Първоначални наблюдения върху проникването на Хиляда и една нощ в България през Възраждането

Сборникът, 1001 нощ е една от най-разпространените творби на световната литература. Той съдържа огромен брой разнообразни по жанр, тематика и обем повествователни произве дения. Предполага се, че е възникнал в древна Индия, някъде около ІХ в. е преведен на персий ски език (пехлеви), а от него - на арабски, като непрекъснато е обогатяван с фолклорни и други творби, вкл. и преводни. Първите сигурни данни за сборника са от Х в., когато багдадските писатели - библиографът Мохамед ан-Надим и историкът ал-Масуди пишат за него като за отдавна и добре познато произведение. Но литературната еволюция на творбата продъл жава до XVIII-XIX в., като за най-цялостен и литературно обработен вариант се смята египетската редакция, възникнала през XIV—XVI в., която ляга в основата и на печатните издания, първото от които е от 1835 г., осъществено в Булак (близо до Кайро), а второто - от 1839- 1842, подготвено в Калкута от англичанина Макнатен. За първи превод на европейски език се приема изданието на Антоан Галан, направено по арабски ръкописи и публикувано в 12 тома през 1704-1717 г. Този френски превод, който предхожда печатните издания на арабски, е непълен, свободен, включва и някои творби, които не принадлежат към основния текст. Сред тях са много популярните в Европа „Историята на Аладин или Вълшебната лампа" и „Али-Баба и четиридесетте разбойници". Преводът на Галан се разпространява много бързо в Европа, по него са подготвени издания на основните европей ски езици: английски (1712, и 1713-1715), немски (1712), италиански (1722), нидерландски (1732), руски (1763) и др. Всички следващи издания по света, повече или по-малко пълни, повече или по-малко точни, са свързани със споменатите три издания, като разликата между двете арабски версии е предимно в езика. ca на ,,1001 нощ обединява многобройните по-малки творби с една рамкираща история, в която новата жена на цар, който всяка сутрин убива жената, за която се е оженил вечерта, отлага смъртта си, разказвайки в продължение на 1001 нощ интересни истории. Ориенталистите установили, че темата на рамкиращата история и системата на вставянето принадлежат индийския пласт на творбата. От своя страна именно като система, като повествователна струк тура същата особеност се повтаря и в някои от вставените творби, вкл. и в „Разказ за царския син и седемте везири“ (нощи 578-606). А това е произведение, което под друго заглавие, неед нократно е превеждано у нас през Възраждането. Освен структурата тук се повтаря, макар по различен начин, и темата за женското лукавство.