илюзията

Самият подбор на проблемите в две книги предразполага за една обща констатация от носно оригинални развойни моменти в бъл гарската поезия, проза и литературна кри тика, особено след паметната за българската култура 1956 година. Потърсени са най-яр ките явления, противоречивите и синхронни моменти от писателската биография и участта на съвременниците, изследват се с научна до бросъвестност творческата мисия на писателя и последователността на неговата гражданска и човешка позиция в обществото (изцяло вър ху това са изградени студиите в книгите „Раз говор с времето“ и „Отвъд илюзията", макар в тях Катя Янева и Красимира Близнакова да не отбягват въпроси от поетиката на бъл гарската поезия и проза). Може да се каже, че Втози смисъл и двата литературнокритически очерка запълват едно от белите полета в про учванията тура. върху съвременната ни литера 1 Огромна проучвателна работа е свършила Красимира Близнакова, проследявайки найважните доклади, студии и статии по страни ците на литературните издання, във връзка със сценичната интерпретация на важни литературни творби от литературната ни класика и съвременната проза. Трябва да признаем, че малцина критици се заемат с трудния жанр на драматургичната критика. Красимира Близ накова успява за пресъздаде динамичния дух на утвърждаващате се културна ситуация след Април 1956 година в областта на бъл гарската драма. В тази книга виждаме трасиран пътя на новото чрез доказателствени примери. Търсен е коренът на полемични мнения, на сблъсъци, така характерни за този род изкуст во, направени са изводи и обобщения. Само едно отзивчиво творческо перо е могло с тол кова добросъвестно старание да вникне в ситуации и преломни моменти от развитието на българската драма, в полемиката и дръз ките твърдения, за да се стигне до истинността на фактите. Било е необходимо отново да се обглеждат страниците на в. „Народна култура", „Литературен фронт", сп. „Театър", за да се постигне духът и смисълът на априлския въз родителен процес.

През 1955 година Уилям Фокнър пише статията „За частния живот. Американската мечта: какво стана с нея". Норман Мейлър създава романа „Американска мечта". Едноименна пиеса съществува и в творчеството на Едуард Олби. Споменаването само на тези трима значими автори, чийто най-плодотворен творчески период се отнася към средата на нашето столетие, е достатъчно показателно, че една от основните, наймъчителни теми в съвременната американска литература, а и в изкуството, е раздиращият конфликт между вярата, надеждата за духовно осмислено съществувание, чи стота на чувствата и нравственост в човешкия живот в двадесетото столетие, противопоставени на ужасите на една груба реалност, в която властвуват прагматизмът, насилието и конформизмът. Известно е, че природата не допуска празни пространства. „Свободни територии" не могат да съществуват и във вътрешния свят на човека. И след като социалните отношения са девалвирали и лишават от нравствена опора индивида - тогава идва ред на измислицата. Въображението се превръща в първична потребност. И то се развихря толкова по-силно, колкото по-горчива става действителността. Съз дават се индивидуални, семейни и групови илюзии, които се превръщат в своеобразна спасителна идея и самосъхранение. Но може ли илюзията да замести живота? Вярата в нея не е ли бягство от усилията да се бориш за даден принцип, за извечни човешки потребности? Не е ли съмнително успокоението, което тя внася в душата на човека? Каква е еволюцията и през годините, измеренията и в различни конкретно-исторически ситуации? Показателно ли е отношението към илюзията за житейските възгледи на автора на дадено литературно произведение?