Сравнително литературознание

Темата за модернизма и неговите своеобразни варианти в българската, сръбската, хърватската и словенската литература в края на ХІХ и началото на ХХ в. е част от голямото и неизследвано в сравнителен план „пространство“ от историята на новите южнославянски литератури. Опитаме ли се да изградим типологичната картина на модернизма на славянския юг, ние се натъкваме на немалко терминологични труд ности - особено когато разширим обсега на информацията и вземем предвид явления, които са етикирани като сецесион, L'art nouveau, Jugendstil, неонатурализъм, неоромантизъм и др. Не са ли рядко литературите (като тези от Югоизточна Европа), в които покрай девизите за свобода и автономност на творчеството на синора на двете столетия се отварят така широко вратите за сродяване с разнообразни европейски художествени насоки и тенденции? Нека посочим само хетерогенния период на хърватската „модерна“, в който литературното творчество се движи в широкия диапазон от реализъм, натурализъм и символизъм до импресионизъм и футуризъм. Никога преди това в южнославянските страни, отличаващи се със специфични естетически развойни линии (свидетелство за всички плюсове и минуси на сгъстеноредуцираното развитие), не са се появявали така интензивно толкова много значител ни национални творци. Названието „Модерна“ (Die Moderne), с което се свързват естетическите явления в Средна Европа на предела на XIX и ХХ в., не отразява много от съществените отлики на южнославянския вариант на модернистичния „щурм началото на столетието. Художествените постижения тук са сближени с най-важ ните западноевропейски естетически търсения и са в тясна връзка с духовно-интелектуалния климат на епохата „fin de siècle". Но въпреки че се родеят и че са в типологическа близост с европейските идейно-стилови модели, те имат свои специфични черти.

The article examines the translation of novel titles containing quotations from the Shakespearean corpus. The quotation title is considered as both paratext and intertext. Translators’ approaches to the rendering of titles with Shakespearean intertext in different target languages are compared, with a particular focus on Bulgarian examples. The aim of the study is to search for characteristic solutions in translations that deserve to be discussed. The article proposes and problematizes three translation strategies: the search for dynamic equivalence, neutralization, and compensation. The collected data, which do not claim to be exhaustive, are presented in tables, followed by analytical comments. Rather than presupposing conclusions, the comparative analysis interprets the data as they are.

The reception of Cervantes’ work in Bulgaria is a complex process that has continued for over a century and a half. An interesting case and integral part of the latter is represented by the “Novels,” which have remained in the shadow of “Don Quixote” in terms of the quantity and quality of their translations, the critical approach to them, and their artistic assimilation. The study traces their gradual entry into the Bulgarian literary context, focusing on their early translations from the 19th century, made through the mediation of the French language, the 1976 edition of two of the novels, and the only complete edition from 2004. A significant part of the analysis is devoted to the translation strategies used in the recreation of semantically charged names, metaphors, realia, archaic elements, stylistic choices, proverbs, and idioms