята, според която модерната аналитична проза, изразяваща наблюдение върху сложни човешки явления, е несъвместима със селския свят, ограничен в традиционни прояви, неспособен да се обнови и да навлезе в по-висшите зони на духовното. Еволюцията на съвременната литература е извършвала като процес от селото към града, от простото към сложното. Подобно мнение някога обосноваваше Еуджен Ловинеску, със съответните естетически мотивировки, а покъсно Камил Петреску го формулира по решителен начин. Той писа, че една епика от Прустов тип, такава, каквато би желал той и която е необходима в епохата на философския ре лативизъм и бурен прогрес в областта на психологията, не би могла да се създаде чрез изобразяване на индивиди, чийто прояви са предварително известни по законите на един крайно банален механизъм. Джордже Калинеску даде отговор на този въпрос, който и днес е твърде актуален. Селяните, казваше критикът, имат определено отношение към пробле мите на съществуванието и дори към вселената, имат своя философия, изразена обаче специфични форми, интересни за литературата, която се интересува за човешките съдби. Аналогията изглежда отдалечена и може би прекалена. Оттук обаче е важно да запомним, че една модерна епика, която крачи заедно с прогреса на изкуството и се интересува вътрешния мир на човека, който минава от един тип на цивилизация към друг тип и разделя, понякога драматично, от стари инерции, не може да игнорира селския свят, каквито и да са нейните средства за изследване на материала.

Ниската температура (14 градуса над нулата) в читалнята на румънската академична библио тека в Букурещ през студените декемврийски дни на 1986 г. не бе причина да не се усети в определен обем горещината" на извършваната там проуч вателна работа. Облечени в дебели пуловери, с наметнати балтони и добре завит около врата шал работеха библиотечните служители и учени от различни специалности: едни прелистваха ста 127 тях необходимата им ин- ри вестници и търсеха в формация, други четяха задълбочено определени изследвания, трети пък бяха погълнати от зани маващи ги публикации в чуждестранни периодич ни издания, докато някои при същите температурни условия разчитаха на горния етаж ръкописи иредки стари книги. Приятно и удобно, разбира се, не - просто особеност на едно преходно време, разпределило задължения и трудности върху всички. Но обстоятелствата на онези студени дни не отменят впечатлението от видимо интензивната изследо вателска работа в областта на литературната наука, на румънската балканистика и славистика, която почувствувах отново още в първите дни на заниманията тук. Тя се изразява в няколко посоки: нови архивни публикации, обхватни сравнителни проучвания в посочените области, тематично обширни и задълбочено написани монографии и, разбира се, добре провеждани вътрешни дискусии, представа за които ми даде организираната в онези дни от Института по история и теория на литературата „Джордже Кълинеску" кръгла маса по проблема за континитета в румънската култура през XVII-XVIII в.