Майстори на превода, сборник
-
Обхват на страниците:117-120Страници: 4ЕзикБългарскиБрой преглеждания:0ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Ключови думиРезюмеПреводното дело винаги е било важна част от литературното, културното и общественото развитие на България. На особен разцвет то се радва в последните години и десетилетия. Измененията са качествени - както по отношение на издателския размах и достойнствата на преводната литература, така и в социалния статус на преводача. Забелязва се и друг тип същностни промени - вглеж дане на преводното дело в себе си, в своето минало, обмисляне на перспективите, полагане основи на теория - все несъмнени белези на зрелостта. Една от ярките прояви на тази зрелост е и сборникът „Майстори на превода"; именно „проява", защото зад него стоят трайни общокултурни тенденции, а пред" него - мбициозната и трудна задача да бъде съз дадена история на превода в България. За тази история „Майстори на превода" е една уместна изходна точка, първоначално оглеж дане на материала, а и на историческото ни мислене, предварителна проверка на силите... Би било погрешно да се мисли, че значе нието на сборника се изчерпва с ролята му на първоначални наброски или допълнение към бъдещата история на превода, Самостой ното значение на един подобен труд енесъм нено. От една страна, той ни разкрива едно неподозирано богатство, за което знаехме че съществува, но не знаехме неговия обхват, неговите очертания" (по думите на Б. Божи лов, автор на предговора); от „Майстори на превода" и специалистите, и широките кръгове читатели ще обогатят представите си за историята на преводаческото изкуство у нас, а и за творчеството на някои от най-големите български писатели от миналото и днес. От друга страна, сборникът е необходим за самите преводачи - известна е диалектиката в развитието на теория, история и практика. Освен пионерския характер на труда и не говата същина поставя сериозни проблеми пред съставителите. (В скоби нека отбележим, че едва ли са много прецедентите на „Майстори на превода" в световната практика; в последните години българското литературозна ние, включително и критиката на превода, пристъпва към решаването на няколко рес пектиращи програми, една част от които са все още бъдеще пред смятаните за водещи в културно отношение нации, развивали своята литература и наука в далеч по-благоприятни условия…)