днес

Във века на небивалия разцвет на романа разказът не само продължи да живее, но и предлага големи изненади и нови открития. По своята природа къ сият разказ е епизод от неизчерпаемия роман на човешките съдби. Това обуславя вечността на разказа. Независимо от промените в техниката на създаването и онова, което се нарича лиризация и драматизация на късия жанр, наблюдаваме нещо неизменно. При всички обстоятелства разказът е възпроизведена човешка история, възникнала от непредвидените прояви на човешкото сърце - обич, омраза, мъжество, достойнство, страст, жертвоготовност, самота, жажда за обшуване и т. н. B. И досега примерно разказът в американската литература има милиони чи татели. Самият американски разказ възниква през първата половина на XIX Той се ражда от прочутата стремителност на американския живот. Американската надпревара с времето роди кратката белетристична форма, която и в ерата на романа не залезе. Напротив, тя влияе на романното повествование, придобило новелистични черти. Американският разказ, чийто първомайстор е Едгар По, а истински родоначалник е Френсис Брет Хард, побира в себе си наблюдения над средния американец, зает в непосредствената жизнена деятелност, с неговите мисли, с неговата груба, често вулгарна лексика. Краткият разказ рисува Америка със специфичния и начин на живот, с нейния особен колорит. Прародител на късия американски разказ е веселият хумористичен откъс поднесен в анекдотична форма. Роден и разцъфнал в средата на улицата, на бакалницата, на кръчмата, американският анекдотичен разказ получава и литературна реализация. При своята обработка непосредствено жизненият хумор запазва точността, сбитостта си, оригиналността и неповторимата си индивидуалност. Всичко това е възможно благодарение на факта, че хуморът запазва дъха на определеното място, на определения диалект, на определени хора. Заедно с това тия хумористични откъси в началото се осъществяват било с размера на вестникарския абзац, или в най-добрия случай на половин страница машинописен текст, като запазват точността и мекотата на изображението. В характеристиката му влиза липсата на многословие, на емоционалните ефекти - в замяна на това тези хумористични откъси направо попадат в целта. Без всякакъв страх от обви нение в неблагоприличие и лошо възпитание хуморът преследва едно - оригиналността. Неусетно в тези откъси започват да се открояват епизоди и характери. В ня колко фрази се нахвърля портретът на цяла общност или на определена гру па хора. Точно тази лаконичност на литературната реализация, както пише споменатият родоначалник на същия жанр Хард, е съществена черта на американската литература.

Неотдавна Пол дьо Ман заяви щастливо - неизвестно с много или с малко ирония, - че задачата на критиката в следващите години ще бъде своего рода империа.11истическо обсебване на цялата .11итература от метода на реторичното четене, често наричано "деконструктивизъм". "Но няма абсолютно никаква причина, поради която този вид анализ, предложен тук за Пруст - казва дьо Ман, - да не бъде приложим, със съответните модификацни на техниката, към .Милтън, Данте или Хьолдерлин. Това всъщност ще бъде проверката на литературната критика в следващите години."1 Надали може да се каже, че тази задача беше изпълнена с особена системна последователност във времето след 1979 година. Това е така, въпреки широкото влияние на "деконструктивизма", въпреки множеството книги и статии за него и въпреки блестящите работи на по-м,'lадите критици повлияни от Дьо Ман. Имаше повече разговори за деконструктивизма - като "теория" или като "метод", - повече опити да го аплодират или оплакват, отколкото да се покаже, че той е "приложим" към .Мил· тън, Данте или Хьолдерлин, към Антъни Тролъп и Вирджиния У.'lф.