Майстори на превода, сборник

Преводното дело винаги е било важна част от литературното, културното и общественото развитие на България. На особен разцвет то се радва в последните години и десетилетия. Измененията са качествени - както по отношение на издателския размах и достойнствата на преводната литература, така и в социалния статус на преводача. Забелязва се и друг тип същностни промени - вглеж дане на преводното дело в себе си, в своето минало, обмисляне на перспективите, полагане основи на теория - все несъмнени белези на зрелостта. Една от ярките прояви на тази зрелост е и сборникът „Майстори на превода"; именно „проява", защото зад него стоят трайни общокултурни тенденции, а пред" него - мбициозната и трудна задача да бъде съз дадена история на превода в България. За тази история „Майстори на превода" е една уместна изходна точка, първоначално оглеж дане на материала, а и на историческото ни мислене, предварителна проверка на силите... Би било погрешно да се мисли, че значе нието на сборника се изчерпва с ролята му на първоначални наброски или допълнение към бъдещата история на превода, Самостой ното значение на един подобен труд енесъм нено. От една страна, той ни разкрива едно неподозирано богатство, за което знаехме че съществува, но не знаехме неговия обхват, неговите очертания" (по думите на Б. Божи лов, автор на предговора); от „Майстори на превода" и специалистите, и широките кръгове читатели ще обогатят представите си за историята на преводаческото изкуство у нас, а и за творчеството на някои от най-големите български писатели от миналото и днес. От друга страна, сборникът е необходим за самите преводачи - известна е диалектиката в развитието на теория, история и практика. Освен пионерския характер на труда и не говата същина поставя сериозни проблеми пред съставителите. (В скоби нека отбележим, че едва ли са много прецедентите на „Майстори на превода" в световната практика; в последните години българското литературозна ние, включително и критиката на превода, пристъпва към решаването на няколко рес пектиращи програми, една част от които са все още бъдеще пред смятаните за водещи в културно отношение нации, развивали своята литература и наука в далеч по-благоприятни условия…)