ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 98-104

Из литературния живот в чужбина

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едва напоследък, във връзка с XIII конгрес на Съюза на полските писатели, се разгърна широка и дълбоко принципна дискусия за състоянието и перспективите на полската литература. В атмосферата, в духа на заседанията на самия конгрес също се чувствуваше нещо ново - по-голяма принципност. Вниманието беше насочено преди всичко към възлови, централни проблеми, докато на предишните конгреси често се акцентираше върху второстепенни въпроси от тясно професионален характер. Дори и при най-добро желание за добросъвестно и обективно представяне на литературните факти човек не е застрахован от опасността да изпадне в едностранчиви оценки, тъй като в полската литература има такова разнообразие на творческите инди видуалности, а някои творци претърпяха такава еволюция, че информациите, а особено по-кратките, са доста трудни. Все пак някои явления са твърде очевидни. Ако се сравни литературата в Полша през последните шест-седем години с лите ратурата от предишния период, всеки непредубеден читател ще види, че по-новата литература стои на по-високо художествено ниво, характеризира се с дълбочина, богат ство и динамика. Развитието на отделните творчески индивидуалности стана много по-органическо, свободно и непринудено.
    Ключови думи: Проблеми, полската, литература, светлината, XIII, конгрес, Съюза, полските, писатели
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 176-176

Хроника

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 24 юни 1963 г. в Института за литература се състоя разширено заседание на научния съвет, на което бе обсъден доклад на ръководството на института във връзка с речта на др. Тодор Живков пред дейците на културата и изкуството. Докладът, изнесен от директора на инсти тута проф. Георги Цанев, подложи на анализ научно-изследователската работа на институтския колектив във връзка с основните задачи, набелязани в речта на първия секретар на ЦК на БКП. Бяха подложени на критика както работата на института като цяло, така и отделните грешки и увлечения в работата на научните сътрудници. Набелязаха се и перспективите за развитието на института, както и най-главните непосред ствени задачи, произтичащи от духа на партийните изисквания пред марксисткоЛенинското литературознание. По доклада се изказаха Георги Димов, Илия Конев, Христо Дудевски, Кръстьо Генов, Тончо Жечев, Ванда Смоховска, Иван Цветков, Георги Вълчев, Искра Панова, Стойко Божков, които изтъкнаха голямото значение на речта за развоя на нашето литературознание. Изказване направи и присъствуващият на събранието сътрудник на Отдела „Култура и изкуство" при ЦК на БКП др. Александър Дунчев.
    Ключови думи: Задачите, Института, литература, светлината, речта, другаря, Тодор, Живков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 118-131

Научни съобщения и документи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Не зная сега дали е така, но едно време учениците от гимназиите имаха албуми, върху цветните подвързии на които беше отпечатано Poesie, или Pour souvenir, или просто Album, а вътре се мъдреха всякакъв род пожелания, мисли на големи хора, понякога преписани, без да е посочен авторът и направо подписани от някой, комуто са харесали; мъдреха се и стихотворения, най-често стихотворения в проза“ и какви ли не изповеди или пък само: „подписът ми скромен, имай го за спомен... Възпитаниците на Свищовската търговска гимназия бяха делови младежи. Сериозната практична работа, за която се подготвяха, ги предпазваше може би от сантименталните увлечения, присъщи на младостта им. Мнозина от тях, както се знае, между тях и синове на заможни родители, вече мислеха за несъвършенствата на общественото устройство, четяха социалистически книги и вестници, мечтаеха за бъдещето, подготвяха се за борбата, която предстоеше, за да се преустрои обществото. Николай Лилиев попадна в търговската гимназия случайно и по недоразумение, което остава съдбовно в живота му, защото е слаб да го отстрани, а то властно му се натрапва и по-късно. В Свищов той вече изпъква между съучениците си със своята склонност към поезията, те го помнят като рецитатор на Ботев и Полянов. Но той учи старателно уроците си и чете на български, руски и немски не само поезии, а и философска и политико-икономическа литература. Какво участие е вземал в препирните по тогавашните злободневни политически въпроси, особено по разногласията между тесни и широки социалисти, не можем да знаем. Какъвто е бил свит може и никак да не се е проявявал в тях. Но много показателно етова, че когато през януари 1903 г. неговият приятел и съученик Цоню Стоянов Герганов от Дряновското село Керека, му поднася своя албум с молба да напише нещо за спомен, Николай Михайлов не използува хубавата хартия, за да остави там някое свое произведение, нито преписа чужди стихове, а сподели мисли, които наистина го вълнуваха и които беше много уместно да изтъкне на един ученик, очевидно отдаден на подготовката си за стопанки деятел:
    Ключови думи: Младият, Лилиев, светлината, Нови, документи
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 112-113

50 години от рождението на Васил Воденичарски

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Неговите партийни и ремсови другари са сред нас. Те не само помнят „Васката“ от Хайредин, а дълбоко в сърцата си пазят неговия пример на беззаветно предан другар, на безкористен партиен боец, на страстен публицист и писател. Те са съхранили в паметта си светлината на неговия ярък образ и винаги ни сочат подвига му на гражданин, на революционер и художник. Винаги говорят за него с почит, с възхита, с преклонение. Но..... и с голяма болка. Те искрено съжаляват, че техният прекрасен другар в бой с врага оставя костите си край буйните води на Огоста и не успява да се разгърне като белетрист, въпреки безспорния му талант. Те скърбят за сърдечния ентусиат, за пламенния бонсист, за изобретателния нелегален деец, за организатора партизанското движение... Но те се и гордеят с него, защото еедин знаме носец на поколението, което днес оплодява литературата ни. на До него, в строя на безсмъртните се нареждат Цветан Спасов, Атанас Манчев, Христо Кърпачев, Кирил Маджаров, Христо Козлев, Иван Нивянин, Марко Ангелов, Тончо Стаевски и много други.
    Ключови думи: светлината, един, строя, безсмъртните
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 85-100

Анализи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В националното самосъзнание на един народ съществуват възлови понятияобрази, в които е съсредоточена интелектуална и емоционална енергия, които като ядра привличат към себе си и напластяват около себе си сложен комплекс от мисли и чувства, имащи трайно, непреходно присъствие в националния психически портрет. Едно такова понятие-символ на българското национално самосъзнание и самочувствие е името на великия светогорски монах, написал преди повече от двеста и петдесет лета своята „История славянобългарска".ATANIOND Едно име сесе превръща в подобен символ постепенно и сложно както по рационален път, така и чрез силата на емоционалното внушение. В този смисъл незаменим е приносът на художествената творба със способността и да въздействува върху недосегаеми с други средства страни на човешката психика. Може с увереност да се каже, че поемата на Вазов „Паисий" е една от найранните и най-ярки срещи с автора на „История славянобългарска“, среща, която оформя в съзнанието на читателя за цял живот определен духовен и физически - с точност до конкретната поза - образ. Затова анализът на поемата едновременно с разкриване на художествената й структура може да разкрие онези черти (или част от тях), с които Паисий Хилендарски и делото му се утвърждават като елемент на народопсихологията. Още при първо четене поемата създава впечатление за монументалност, носи печата на тържествено-приповдигнатия „одически" стил, характерен изобщо за цикъла „Епопея на забравените" - с архаичния си лексикален пласт („мир", „звон“, „бран"), риторическите въпроси („Що драскаше той там, умислен, един?/ Житие ли ново, нов ли дамаскин"), дългите (шестостъпни хореични) стихове, с масивната си постройка (116 стиха), разчленена не на строфи, а на няколко големи части; с бавно разгъващите се периоди, сложно разклонения синтаксис („Нека всякой наш брат да чете, да помни, / че гърци са люде хитри, вероломни, / че сме ги блъскали... / и затуй не можат... / и че сме имали царства и столици, / и от нашта рода... / как свети Борис се покръсти в Преслава, / как е цар Асен...) и пр. Основен стилистичен белег на поемата е плеоназмът (многословието), който в структурно отношение се поддържа от паратаксиса - съчинителната връзка в най-общ композиционен смисъл, присъединяемостта (... +. .). Този белег на стила се определя от следните причини.
    Ключови думи: между, мрака, светлината, Наблюдения, върху, поемата, Иван, Вазов, Паисий
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 96-111

По страниците на сп. „Вопросы литературы”

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Съвсем нова, още миришеща на печатарско мастило книга, е издадена в Прага през пролетта на тази година - „Лев Николаевич Толстой, как го възприемах..." След многоточието следва дълъг списък от имена, който започва с името на Ленин: Луначарски, Горки, Ролан, Уелс, Томас Ман, Зегерс, Хемингуей, Ивашкевич, Талев, Моравия. Статии, изказвания, размисли. Работи на съветски изследователи. Чешки отзиви: от спомените на Зденек Нейедли за пътуването му в Ясна поляна до аналитическото есе на Александър Матушка, B в което се говори за съвременното значение на Толстой. Това е една от първите книги на Толстоевата юбилейна година, излязла чужбина. Книгата е направена добре: в нея може да се проследи как от десетилетие на десетилетие расте в нашия век световният авторитет на Толстой и с колко сериозна полемика е било съпроводено усвояването на уроците на руския писател. Когато човек чете пражкия сборник, се замисля как всяко ново литературно поколение намира в наследството на Толстой нещо особено привлекателно за себе си в светлината на своя опит. И Тук са тесни рамките на литературознанието. В крайна сметка става дума не само за процесите на влияние и творческо възприемане. По-уместно в слу чая е френското понятие presence - присъствие, участие, значимост. Присъст вието на Толстой в днешния живот на планетата не е винаги лесно уловимо ако изхождаш само от преките литературни отзвуци и търсиш признанието на бла годарните ученици, може дори да ти се стори, че Толстой с цели десетилетия изчезва от сцената на световното художествено развитие. Но това впечатление е само измамно и чисто външно. Днес, когато социализмът стана реалност на една трета от земното кълбо, когато социалистическото изкуство все повече се осъзнава като водеща художе ствена сила на съвременността, особено ясно изпъква правотата на известното Лениново предвиждане: само тогава ще бъде разбран Толстой в цялата грандиозност на своите съвършенства и своите противоречия, когато масите „си създадат човешки условия на живот и отхвърлят игото на помешчиците и капиталистите".
    Ключови думи: светлината, Толстой
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 149-153

Проблеми на художествения превод

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Да се даде преценка на едно преводно дело е начинание, обречено по начало на трудни решения. И то не защото историята и теорията на превода не предлагат достатъчно опорни точ ки за обоснован критически анализ, а поради друго, твърде специфично обстоятелство: каче ствата и недостатъците на един превод зависят в немалка степен от особеностите и значимостта на пресъздавания първообраз. И ако съмненията, които една автентична литературна творба буди, с годините сами се опровергават или доказват, то за нейния превод времето е винаги враг; колкото и да е съвършен за историческия етап на културно и езиково развитие, колкото и майсторски да претворява оригинала, един превод старее - редките изключения, например Луте ровият превод на Библията, идват сякаш да потвърдят това правило. Ето защо като временен посредник, като заменим медиум между духа на автора и една чуждоезикова читателска публика, преводачът се осъществява в своето творчество не толкова като писател, колкото като актьор-интерпретатор - неговото изкуство е това на превъплъщението. Затова определенията на Дидро за комедианта в прочутия му „Парадокс за актьора“ важат с пълна сила и за преводача: „Актьорът е също такъв майстор и творец, както и всички художници на словото, на звука, на четката. (...) Той е самостоятелен тълкувател на драмата, трагедията; в тях той привнася неща от себе си. На сцената той не е просто изпълнител, творец и оригинален създател. " ce Така че, от друга страна, сходството на преводаческия труд с този на писателя съвсем не изчерпва с еднаквостта на работния материал - словото. Художественият превод не е занаятско дело, а „произведение на духа" - така го окачествява конгресът на Международната феде рация на преводачите в Дубровник през 1963 г.3 - той представлява своеобразен „опит", критическо есе върху оригинала. Неслучайно латинското „interpretor" означава едновременно1. тълкувам, обяснявам - 2. превеждам - 3. оценявам, схващам, разбирам - 4. произнасям се. решавам. Та преводачът не възсъздава думи, словосъчетания и препинателни знаци (това може да извърши далеч по-ефективно всяка машина за превод!), а пресътворява цял един свят от идеи и образи, написва наново, с нови изразни средства една литературна творба, която носи всички белези на уникалност и неповторимост, понеже е резултат на житейския му и духовен опит, на неговата култура, интелигентност, чувствителност, умение, вкус - с една дума: на неговия талант. Тази е в същност причината, поради която на практика е невъзможно да възникнат два напълно еднакви превода на един и същ художествен текст. (Това проличава най-ясно при превода на поезия.) Нещо повече, колкото личността, индивидуалността, талантът на преводача са по-развити, по-многостранни, толкова и неговият превод ще бъде по-своеобразен, по-необик новен, по-изненадваш, но заедно с това художествено по-верен и по-значим, защото духът на първообраза ще бъде максимално разкрит, ще бъде освободен от духа на тълмача. В това Впрочем се заключава „парадоксът на преводача.…
    Ключови думи: майсторството, превода, светлината, критиката
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 52-67

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Двадесет години разделят във времето появата на две от най-значителните произведения на литературната ни класика - поемите „Изворът на Белоногата" (1873) и „Ралица" (1893). Сравняването на тези творби е интересно от ня колко гледни точки: и на първо място, защото по възможно най-пряк начин свидетелствува за промените, настъпили през разделящия ги период в свето усещането и в мирогледното световъзприемане на българската интелигенция. И едновременно с това дава възможност да доловим отчетливо някои от найустойчивите, най-характерологичните доминанти в идейно-нравствената цен ностна система на нашите творци. Съпоставителният анализ на двете произве дения позволява да се надхвърлят рамките на тясно литературното изследване и да се направи крачка напред към свързването му с някои интересни проблеми от психологията на литературното творчество и от по-широката сфера на култу рологията. Кръвната връзка между авторите на поемите дава възможност пре делно директно да се проследят значението на традицията и влиянието на на стъпващите с новата епоха изменения в литературата ни от този период. Преди всичко се налага да фиксираме точно в литературноисторически аспект моментите, в които са създадени двете произведения. „Изворът на Бе лоногата" отразява особеностите от самия край на предосвобожденската епоха. Творбата съчетава в себе си два противоречиви момента: притеглянето индивидуалното поетическо съзнание от колективния фолклорен дух и едновре на менно с това центробежната сила към личностно творческо обособяване. Но двата елемента не се намират в открита борба - те, малко грубо, но най- образно казано, се преливат като скачени съдове до едно максимално ниво, отвъд което започват вече рушащите цялото противоречия. „Изворът на Белоногата" бележи онази граница в литературата ни, която е максимална за органичното отразяване на патриархалния начин на мислене и чувствуване. Противоречията в съзнанието на нейния автор са безспорни - те са и противоречия на обективния исторически момент, който малко преди Освобождението не е нито толкова наи вен, нито толкова патриархален, - но въпреки това творбата като цяло отразява един синтетичен, в най-дълбоката си същност хармоничен начин на светоусещане. През последното десетилетие на XIX в. в съзнанието на българската инте лигенция са настъпили дълбоки промени. Преди всичко се руши хармоничната монолитност на ренесансовото мислене.
    Ключови думи: Духът, поколения, Изворът, Белоногата, Ралица, светлината, сравнението
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-142

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Предлаганият анализ се основава на неизвестен досега спомен, чийто автор -- Христо Чолчев (1887-1978) - е познат главно на специалистите и на онези, които помнят и са следили издавания от него „Вестник на жената". С разнообразното си, интересно и новаторско по дух съдържание този седмичник играе важна роля в нашия културен и обществен живот между двете световни войни. От една страна, той става Катализатор за разкрепостяването и издигането на съзнанието у българката, а, ст друга, се превръща в литературна трибуна на най-видните ни творци, в откривател на нови таланти, в проводник на демократични идеи и тенденции. Всичко това, разбира се, е резултат от разнопосочната, високоерудирана, оперативна и едновременно смела дейност на редактор-издателя. Въпреки че тук ние ще се интересуваме от съдбата на Хр. Чолчев преди 1921 г., т. е. преди започването на „Вестник на жената", смятам, че горните встъпителни ду ми бяха необходими, тъй като доокръглят представата ни за заслужилия, но позаб равен издател и журналист, автор на въпросния спомен. Син на занаятчия, получил едва петокласно образование, Христо Чолчев от петнадесетгодишен живее „на своя нога" (изразът е негов). Започнал трудовата си биография като печатар, той работи последователно във Варна и Пловдив. Приблизително през 1906 г. идва в София, къ дето постъпва като словослагател в печатницата на редактирания от Йосиф Хербст „Време". Поради опасност да развие туберкулоза се отказва от печатарството (зи мата на 1907 г.) и спечелва репортерско място във в. „Вечерна поща". Така, дадено най-едър щрих, Хр. Чолчев започва кариерата си на журналист, на която ще пос вети повече от половин век. B. B Спомените, предмет на настоящата публикация, се отнасят към дейността на Хр. Чолчев като уредник на сп. „Съвременна илюстрация "2, където той постъпва през 1914 год. Изданието е популярно и така, както само формулира задачата си: да илюстрира всички събития от обществен, научен, литературен или от друг харак тер, съставляващи интерес", би служило по-скоро за задоволяване вкуса на средния буржоа, отколкото за по-сериозни цели. Но освен илюстрациите и любопитните све дения за събития и лица списанието помества и обширен литературен материал, при чийто непрецизен подбор се допуска съжителството на безспорни творби с ниско художествени, та дори и графомански съчинения.
    Ключови думи: стихотворението, Дебелянов, светлината, един, Неизвестен, Спомен
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 8-18

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите поетически произведения на старобългарската литература в рамките на култовата (химнична) и извънкултова поезия са плод на формиращи се културни норми, свързани с приемането на християнската религия през втората половина на ІХ век, когато тя е вече сравнително завършена в себе си теологическа система. Философскогносеологическите, естетическите и етическите канони на тази система не са нищо друго освен онзи здрав смисъл, който средновековното общество влага във видимия и свръхестествения свят. От този здрав за епохата смисъл е проникната всяка творческа дейност като създаване и рецепция. И понеже културните норми са исторически променлива величина, то степента и мярката за възприемане на средновековен поетичен текст от страна на съвременния читател зависи от възможностите за вникване в културната традиция на отминалата епоха. Всяко несъобразяване с това затруднява тъл куването на тези текстове, а в някои случаи води и до разминаване с техния смисъл. И така рецептивната активност на съвременния читател, който носи в себе си културната традиция на своето време, влиза в диалогичен контакт с текст, съдържащ себе си друг културен пласт. В умението да установи взаимопроникване между двете епохи като културно наследство, без да нарушава тяхната относителна самостоятел ност, е заложен успехът на съвременния интерпретатор на старобългарски текстове. B А когато културните пластове са изградени на коренно различна философска и идеологическа основа, това в още по-голяма степен затруднява взаимопроникването поради факта, че съвременният човек трудно се освобождава от своите предпочитания" като мярка и норма в областта на духовния живот и в частност в изкуството..... Ако това е така, може да се твърди: неизбежно условие за вникване в идейно-естетическия свят на старобългарските литературни паметници, т. е. за тяхното тълкуване и разбиране, е да се проследи как завършените в себе си универсалии на християнската теоло гическа система семантично се преосмислят от старобългарските творци в процеса на създаване на новите текстове. Целесъобразността на това условие се обуславя от следното: 1. Всяко произведение на словесното творчество през средновековието не само се отнася към християнската теологическа система във философско-естетическа и идейна насока; всеки текст в структурно отношение (тема, композиция, основни образи символи, лексика) се изгражда на основата на канонизираните библейски текстове, на свещеното предание и творенията в областта на патристиката, които присъствуват в новосъздадените текстове във вид на цитати (явни или скрити), реминисценции, пери- фрази, примери и др. 2. Предвид на това, че Свещеното писание, чиито откъси са ин- тегрална част на новосъздадените творби", като текст има не само буквален, но и символно-алегоричен смисъл, налага се да се изследва генезисът на гореспоменатите цитати с цел в контекста на оригинала да се изяснят тъмните места" в тях (и не само те!), а това значи да се има предвид класическата екзегетика.
    Ключови думи: Азбучната, молитва, светлината, библейските, патристичните, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 86-107

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През ХІІІ-XIV в. най-значително явление на поезията, създадена в пределите на Иберийския полуостров, е безспорно галисийско-португалската лирика. Като се изклю чи североизтокът на полуострова, т. е. Каталония, свързана изключително тясно Прованс в езиково и културно отношение, за земите на Кастилия, Арагон, Леон, Астурия, Андалусия, Галисия и Португалия е характерно едно знаменателно единство, предопределено от общата борба срещу мавританските завоеватели. Съществувало е единство и в областта на културата и поезията. Редица съвременни испански и португалски изследователи употребяват литературоведски специфичния термин „полуостровен лиризъм" (lirismo peninsular), чрез който обозначават тази общност на ли тературните процеси. Това понятие се нуждае обаче от уточняване, тъй като полуостровният лиризъм" се свързва изключително с галисийско-португалската поезия, създавана на съответния език, докато епическата традиция на полуострова е неотде лима от кастилския език, на който е написана забележителната поема „Песен за моя Сид" (около 1140 г.). Трябва да се отбележи, че близостта между галисийско-португалски и кастилски е била толкова голяма, че чак до XVI в. голяма част от интелигенцията на полуострова е била практически двуезична. Достатъчно е да припомним, че големият обновител на кастилския и португалския театър Жил Висенте (14652-1537) е пишел своите „ауто" на двата езика, а изследователите на прочутия къснорицарски роман „Палмейрим Английски" и досега не са в състояние да определят с категоричност дали оригинальт му е португалски или касталски. Категоричното разграничаване (и дори противопоставяне) между двата езика започва след битката при Алхубарота (1385 г.), когато излиза кралски указ, забраняващ на кастилци употребата на португалски език. C В резултат от политическото съперничество между Кастилия, Арагон и Леон, от една страна, и Португалия, от друга, през XIV в. започват и сложни културни процеси, довели до зараждането на кастилската поетическа школа в лицето на архиепископ де Ита. Така влиянието на галисийско-португалската поетическа школа устоява чак до края на XV в. „Устоява - както отбелязва изтъкнатият португалски литературо вед Родригиш Лапа, - но не в Португалия, където не е намирала вече подходяща сре да, а емигрирала в Кастилия, където среща по-добра съдба в по-фриволните и галантни дворове на Енрике II, Енрике III и Дон Хуан II."1
    Ключови думи: Галийско, португалската, Поезията, светлината, провансалската, Лирика
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 127-143

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Известно е, че ранното Българско възраждане nротича като nостепенна секуларизация в някои области на духовния живот при пълна нееднозначност на формите, чрез които се реализира промяната през конкретната епоха. Скрито или явно, с по-бързи или едва забележими темnове утвърждаването на светското начало през този период в областта на културата и в частност на литературата се осъществява повече като ПРЕОСМИСЛИЕ, отколкото като КОНФРОНТАЦИЯ с традицията. Става дума за онази традиция, която идва по линията на официалнага книжнина, създадена на основата на средновековния религиозен универсум и която е израз на културни, социалпсихологически и идеологически форми на жюют. Казвам, че този процес се реализира повече като преосмисляне на духовното наследство, отколкото като противопоставяне, защото това се налага от исторически установилите се условия на обществен живот. Едва ли е необходимо да се припомня, че в условията на робската действителност християнската религия и църква са единствената "официална" институционва форма на духовен и културен живот, която обединява българската народност. И още нещо: при така създалата се ситуация преосмислянето на книжовното наследство се налага и от своеобразието на българското историческо развитие в тази насока, което по обективни причини не познава късното Средновековие като явление от европейски модел. Именно затова н<1 българска почва (в известна степен и н целия православен славянски свят) в книжовното дело липсва "изродения" средновековен символизъм, който според Хьойзинха се състои в самоцелно формотворчество, загубило значителна част от своето положително въздействие. "Когато функцията на символизацията - пише авторът -- или съвсем отсъствува, или се прилага някак си механически, тогава величественото здание на предустановените от Бога зависимости се превръща в некропол."1 Затова символът, алегорията през късното Средновековие се превръщат в самоцелна забава, тъй като предметът на святостта е заменен с нисшето. Съвсем естествено е в този случай Възраждането на Запад да се реализира и на основата на конфронтацията и противопоставянето в областта на културата и в частност - литературата. Ранното българско възраждане в лицето на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански не познава горепосочените явления, поради което в своята творческа дейност те се опират на традицията, дошла от времето на разцвет в тази област, като я трансформират съобразно историческите потребности.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Житие, страдания, грешнаго, Софрония, светлината, Историческата, поетика
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 101-127

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Схващането за формирането на култа към светците като резултат от замяна в процеса на християнизацията на персонажи от езическия пантеон с персонажи от християнската агиография датира отдавна. В контекста на тази научна парадигма св. Илия е сред най-често споменаваните. В качеството си на пряк приемник на гръмовното езическо божество този библейски пророк е споменат за първи път в знаменития труд на Я. Грим "Немска митология" 1• По-късно този възглед се подема, доразвива: и получава широка популярност и до днес • Тези виждания за св. Илия (и за християнските светци като цяло) се вписват в идващата от епохата на романтизма насам концепция за фолклора като послание от миналото, "жива старина". Тази концепция се преосмисля от някои автори , а други днес напълно я отричат • От друга страна, схващането за директната приемственост между езическите божества и християнските светци, известно и чрез формулировката за "християнското двоеверие", е критикувано като едностранчиво и опростенческо • Тези критични гласове обаче остават като че ли в сянка и не успяват да ограничат влиянието на научнияыит за пълния приоритет на паганизма в "християнското двоеверие". В тази връзка заслужава да се отбележи особената съдба на посветения на пр. Илия труд на Весел овски: 6 може би изразеното от големия учен критично отношение към подобен род възгледи и конкретно - към изследването на Николаос Политис за Хелиос- е причината тази да е сред най-малко цитираните работи на Веселовски. Настоящата работа цели да постави отново и да преразгледа проблема за характера и механизма на формиране на култа към християнските светци чрез конкретния материал за св. Илия и българската културна традиция.

    Ключови думи: Свети, Илия, светлината, проблема, синкретичного, християнство
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 134-143

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В края на XVI век Григорий Пелагонийски (Прилепски) прави първия превод на сборника "Съкровище" на Дамаскин Студит (0scraupoc; дщ .. u:x.crкt'vou тоu uno8tciк6vou ка( Z:тоu8(тос; юu 0scraЛov(кscoc;), чието първо издание излиза във Венеция в 1557/58 година. Този превод съдържа 36-те слова на оригиналното гръцко съчинение. Това е т. нар. "македонски" превод • Скоро след този превод се появява втори, направен независимо от превода на Григорий- т. нар. "средногорски" превод. В него попадат 29 от словата на Дамаскин Студит • Започват да се включват и други текстове - това са т. нар. "недамаскинови" слова. Под "недамаскинови" слова в тази работа се разбират: 1) Произведения на старата българска преводна и оригинална литература и 2) Компилативни произведения, които са включени в дамаскинските сборници извън оригиналните съчинения на Дамаскин Студит от "Съкровище" и преведените по-късно слова на новогръцки писатели като: Агапий Лангос, Теофан Елеавулк (Ритон Теофан ), Йоаники ос Картанос, Албертас Маринос и др. Това означава, че понятието "дамаскинови" се разширява, като към него се включват освен словата на самия Дамаскин Студит и преводите на други новогръцки книжовници. Тези два първи превода са осъществени на традиционния български книжовен език от този период, получил определението: "късен следевтимиев среднобългарски език, чийто правопис е Евтимиево-ресавскищ. XVII век се ознаменува с появата на новобългарските дамаскини. Те са били винаги обект на по-голямо внимание и сред литературоведите и сред езиковедите. Литературоведите са привлечени от особеностите на дамаскинските сборници, които стават определящи, типични за последния етап от развитието на старата българска литература, а езиковедите обръщат специално внимание на първия (след близо осемвековно прекъсване) опит за създаване на книжовен език на народна основа.

    Ключови думи: Проблеми, българската, литература, XVII, XVIII, светлината, Общи, балкански, европейски, процеси
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 125-137

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Bulgarian literary critics of the 1930's century became the material basis of the article, where the analysis of the problems concentrating around certain concepts has been done. The texts in question are treated as the evidence of the new cultural identification formation in the time when Bulgaria regained its independence. The crisis and East vs West are the key concepts here, being stable and recursive, implying, as it seems, the dilemmas of the Bulgarian elite of that period. The quandaries concerning cultural choices of the first half of the 20th century are the common denominator for those concepts, although their genesis is of a more complicated character. The proposed use of sociological definitions as tools of analysis is caused by the character of the material in question. The key words from genre-homogeneous texts appear in similar contexts. They become inscribed into the wide background of Bulgarian choices and searches for national values, for which European culture conditions are the natural context.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Криза, Изток, Запад, като, понятия, имплициращи, българските, културни, дилеми, светлината, литературно, критичните, текстове, години
Subscribe to светлината