Илюзията като самозащита (Според някои пиеси на Юджийн О’Нийл, Тенеси Уилямс и Едуард Олби)

През 1955 година Уилям Фокнър пише статията „За частния живот. Американската мечта: какво стана с нея". Норман Мейлър създава романа „Американска мечта". Едноименна пиеса съществува и в творчеството на Едуард Олби. Споменаването само на тези трима значими автори, чийто най-плодотворен творчески период се отнася към средата на нашето столетие, е достатъчно показателно, че една от основните, наймъчителни теми в съвременната американска литература, а и в изкуството, е раздиращият конфликт между вярата, надеждата за духовно осмислено съществувание, чи стота на чувствата и нравственост в човешкия живот в двадесетото столетие, противопоставени на ужасите на една груба реалност, в която властвуват прагматизмът, насилието и конформизмът. Известно е, че природата не допуска празни пространства. „Свободни територии" не могат да съществуват и във вътрешния свят на човека. И след като социалните отношения са девалвирали и лишават от нравствена опора индивида - тогава идва ред на измислицата. Въображението се превръща в първична потребност. И то се развихря толкова по-силно, колкото по-горчива става действителността. Съз дават се индивидуални, семейни и групови илюзии, които се превръщат в своеобразна спасителна идея и самосъхранение. Но може ли илюзията да замести живота? Вярата в нея не е ли бягство от усилията да се бориш за даден принцип, за извечни човешки потребности? Не е ли съмнително успокоението, което тя внася в душата на човека? Каква е еволюцията и през годините, измеренията и в различни конкретно-исторически ситуации? Показателно ли е отношението към илюзията за житейските възгледи на автора на дадено литературно произведение?