90 години от рождението на Владимир Маяковски

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Така влезе той в литературата - в спор с всичко, което социалистическата революция отрича, с химни за всичко, в името на което тази революция пламна. И самият той беше остро оспорван и с преклонение възпяван. Еднакво блестящ като поет, артист - рецитатор на собствените си стихове - оратор, теоретик, полемист и пропагандист на новаторството в поезията, той обикаля страната света като мощен - може би най-мощния - рупор на новата революционна, на съветската култура. Рязьк, остроумен и безкомпромисен - той е имал много съмишленици, последователи и подражатели. И естествено немалко опоненти врагове. Неговите рецитали и речи за поезията нерядко са били съпровождани с остри пререкания, а понякога завършвали и със скандали. Това беше в ония неулегнали и неспокойни времена след току-що победилата революция, време кипеж, на дирения нови пътища в културата и творчеството, време на пълна свобода на споровете. Времето, когато най-силно се прояви новаторският дух на родената от революцията култура. И на Увлечен още като ученик от революционното движение, Маяковски попада в затвора. След освобождението му се отдава главно на литературна работа. И още първите му стихове внасят нови, непознати дотогава тонове в руската поезия. Много по-късно Анна Ахматова в стихотворението си Маяковски в 1913 година ще изрече точни слова за него:

    Ключови думи: Явлението, Маяковски

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Името на Василий Василиевич Розанов (1856—1919) още приживе се превръща в мит. През 1902 г. Д. С. Мережковски пише: „Този мислител при всички свои сла бости в някои свои произведения е толкова гениален, колкото и Ницше и може би дори по-гениален и самороден от него." За Н. Бердяев Розанов е най-забележител ният писател от началото на ХХ в. Е. Голербах го нарича най-големия руски сти лист след Пушкин и Тургенев. Критикът Иванов-Разумник вижда в лицето на Розанов „крупна величина в руската литература от първото десетилетие на века". Особен интерес буди мнението на Горки. В едно писмо той пише: „Аз считам Василий Василиевич за гениален човек, забележителен мислител. В неговите идеи много неща ми са съвършено чужди, а понякога и враждебни, но едновременно с това той е моят най-любим писател."5 Наред с тези изказвания срещаме и оценки, които съдържат унищожителни характеристики. В. С. Соловьов нарича Розанов Юдушка Головльов. В печата го назовават с унизителни нарицателни - Передонов, Обломов, Кифа Мокиевич. Наричат го юродивец. Розанов често дава поводи за такива мнения. В един и същи ден той печата по две статии - една в консервативния вестник „Новое время", подписана с истинското му име и друга, съдържаща коренно противоположни идеи в либералния „Русское слово“, публикувана под псевдонима В. Варварин. Руската демократична общественост счита Розанов за защитник на реакцията и монархизма, но след революцията от 1905 г. в книгата си „Когда начальство ушлом той осъжда остро държавно-бюрократичната система на управление, търси причините за же стокия погром и призовава за демократизиране на обществения живот. От своя страна либералната буржоазия също се дистанцира от Розанов. Духовенството и мистично настроените кръгове на интелигенцията изпитват страх пред Розановата критика на църквата, брака и буржоазното семейство, наричат неговата философия на пола цинизъм, арцибашевщина.
    Ключови думи: Явлението, Розанов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Bече излязоха част от планираните пет тома с избрани произведения на Николай Райнов под редакцията на Александър Йорданов и Едвин Сугарев. Те се появяват във време, удобно за равносметка, в период, когато литературната история сякаш спира - а именно, когато старите ограничения в мисленето и писането са отпаднали, но новото още не е направено. Ако някой мисли, че сега се пишат големи произведения, той навярно се лъже. Сега се ближат стари рани. Избиват се стари комплекси и се надмогват стари вътрешни ограничения. Писателите в момента се учат да хвърчат - още им е рано за високи полети. И докато трае тази активна пауза на пренастройване, ще е наистина неморално, ако плюс всичко останало не се захванем малко по-сериозно и с литературното си минало, с писателите, които са вече Мъртви. Каквото и да е смогнал или пропуснал да осъществи през живота си, мъртвият писател няма възможността да се промени по-нататък и затова ние, които за разлика от него имаме тази възможност, сме просто длъжни като кроткия вълк от баладата да излижем нанесените му приживе или посмъртно рани и да му помогнем да заеме тъкмо онова място в литературната ни традиция, което той заслужава,

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Явлението, Николай, Райнов