За някои особености на психологизма в творчеството на Георги Райчев

Стремежът да се съчетае психологичното с битоописателното, да се потърси исти ната по пътя на дълбокото навлизане в човешката същност, обвързана от нормите на обществената действителност, както и да се открият причинно-следствените връзки между личността и заобикалящата я среда, постига своята творческа реалност в раз кази като „Пъстра броеница“, „Грях", „Лина“, „Мъничък свят“, „Накрай града“, „Стар ци“, „Смърт“, „Майчина вяра" и др. Това са произведения, в които Райчев не робува на преднамерената теза, на фройдисткия подход към проблемите за взаимоотноше нията между мъжа и жената, за любовта, за смъртта. Философията на писателя тук е земна и акумулирала в себе си енергията на народната душевност. Събрала е знанията на ония прости и скромни трудолюбци, които откриват света и собствената същност в непосредствената изява, в незатормозеното от никакви комплекси възприятие. Над атмосферата на разказите властвува искреното преклонение на Райчев, нескриваното му удовлетворение, че е част от този свят, че е кръвно свързан с тези хора. Художественото действие, психологическият анализ и естетическата логика намират сигурна опора в социалната фактура на изобразяваните събития, в реалистичното уплътняване на всеки жест, мисъл и чувство. Идейната убедителност на тези творби се предопределя най-вече от ясната философско-естетическа функция, която изпълнява битът в движението на фабулата и в организирането на самия персонаж, като по своята динамика и напрежение се отличава твърде много от бита, в който се разви ват героите на Вазов, Йовков и Елин Пелин, и има общи черти с художествените картини на Страшимировата проза. Това е бит, който е пронизан от драматичните катаклизми на героите, не е в никакъв случай статичен, нито пък служи като фон, сред който ще се очертаят посоките на техните съдби. Защото носи в себе си заряда на едно нервно, изключително напрегнато състояние. Вещественият свят излиза от границите на материалното, не се свежда само до своята практическа функция, а навлиза в своя ритъм на човешкотосъзнание, улавя и повторно излъчва емоционалната енергия на жеста, на физическото присъствие на човека. Така обикновената вещ става нещо повече от един или друг предмет, с който личността си служи в своето ежедневие, постига ново съдържание - естетически определено и нравствено-философски акцентирано като част от сюжета на произведението - чертежите на Липованов („Мъничък свят"), брое ницата на дядо Климент (Пъстра броеница"), интериорът на колибата на цар Слави (Накрай града") и др. носят духовните очертания на героите, уплътняват и придават своеобразен колорит на творбата, насочват вярно въображението към високите точки интригата.