Из румънското литературознание днес

Ниската температура (14 градуса над нулата) в читалнята на румънската академична библио тека в Букурещ през студените декемврийски дни на 1986 г. не бе причина да не се усети в определен обем горещината" на извършваната там проуч вателна работа. Облечени в дебели пуловери, с наметнати балтони и добре завит около врата шал работеха библиотечните служители и учени от различни специалности: едни прелистваха ста 127 тях необходимата им ин- ри вестници и търсеха в формация, други четяха задълбочено определени изследвания, трети пък бяха погълнати от зани маващи ги публикации в чуждестранни периодич ни издания, докато някои при същите температурни условия разчитаха на горния етаж ръкописи иредки стари книги. Приятно и удобно, разбира се, не - просто особеност на едно преходно време, разпределило задължения и трудности върху всички. Но обстоятелствата на онези студени дни не отменят впечатлението от видимо интензивната изследо вателска работа в областта на литературната наука, на румънската балканистика и славистика, която почувствувах отново още в първите дни на заниманията тук. Тя се изразява в няколко посоки: нови архивни публикации, обхватни сравнителни проучвания в посочените области, тематично обширни и задълбочено написани монографии и, разбира се, добре провеждани вътрешни дискусии, представа за които ми даде организираната в онези дни от Института по история и теория на литературата „Джордже Кълинеску" кръгла маса по проблема за континитета в румънската култура през XVII-XVIII в.