Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 4 и 15 октомври 1960 г. в Секцията по българска литература до Освобожде нието продължи обсъждането на материалите за сборника, посветен на Любен Каравелов. Многообразно и богато, все още недостатъчно проучено и осветлено, творческото дело на редактора на „Свобода" предоставя за изследване интересни проблеми из областта на литературата, пуб лицистиката, фолколора, етнографията, езикознанието. Това в значителна степен предопределя не само разнообразието на темите, които ще бъдат включени в сборника, но и стремежа към оригиналност в разработката им. Статията на Светла Гюрова например „Любен Каравелов като 143 редактор на П. Хитовата книга „Моето пътуване по Стара планина" е сполучлив опит чрез Хитовите мемоари да се даде правдива представа за редакторския маниер на Каравелов. Съпоставяйки оригинала на произведението и първата му редакция, направена от П. Берковски, с отпечатания през 1873 г. текст, авторката идва до извода, че Каравелов, без да внася промени в съдържанието, прави творчески корекции“ на езика, композицията, образността и социалната заостреност на творбата. Заедно с проследяването на редакторската работа над Мемоарите Гюрова дава представа и за произведението като цялост, за проявения интерес към него в някои славянски страни и за мястото, което заема в българската възрож денска литература. Изтъквайки неоспоримите достойнства на статията, които посочиха в изказванията си и проф. М. Арнаудов и проф. П. Динеков, рецензентът Дочо Леков изказа пожелание да се наблегне повече на онези Каравелови допълнения, които имат социален и политически характер, да се разшири заключи телната част на работата и да се внесе единство в библиографските бележки.
    Ключови думи: Обсъждане, сборник, Любен, Каравелов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 25 февруари т. г. Научният съвет при Института за литература разгледа първия том от сборника „Проблеми на Детската литература". Материалът на сборника е разпределен в три раздела: Общи въпроси", "Очерци и студии" и Из историята на периодичния печат". Рецензентът Симеон Султанов намира за похвална инициативата на авторите, които за пръв път у нас се заемат със съставянето на сборник със студии и очерци по въпросите на детската литература. Макар и твърде закъснял, този сборник все още не обхваща всички автори, писали за деца, и не изчерпва всички въп роси на детската литература, тъй като го- дини наред малко се е работило в това на- правление. Султанов подробно разглежда трите раз- дела на сборника. В първия са включени статиите: „Към системно и основно про- учване на детската литература" от Кръстьо Генов, „Оптимистичният характер на детската литература" от Иван Попиванов и „Възпитателното значение на фантастична та приказка" от Жечо Атанасов. Рецензентът намира, че статията на Генов има програмен характер и в нея са набелязани ре108 дица проблеми, които стоят пред българ ските литературоведи. Султанов изтъква необходимостта от сериозни допълнения към тази статия, особено по въпросите, свързани с нашата съвременна детска ли тература и художествено майсторство. В бележките си за статията на Попиванов Рецензентът сочи интересния и важен проблем за оптимизма в детската литература и намира, че авторът недостатъчно убедително държи на своята теза, че не Може да се говори за критически реализъм в произведенията за най-малките" и пре поръчва да не се изпада в увлечение при анализите на някои стихотворения. Сту дията на Атанасов, която от гледна точка на педагога поставя проблемата за въз питателния характер на приказката" може да има по-голяма стойност, ако се задъл бочат и илюстрират мислите на автора с по-интересни примери от детската литература.
    Ключови думи: Проблеми, детската, литература, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сборникът „Из историята на световната литература" (редакция на проф. Емил Георгиев и д-р Георги Димов, Издателство на Българската академия на науките, София 1962 г.), замислен Някъде около 1959 г., излезе най-после от печат. Независимо от закъснението, това е едно хубаво събитие. И би било още по-хубаво, ако Литературният инсти тут се реши да направи едно непериодично издание от подобни сборници, които да излизат веднъж или два пъти годишно. Нашата литературно-изследователска дейност има добри традиции в областта на западноевропейските, античната и славянските литератури - достатъчно е да си спомним имената на Шишманов, Кръстев, Мих. Арнаудов, Ал. Балабанов. И през последните години работата В тази област не е затихвала, но остава, за съжаление, ограничена в университетските издания. Намирането на читатели извън университетските среди е обаче жизнено важно за литературните изследователи, които не получават място за специалните си изследвания в литераТурните списания, ограничени по обем и свързани с по-актуални задачи. Така че въпросът за един кантакт с по-широката публика за сега остава неразрешен.
    Ключови думи: Бележки, един, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 2 юни т. г. Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат сборник с изследвания, който Българската академия на науките и Софийският държавен университет подгот виха по случай 1050-годишнината от смърт та на бележития български и славянски просветител, учител и книжовник Кли мент Охридски. В него са включени 24 студии от български автори-историци, литературоведи, езиковеди, специалисти по история на българското изобразително изкуство и музика, както и една библио графия на българската литература върху Климент Охридски за периода 1945- 1966 г
    Ключови думи: Научен, сборник, Климент, Охридски

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Октомврийската революция, която раз- търси целия свят и предизвика коренни про- мени в обществено-политическия живот на редица страни, тласна по нов път и духовното развитие на народите. За българския народ тя изигра съдбоносна роля, като определи до голяма степен по-нататъшното му икономическо и културно развитие. Достатъчно е да надзърнем в българската литература от ония революционни години, за да почувствуваме неотразимата мощ на новите духовни двига тели на националното ни съзнание, създадени от руската революция. След 1917 година, целият културен и литературен живот в Бъл гария коренно се променя, в произведенията на литературата отново нахлува народът и родината, променя се светоусещането на бъл гарския писател, създава се качествено нова литература на социалистическия реализъм, засилва се демократично-реалистичното начало в творчеството на почти всички значителни творци... Тези процеси са твърде дълбоки и сложни, те в различна степен за сягат различните творци и стават достъпни и понятни само чрез непосредственото запоз наване с художествените творби, родени пряко или косвено от Великия Октомври. В това отношение новоизлезлият белетристичен сборник „Октомври“ е значителен принос. Той илюстрира основния, неопровержим процес на дълбоко идейно и естетическо пре- устройство в българската литература и въз- раждането на нейните революционни традиции. Този сборник излиза по случай 50-годишнината на Великата октомврийска социа листическа революция под редакцията на Здравко Сребров, Йордан Радичков, Камен Калчев, Невяна Стефанова и Розалия Ликова исъдържа по една творба от тридесет и седем изтъкнати български белетристи.
    Ключови думи: Литературен, сборник, Октомври

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През месец декември 1967 г. в Института за литература Секцията за българска лите ратура до Освобождението обсъди и прие за печат изследванията, представени за сборника „Литература и фолклор". В обсъж дането, проведено под ръководството на проф. П. Динеков, взеха участие: проф. Б. Ст. Ангелов, проф. Г. Димов, д-р Кр. Генов, науч ните сътрудници Б. Ничев, С. Баева, Д. Ле ков, Цв. Унджиева, Л. Грашева, Ст. Таринска и др. Бяха приети за печат тринадесет работи: П. Динеков - Литература и фол клор", Б. Ничев - „Литературно и фолклорно художествено съзнание", Кр. Генов - „Наблюдения върху типологията на българ ската народна поезия", Св. Николова - Патеричните разкази и фолклора", Д. Леков - Фолклорът и формирането на българската белетристика през Възраждането", Цв. Унджиева - Славейковият фейлетон и народното творчество", В. Вълчев - Пенчо Славейков и народното творчество", Ст. Бояджиева - Молба" на Петко Тодоров и Фолклорната традиция", П. Тотев - „Съ временната българска сатира и фолклора", Ив. Койнаков - Ботевата поезия и българ ските народни песни до въоръжената антифашистка борба 1941-1944 г.", Ел. Огня нова - Мама и нейните приказки", Н. Кауфман - „Римуваните стихове в народната ни песен",
    Ключови думи: Приет, печат, сборник, Фолклор, литература

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Теорията на литературата като основна дис циплина на литературната наука отиде твърде далеч в своето развитие: предстои и да бъде не само теория на литературата, но и методология на литературознанието. Проблемите на методологията на маркси ческото литературознание известно време бяха оставени на заден план. Повдигани понякога от отделни автори, те не всякога получаваха правилна постановка, поради което резултатите бяха частични, а концепциите за художествената литература като изкуство едностранчиви. Тази недооценка на методоло гията причини известен застой в литератур ната наука и позволи да намери разпространение абстрактно-класовият подход, който не епреодолян окончателно и в наши дни. Тук трябва да търсим и аргументите на някои западни литературоведи, които подценяват или отричат значението на марксическото литературознание.
    Ключови думи: проблемите, литературната, теория, един, юбилеен, сборник, Советское, литературоведение, пятьдесят, сборник, статей, Кулешова

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Развитието на литературознанието като наука се характеризира редица десетилетия наред с усилията на мнозина видни негови представители да намерят сигурни методи за проникване в същността и особеностите на художествената литература. Успехите на естествените науки тласнаха дейността на Ф. Брюнетиер, Сент-Бьов, Иполит Тен в посоченото направление. Литературоведите достигнаха до алтернативното положение да търсят причините за развитието на художествената литература в самата нея или в причини, лежащи извън нейните предели. Показателно е твърдението на П. Н. Сакулин, който смята, че се придържа към възгледа, според който в историческото развитие на всяко явление трябва да се различават еволюционен и каузален момент. 1 „Всяко развитие - пише той - предполага субект на развитието (като „нещо в себе си"), съдържащ известни свойства и преди всичко способност за развитие. От природата на субекта зависи ще се развие ли той и как именно (значи, самият факт на развитие и тип на развитие). Развитието винаги се извършва в пределите на рода и вида и типът на развитие се обуславя от техните особености. Това развитие по природа (kala phusin, както се изразявали Аристотел и Полибий) аз и наричам еволюция, за разлика от каузалното развитие, т. е извикано от външни причини,
    Ключови думи: Иманентизъм, каузалност, Философски, методологически, Проблеми, съвременния, модернизъм, западното, литературознание, сборник, статии, студии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    И най-добре съставеният сборник не може изцяло да избегне непълнотата в едно или друго отношение. Излишно е да се разсъждава по причините. Те се крият в самия характер на тоя тип издания. Няма съмнение, че този общ недостатък не е чужд и на критическите сборници, които издателство „Българск и писател" периодично пуска на литературния пазар и в които се разработват актуални проблеми и текущи въпроси на българската литература.
    Ключови думи: тематична, обхватност, научна, задълбоченост, въпроси, съвременната, българската, литература, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Мислите за рецензията, изказани от различни автори в сборника, са се превърнали в творчески разговор за най-важните моменти от литературно-критическата практика на миналото и съвременността. Събрани са 24 студии, статии и изказвания, обгръ щащи проблемите на рецензията от появя ването и у нас до днес. Представена е критическата дейност на видни наши писатели и литературоведи от близкото и по-далечно минало, изказани са конкретни мисли за рецензията като жанр, направена е и кратка творческа анкета. Очертавайки панорамата на развоя на рецензията с нейните найважни представители и разкривайки сегаш ното и състояние, авторите на сборника съ щевременно са акцентували върху пробле мите и задачите на съвременната литературна критика. Върху здравите основи на традициите на първомайсторите на литературната рецензия са извлечени основни прин ципи за съвременната литературно-критическа практика. Сборникът се открива с откъс от речта на Тодор Живков пред столичните комсо молци, произнесена през 1969 г., и уводни думи от Ефрем Каранфилов за ролята на рецензията в съвременната литература. Кри тикът подчертава значението на класовопартийния критерий, споменава за тежката и отговорна роля на рецензента, който трябва да отсее от 300 нови книги, които ежегодно излизат на книжния пазар, „онова, което е най-хубаво, най-интересно, където се открояват характерните особености в развитието на съвременната ни литература, както и обратното - пошлото, погрешното в идейно-политическо отношение". Сборникът „Проблеми на съвременната българска рецензия“ е разделен на две части - в първата са включени проучванията на етапите от развитието на този жанр, а във втората част са бележките за съвре менното състояние на рецензията. Това разделение, макар и малко условно, е правилно. Заслужено място по големина и значе ние в сборника заема статията на Георги Цанев „Първи борби в критиката“, отнасяща се за проявите на литературната критика през първите десет години след Освобож дението. С познаване на конкретния мате риал, но без да затъва в него, с кратък и точен коментар авторът е очертал сложната обстановка и бурните страсти на литературния фронт по онова време. Читателят с интерес ще проследи хрониката на слож ните взаимоотношения между Иван Вазов и Захари Стоянов, техните спорове, субек тивните им и пристрастни оценки един за друг. Разгледани са схващанията на Вазов за романтизма и натурализма, силните и слабите страни на неговата литературнокритическа дейност от онзи период. Много точно е характеризиран и образът на един напълно забравен днес, но активен и влиятелен тогава критик - Петър Пешев. Той е имал широка култура и теоретическа подготовка, но му е липсвал истински ху дожествен усет и критически нерв. Затова преценките му за творчеството на Вазов са погрешни, а неговото име на критик е изцяло потънало в праха на забравата. Ин тересни са наблюденията на Георги Цанев и върху критическата дейност на проф. Иван Д. Шишманов. Широката теоретична подготовка се съчетава при него с точния критичен поглед. Немногобройните му, рядко появяващи се рецензии не са загубили своята стойност и до днес. Ерудицията и културата в случая само подпомагат аргументираната и правилна преценка на такива крупни литературни творби като „Под игото, „Не мили-недраги“, „Хъшове"
    Ключови думи: Проблеми, съвременната, българска, Рецензия, сборник, студии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Полският комитет по славянознание ос ществи интересно и полезно дело - изд ване на сборник от студии, посветени на в проса за отражението на последната войн в славянските литератури. Сборникът, чийто редактор е директорът на Комитета по сла вянознание проф. Йежи Шлизински, се с стои от два тома и е озаглавен „Славянските Литератури за Втората световна война". Първият том съдържа студии, в които се разглежда рецепцията на източнославян ските творби с горепосочената тематика в Полша и проникването и възприемането на от съ полските литературни произведения от щия тип в Съветския съюз. Вторият, който тук е обект на нашето внимание, е посветен на рецепцията на творбите с военна тематика на западно- и южнославянските писатели в Полша и на полските творби в Чехосло вакия, България и у лужишките сърба. Първата част на сборника съдържа шест студии, в които е разгледана рецепцията на чешката литература с военна тематика в Полша до 1955 г. и от 1956 до 1969 г. на словашката, лужишката, българската и на литературите на югославските народи. Свър заните с рецепцията въпроси са поставени в широк историко-литературен контекст. Това ни дава възможност да разберем КОЛКО голямо и важно място заема военната тема тика в съвременната литература на славян ските народи. Особено интересна е кон статацията на Едвард Мадани, че в литера турите на югославските народи темата на партизанската борба е почти обсесия и че тя придава на цялата литература на Югославия специфичен белег, който я различава от съвременната европейска литература. Сту диите от тази първа част разкриват разнообразието на тематиката, обхващаща както борбите на славянските народи по фронтовете и в партизанските отряди, така и страданията им в хитлеристките концлагери и затвори, а наред с това и всекидневната съ протива на обикновения човек от града и селото.
    Ключови думи: Literatury, slowianskie, drugiej, wojnie, swiatowej, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Един скромен по обем и по оформление сборник от статии привлича вниманието ни не само защото е посветен на бележития учен Михаил Михайлович Бахтин по случай неговата 75-годишнина и полувековна научна и педагогическа дейност, но и с богатия материал, интересен и полезен за българския читател. Редакторите на сборника акад. М. П. Алексеев, Забавина, Куканов и Конкин са се постарали да представят търсенията на съвременното съветско литературознание в различни негови области и стилове. Като израз на уважение и изключително колегиално признание авторите на статиите, между които са някои от най-авторитетните представители на днешната литературна наука в СССР, а се насочили към изследвания, близки до интересите на М. Бахтин, изтъквайки неговата заслуга за развитието на науч ното мислене, както и многобройните му частни приноси, побрали се в една дузина публикации. В кратък очерк от В. Кожинов и С. Конкин за първи път се дават по-подробни данни за биографията на Бахтин. Със своите изне нади, внезапни пътешествия, трагична насиност неговият жизнен път подхожда пооро за поет, отколкото за представител академичната наука. Противоречията на мето се сплитат без пощада в неговата дба. Изправени пред внушителното му аучно дело, осъществено въпреки обстоя телствата, изпитваме облекчение нито бо лестта, нито хората са могли да сломят духа, моделиран през вековете от семейство и po- дина с яко вкоренени литературни традиции. Излизането на второто издание на кни гата „Проблемы поэтики Достоевского" (1963) донесе на Бахтин широка известност. След появата на „Творчество Франсуа Рабле и народная культура средневековья и Рене- санса" (1965) интересът към делото и личността на големия учен нарасна извънредно много. А биографичните сведения за автора оставаха оскъдни. Книгите му бяха преве- дени последователно на сърбохърватски, ан- глийски, италиански, японски, немски, френски, румънски, полски и от 1967 до 1971 из124 лизат в общо 12 издания на чужди езици. Пишат се рецензии, коментират го: 31 ста тии за него в родината му и още 34 в чуж бина от 1964 до 1972 г. А почти никой от тълкувателите на идеите му не знаеше нищо за самия него. Може би не бе и нужно -фи гурата на литературоведа най-често е известна единствено на библиотекарите. Останалите се интересуват от текстовете му. Но една празнина тъкмо в тяхната поява заставя да се обърнем и към личността на този учен с изключитена съдба, до голяма степен устояна с изключителна воля: между 1930 и 1963 библиографията не сочи нито едно заглавие под неговото име. Това са били 33 години, обречени на мълчание, но не и на бездей ствие. Излизането на сборника в чест на М. Бахтин е събитие, което изтъкна създаденото от учен със световна величина. И преди да се спра на плодотворните зърна, пръснати в различните материали на юбилейното издание, ще трябва да направя едно допълне ние към библиографията на Бахтин. В Бъл гария името и делото на големия историк и теоретик на литературата е добре познато. А библиографският списък пропуска българските автори. Наистина в сборника не липсват имена на българи (Георги Гачев като участник, Юлия Кръстева - като автор на статията в сп. Сritique и на предговора към френското издание на книгата за Достоев ски), но това далеч не представя истински отношението на нашата наука към М. Бахтин. България еедна от страните, където неговите книги бяха оценени най-рано. Те бързо се превърнаха в стимулатор и ориентир за ня кои от най-интересните ни критици.
    Ключови думи: Проблемы, поэтики, истории, литературы, сборник, статей

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Макар книгата на Александър Петрович Каждан да се приближава до научно-попу лярния жанр, връзката и с изследователското дело на големия съветски византолог и с тенденциите на съветското византознание позволяват да се постави до книга с по-изявено научен характер като „Византийская лите- ратура", особено ако намерението е да се усети самата научна област, а не толкова авторовият принос. Подобен начин на рецензиране съответствува на колективния дух на търсенията в съветската византинистика. Преминавайки от книга към книга, от статия към статия, от един към друг превод и коментар на визан- тийски автор, читателят остава респектиран от взаимопроникването на частни наблюде ния и общи изводи към едно единно дело. 152 Може би се дължи на обозримостта на са мата област, но колкото и характерен да е за съветската културна атмосфера, духът на приобщаване в случая е изявен особено отчетливо. Както се разбира от редакционния увод към втората книга, в Съветския съюз на византологията се гледа като на млада дис циплина. Очакват се частни изследвания, но главно общ курс, създаден на широка историческа основа и със съзнание за жанровата специфика на византийската словесност. Причината за известна изостаналост в тази област се тълкува обективно - на византийската литература се е гледало досега като на исторически извор, нейната художественост е била подценявана, а езиковата бариера не е допускала разбирането и върху по-широка културна почва, нещо, което вече е извършено в областта на византийското изкуство. Не бива да се смесва обективната изостаналост на съветската византология в областта на литературните студии с нашата отечествена. Докато в областта на византоложките исторически изследвания у нас съ ществуват дори пълни курсове, които се ци тират и използуват в международен мащаб, литературната и културната история е слабо застъпена, ако не се считат моментите на срав нение със старобългарската книжнина. У нас не е преведено почти нищо, докато в Съветския съюз, особено след 1960 г., се появи цяла редица по-популярни и научни преводи на византийски автори. Който ги следи, остава с впечатление, че се изпълнява някакъв план - Дигенис Акрит (1960), Геопоники (1960), Византийска любовна проза (1965), Ана Комнина (1965), Никита Евге ниан (1969), Византийски легенди (1972). Това не е всичко. По-малките жанрове са застъпени и в сборници - Гръцката епи грама (1960), Паметници на късната антична поезия и проза (1964). Бяха изработени и две превъзходни преводни христоматии, които предлагат едва ли не концепция за процеса на литературната история - Паметници на византийската литература от IV до IX в. (1968) и Паметници на византийската литература от IX до XIV в. (1969).
    Ключови думи: книги, върху, проблемите, византийската, литература, Каждан, Книга, писатель, Византии, Византийская, литература, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Проблемите на социалистическия реализъм и на борбата срещу съвременните буржоазни теории за развитието на литературата и на литературната наука и естетиката винаги са били в центъра на вниманието на литературоведите от социалистическите страни. На тази тема е посветен и сборникът със статии и студии, подготвен от български, унгарски и немски учени-марксисти. Той разработва актуални въпроси на съвременната идейноестетическа борба и на ролята на литерату рата в нея. „Литература на изменящия се свят" - това е заглавието на книгата и то съдържа в себе си един важен методологически принцип. Понятието „изменящ се свят" е конкретизи рано като съвременност, чиято главна особе ност е преходът от капитализъм към социа лизъм. Този „изменящ се свят“ е свят на остри идейно-политически стълкновения, където често се спекулира с термините, означаващи в един или друг аспект съвременност". Раз нобоят идва от различните идейни (респ. класови) позиции и поради това тук не става дума за обикновено разминаване в тълкуването на едно или друго понятие. „Изменящият се свят" включва един относително кратък период от ХХ в., отличаващ се с остри класови борби и социалистическа революция в световен мащаб. Така е в областта на социалнополитическите отношения. В изкуството това е времето на почти пълния залез на критиче ския реализъм (поне в западноевро пейските и славянските литератури) и възникването на множество модернистични течения, претендиращи за най-верни и единствени изразители на духа на епохата. Това е времето на зараж дането и утвърждаването на социалистическия реализъм. Що се отнася до естетиката, трябва да отбележим, че особено остро се постави въпросът за социалната функция на изкуството и особено в революционните борби на пролетариата.
    Ключови думи: литература, изменящия, свят, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературознанието в съвременни условия необикновено много се разрасна, превърна се в наука с важни идеологически функции. Ней ното развитие показа, че не само решаването на въпроси, засягащи литературата в цялост, а и отделни нейни, на пръв поглед вътрешни, технологически" проблеми има идеологиче ски аспект. И това еобяснимо, защото, както категорично доказа марксическото литературознание и естетика, формата в литерату рата е съдържателна и не може да се разглежда като чиста схема, по която се разкройва съдържанието. Да не говорим за различните страни на самото съдържание, чрез което литературата е в пряк контакт с живота, с обще ствената действителност, подвластна на за коните на класовата борба. Предлаганият сборник още един път ни убеждава в това. Той е първа част (първи ви пуск) на мащабен колективен труд, поставил си за цел да обхване съвременното състояние на буржозната естетическа и теоретико-лите ратурна мисъл. За разлика от предишните сборници - като „Буржоазная эстетика сегод ня" и др., - настоящият, както отбелязва не говият отговорен редактор, известният съветски естетик Юрий Борев, поставя ударението върху литературните аспекти на общоестетическите доктрини и на философските корени на теоретико-литературните концепции", което задълбочава марксистко-ленинския анализ на буржоазните школи, теории и концепции, разкрива по-пълно и конкретно тяхната идеологическа същност. Разглежданият сборник е посветен изця ло на литературоведска проблематика. Както е известно, тази проблематика в много насоки се кръстосва" с общоестетическата изкуствоведческата и дори културологиче ската, коетото обяснява присъствието в опреде лена степен на тези проблеми в настоящия сборник.
    Ключови думи: Теории, школы, концепции, сборник, Борев

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературно-изследователската работа е колкото благородна, толкова и неблагодарна. Да живееш сред книгите, без да се тревожиш от проблемите на съвременността, еневъз можно. През 1974 г. Издателството на БАН издаде сборника „Литературен процес и художестве но творчество", посветен на 60-годишнината на акад. Пантелей Зарев. Но ако отбелязването на един юбилей представлява опит да се направи цялостна оценка на дадено творчество, то съвсем не означава, че творецът в най-скоро време няма да ни изненада с нещо Ново. Няма нищо академично, в обичайния смисъл на думата, във факта, че Пантелей Зарев и като критик, и като литературовед, нито за момент не престава да участвува найактивно в обществения и културния живот на нашето общество. Едва ли можем да си го представим затворен задълго в неговия ка- бинет, изолирал се от света. Твърде често той печата рецензии за новоизлезли книги или статии по литературни и обществени проблеми, които очевидно го вълнуват. Такова активно творческо поведение ангажира и възпитава. Неговата дейност на литературовед е образец на съвременно отношение в изследване проблемите на литературата. В книгата си „НаРодопсихология и литература" (1970) например Пантелей Зарев разработва такива важни въпроси като национална съдба“, „национален характер“ и „национална поетика", които имат водещо значение при изследване творчеството на даден писател. Особено интересни са различните аспекти на стила" във втората част на същата книга, които П. Зарев разглежда като важни компоненти, за езиково-текстовата изразителност и изобразителност" в творчеството на писателя. В сборника „Литературен процес и художествено творчество" са включени разнообразни студии, в които се изследват особе ностите на творчеството на някои наши писатели, проблеми на общия литературноисторически процес, или теоретични въпроси на литературознанието. След обстойната сту дия на Георги Димов „Една богата и плодотворна литературоведска дейност“, в която авторът се е постарал да представи възможно най-пълно многостранното дело на акад. Пантелей Зарев, в сборника с интерес четем Студиите на наши изтъкнати учени и наред с тях изследванията на по-млади автори. Проблемите, които са поставени в отдел ните студии, са свързани с творчеството на писателя и с развоя на литературния процес. Това са теми, които отдавна занимават изследователите и свидетелствуват не само за техните предпочитания, но и за отговорното им отношение към науката, за стремежа им да насочат своите усилия към проучване на значителното, на художествено-ценното в нашата и световната литература. Цялостното дело на акад. Пантелей Зарев е продиктувано именно от тези благородни стремежи. В студията на Георги Димов неведнъж се подчертават аспирациите на П. Зарев да види повече страни на сложния историко-литературен процес". Авторът се спира по-обстойно на значителните трудове на Пантелей Зарев, които показват неговите многостранни интереси. След като прави оценка на книгите „Стил и художественост (1958) и „Класика и съвременност" (1960). най-значителен дял от студията си Георги Димов посвещава, разбира се, на многотомното произведение „Панорама на бъл гарската литература" (т. І, 1966; т. II, 1967; т. III, 1971; т. IV, 1973), което според автора има обобщителен характер за изминатия от литературоведа Пантелей Зарев път. Както Георги Димов, така и Соня Баева в краткия предговор към студията си акцентува особено върху новия подход на П. Зарев, върху неговия своеобразен метод на изследване. Соня Баева пише: „В своето най-зряло произведение „Панорама на българската литература" П. Зарев изхожда от определен аспект за литературата и този аспект, в който я вижда и оценява, е многостранен, многопластов, най-важното - съвременен. Изминаха вече седем години, откакто излезе първият том, и смело може да се каже, че издържа проверката на вре мето. Това е нов по постройка, стил и проблеми научен труд за българската литература. Действително „Панорама на българскат Литература" най-цялостно представи Пант лей Зарев като оригинален и задълбочен и 141 следовател. Тя окуражи нашето самочув ствие с това, че нейният автор съумя да разкрие процесите на нашата литература в контекста на световната. Литературно-историческите прегледи, които П. Зарев прави на десетилетията, се извеждат от нашия исторически живот, разкрива се националната самобитност на българската литература. Пантелей Зарев е от малцината литературоведи, които успяват така пълно да разтълкуват странния, трудно достъпен свят на писателите, да открият нюансите в характера на тяхното творчество.
    Ключови думи: Литературен, процес, художествено, творчество, сборник, посветен, годишнината, акад, Пантелей, Зарев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В последните години марксически разработваната история на литературознанието все повече и повече се обогатява със сериозни научни трудове. Появата им е недвусмислено потвърждение на нарастващия интерес към методологията на литературознанието. Досегашните проучвания в тази област бяха предимно ориен тирани към историята на литературната критика.1 Рецензираният труд се отличава с целенасочено проникване и в областта на теоретическото литературознание, и в областта на историята на литературната история. Значението на историята на литерату рознанието е обяснена достатъчно убе дително и сравнително пълно от П. А. Николаев, отговорен редактор на изда нието, поради което тук не е нужно да бъде защищавано правото на този вид разработки днес. Не ще бъдат обаче излишни някои съображения, с които ще бъде допълнено изложението на П. А. Николаев.
    Ключови думи: Возникновение, русской, науки, литературе, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В един сравнително кратък период от време Атанас Свиленов издаде две книги интервюта с първенците на литературата ни днес. В тях е събрано най-хубавото, което дарбата му на критин-анкетьор ни е давала досега. И независимо от сборния характер, който жанрът поставя като за дължително условие, тия две книги носят характера на цялостни творби. Те са продължение на досегашните усилия на автора в тази позанемарена област от критиката и идват да отхвърлят сякаш мнението за компрометирането на един жанр и да върнат убеждението, че интервюто, беседата могат да бъдат не само любопитно за читателя четиво, но и солиден материал за настоящи и бъдещи проучвания върху литературни факти и явления. Един от възкресителите на тази критическа форма, ревностен и талантлив нейн застъпник от дълги години, Ат. Свиленов успя да се пребори с предубежде нията, наслоени у нас от непрофесионалното любопитство, с което нерядко се наднича в света на твореца, и да съживи интереса и уважението на читателя към разговора и анкетата. Когато говорим за предубеждения и снизхождение към тия форми на литературно изследване, имам пред вид не само читателя, но и литературоведите, които смятат интервюто едва ли не за всичко, което може да се направи в областта на психологическото проучване на творческата личност. Оттук и недооценяването на тази първа - а не последна стъпка в творческата психология. Интервютата на Ат. Свиленов се отличават с високопрофесионално ниво, със завършеност и психологическа проникновеност. Така че те до голяма степен правят това, което един литературен портрет не може да направи - навлизат в творческата душевност, в творческата лаборатория непосредствено, без лутания и безплодни догадки. Това са изключително богати и верни портрети или по-скоро автопортрети, умело режисирани от критика, извикващи еднакво възхищението ни и от портретувания, и от режисьора. Атанас Свиленов има онова чувство за мярка, което осигурява в случая оптимална видимост на едно деликатно присъствие; без да остроумничи, без да търси евтини трикове и смайващи въпроси, критикът налага своето присъствие, както пак не остава зад кулисите, но не се натрапва и не се изтъква. И все пак това присъствие е активно - когато прочетеш интервю от Ат. Свиленов, не може да не признаеш: друг не би извлякъл“ толкова много и толкова интересна информация, не би стигнал до такива дълбочини на писа телската душевност. За това естествено му помага и собствената осведоменост, а най-вече голямата му любов към творците на нашата литература, както и всеотдайността му да и служи. Двете книги са своеобразен двутомник, който се допълва от предишните (най-вече „Отблизо") в една серия интервюта, продължаващи традицията на най-добрите ни анкетьори. Трябва веднага да кажем, че по сравнение с предходниците си Свиле нов прави нещо далеч по-системно и помащабно. И най-важното, критикът има по-ясното съзнание за онова, което върши, върши го неуморно, с много ентусиазъм и всеотдайност. Интервютата му са плод не на случайни контакти, както често се случва с други набедени анкетьори, но са дълбоко промислени и дълго и старателно подгот вяни. Особено в „Събеседници" - някои от анкетите тук са плод на целогодишни усилия. Може да се предполага, че „потрудните" обекти авторът е подготвял дълго; изчаквал е „удобния" момент, тър пеливо и в няколко етапа е извършвал „снемането", зарисовката на модела. Разбира се, има и такива, които са се удали изведнъж, спонтанно - искрата на контакта се е възпламенила при щастливи обстоятелства и е била нужна по-малко енергия за „разбиване" на ядрото. Под интервюто с Емилян Станев четем: декември, 1968 - май 1973 г. Излиза, че за да вземе това интервю, на автора са били необходими близо пет години! И не защото писателят е нелюдим, такава пред става създава донякъде - но защото, - както пояснява А. Свиленов в началото на интервюто, Ем. Станев не обича да говори за щяло и нещяло.
    Ключови думи: Събеседници, повея, април, сборник, интервюта, Атанас, Свиленов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    С името на старобългарския книжовник от XV в. дяк Андрей досега се свързва само един писмен паметник - неговият панегирик от 1425 г., съхраняван в Църковния музей в София.1 За личността на този книжовник и за неговите връзки с последния търновски патриарх Евтимий и с Константин Костенечки са изказвани противоречиви предположения. Колкото и парадоксално да звучи, с тях се срещаме в проучванията на един и същи автор - дългогодишния изследвач на старата ни литература В. Сл. Киселков. През 1931 г. той го счита категорично за пряк ученик на Евтимий Търновски и учител на Константин Костенечки, 2 като го отъждествява със споменатия от последния в „Сказание за буквите" негов учител на младини Андроник .... въ мале учи быва Андроны некто романінскые бласти и нам сучитель Бывь въ писмене... 3 Според тогавашните позиции на В. Сл. Киселков същият този Андроник енаричан още Андрей, както за това свидетелствува една приписка към Константиновия пътепис „Пътуване до Палестина“ в Ловчанския сборник, където се посочва, че Константин Костенечки е ученик на някой си Андрей, който пък е ученик на Евтимий Търновски: .... ГЛАТ БО Ако вченику быти некоем Андрею, й оученикъ Evolmia бывшаго патраха тучном ском...*4 По-късно (през 1956 г.) В. Сл. Киселков променя становището си и счита, че дяк Андрей не е учител, а съученик на Константин Костенечки, с когото заедно учат в Бачковския манастир при Евтимиевия ученик Андроник - Андрей. Сега той твърди, че „дяк Андрей не бива да бъде отъждествяван със своя учител Андрей, или Андроник, който е бил учител и на Константина Костенечки. Ако дяк Андрей беше личност, тъждествена с Константиновия учител, или Андроник, самият Константин, когато есъставял своя трактат „За буквите“, едва ли би написал след ната фраза, издаваща пълно пренебрежение от страна на Константина към собствения му учител: Андроника некто доманійскые бласт и намь учитель бы в писменехъ. Неопредели телното местоимение некто не подхожда за дяк Андрея, който още бил жив съвременник на Костенечки и освен това писател и познайник на сръбския патриарх Никон. “5 Разсъжденията на В. Сл. Киселков са логични и убедително ни внушават предположението, че дяк Андрей не е прекият Евтимиев ученик Андроник - Андрей, че това е друг писател, роден и живял по-късно.
    Ключови думи: Неизвестен, сборник, Андрей, Цамблакови, съчинения

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Стогодишнината от освобождението на България от османско иго, велико събитие в историята на нашия народ, даде нов силен тласък в изучаването на връзките между културното наследство на българския и руския народ. Това е извънредно богата и плодотворна област за изследователите, тъй като духовните и културни връзки и взаимоотношения между двата братски народа имат многовековна, при това твърде плодотворна история. Особено богати и разностранни са тези връзки в областта на езика и литературата. В изследването на тези връзки и взаимоотношения е създадена вече значителна традиция, датираща от преди век и половина, като се започне от проучванията на крупните руски учени-слависти от 20-те - 30-те години на ХІХ в. и се достигне до издирванията на редица съвременни български и съветски учени от различни поколения в наше време, когато исамите връзки, и тяхното изучаване получиха и получават все по-голяма дълбочина, слож ност и динамика. Имената, свързани с този процес, са много. Опитът за изброяването им в една кратка рецензия носи сериозни рискове. Излезлият неотдавна в Ленинград двутомен колективен труд „Руско-български фолклорни и литературни връзки" *, съвместно издание на Института за руска литература (Пушкински дом) при АН на СССР и на Института за литература при БАН, е плодотворно продължение и по-нататъшно развитие на една създадена и утвърдена вече традиция на най-тясно сътрудничество между българските и съветските учени-литературоведи. Този труд свидетелствува за все позадълбочаващия се интерес на специалистите от двете страни към различните проблеми и аспекти на този така важен процес на найактивна размяна на духовни ценности, на активно културно взаимопроникване в течение на едно хилядолетие. Сборникът „Руско-български фолклорни и литературни връзки" идва между другото Русско-болгарские фольклорные и литературные связи (в двух томах). Т. I, 1976; т. II, 1977. Редколлегия: В. Г. Базанов, В. Н. Баскаков, С. Божков, Г. Димов, В. Малеева, А. М. Панченко. 154 и да докаже колко много документи и мате риали лежат още неиздирени в библиотеките и архивите, колко енеобходимо те да станат обществено достояние. Да не говорим за необходимостта от постоянно теоретическо и методологическо преоценяване и осъвре меняване на направеното вече в това направление. Появяването на двутомника още веднъж категорично подчертава, че е нужно да се извършат предварителни многобройни конкретни изследвания на отделните проблеми, без които е невъзможно да се обобщи и разкрие цялостната картина на литературното развитие на един народ, още по-малко може да се разкрие процесът на литературното му общуване с другите народи. Даже беглият поглед върху двата тома показва, че редакционният колектив се е водил от идеята поместените разработки да обхванат целите десет века на литературното общуване между българи и руси, като следват хронологическия ред на явленията, без, разбира се, да се спазва съвсем строго важността на изследваните проблеми. Идеята е, без да се претендира за пълнота и изчерпателност, да се проучат проблеми и да се насочи вни манието на специалисти и читатели не само към хронологическата последователност, но и към диалектическата вътрешна връзка между разгледаните явления от българското и руското устно поетическо творчество, от българската и от руската литература от Х до XIX в., а оттам и към цялостния процес на развитие на взаимните връзки. Този подход към материала е довел и до установява нето на структурата на двутомника, която може да се сметне като напълно приемлива. Във връзка с това поместените в първия том материали са обединени в три дяла: връзки между старобългарската и староруската литература, връзки между българското и руското устнопоетическо творчество и вза имоотношения между български и руски писатели, както и подбор и разработка на българска тематика от руски писатели от ХІХ в. По-пълна представа би ни дал един, макар и бегъл обзор на самите статии и студии, поместени в двутомника.
    Ключови думи: Русско, болгарские, фольклорные, литературные, связи, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творческото развитие на писателя Георги Караславов е било винаги във фокуса на съв ременните историко-литературни и теоретикокритически изследвания. Неговата ранна проза се превръща в своеобразна проверка за утвърж даващата се пролетарска литературна критика по пътя и към теоретическото и практическото усвояване на марксистко-ленинските принци пи за естетическа оценка на художествените ценности и явления. Творческият му път след победата на Деветосептемврийската револю ция и критическите оценки за отделните му произведения се превръщат в жалони на основните тенденции в съвременния литературен процес, респ. и на литературната критика. В тази връзка можем да разгледаме идейно143 съдържателния облик на юбилейния сборник, посветен на 70-годишнината на писателя. При съставянето на един юбилеен сборник винаги съществува опасност механично да се включат различни изследвания, които да не надхвърлят добрите намерения на юбилейния повод. Но не така се е получило в дадения случай. Редколегията на сборника е привлякла за участие литературни изследвачи от различни поколения, а това вече разкрива добрия стремеж да се обхване творческото дело на Г. Караславов не само чрез многообразието в проблематиката на отделните статии, но и чрез по-широкия спектър от критически оценки. Уводната статия на сборника има обзорен характер. Самото и заглавие - Летописец на комунистическото движение“, предполага и подхода към творческия профил на писателя. Георги Цанев маркира изворите на творчес ката жизненост, които определят и посоката на творческите търсения, индивидуалността на неговия самобитен талант - трайната връзка с реалния живот и с комунистическата партия. Посочва се, че: основен обект на художествено пресъздаване у Караславов е борбата на работническата класа, вдъхновена от идеите на комунистическата партия". В проблемноконспективен план се очертават основните идейно-тематични линии в прозата на Караславов. Уводният характер на статията предполага и лаконичността на историко-литературните обобщения.
    Ключови думи: Георги, Караславов, изследвания, посветени, годишнината, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В уводните си бележки към юбилейния сборник за 100-годишнината от рождението на писателя Т. Павлов уточнява новата задача, която стои пред научното вазовознание и днес - да даде марксистко-ленинско тъл куване на творчеството на големия художник - майстор на словото. На предходната сесия на БАН през 1956 г. е поставено началото в изясняването на нерешения до този момент проблем за диалектиката между мироглед и метод, за да се види в повече аспекти многостранното творчество на народния писател, да се откроят главните етапи от живота и литетературното му дело и се определи неговото място в националния литературно-исторически процес. Докладите от последната юбилейна научна сесия за Вазов в Пловдив през 1975 г. представляват органично продължение и реализация на основните задачи от предходната и в тоя смисъл а с приносен характер за вазовознанието, както и за литературната ни история като цяло още повече, че тук разглежда нето на проблемите се осъществява от равнището на съвременните постижения на марксистко-ленинската литературоведческа методология, литературна теория и история. Немалко доклади от сесията доразвиват някои основни въпроси, свързани не толкова с творческото развитие на писателя, колкото с тълкуване на проблеми от художественото му творчество, за да се види тяхната актуалност и значимост днес за съвременния литературен художествен процес (Т. Жечев, Г. Димов, В. Вълчев), да се оцени старото живо в живото съвременно" (Д. С. Лихачов) и се акцентува върху неговата непреходност. От такъв ъгъл авторите - наши и от чуж бина - търсят мястото на Вазов както в на ционалния, така и в славянския или европейски литературен живот (П. Динеков, Ем. Георгиев, В. Вълчев, В. Бехиньова - Чехо словакия, Т. Домбек-Виргова - Полша, Дит мар Ендлер - ГДР). Приносният характер на сборника се опре деля и от интересните и задълбочени наблю дения върху някои жанрово-стилвои особености на конкретни Вазови произведения като 641 романа „Под игото" (М. Цанева), „Епопея на забравените" (К. Протохристова), „Не мили-недраги“ - „Хъшове“ (В. Бояджиева), Вазовата драматургия и Шекспир (Р. Кордовска). Слабо осветленият проблем за Вазов като народопсихолог търси свое изяснение в студията на Хр. Йорданов; стремеж за корекция на някои понятия и аспекти около хуманизма в следосвобожденското творчество на писателя се забелязва в студията на Ем. Георгиев: солидни са аргументите на П. Динеков, върху които прави съществени изводи с оглед промените в досегашната пе риодизация на новата литература. Едно съвременно проучване на Вазов - с присъщата си емоционална ангажираност пише Т. Жечев, трябва да стои отвъд признанието и отрицанието, отвъд елементарната дилема,„за“ и „против" ..., а значи пред по-сложните проблеми на вазоведението, пред тълкуване смисъла и значението на неговото дело за цялостната народна култура (разр. м. - Сл. Ив.). Не виждам задача, поважна за нашата критика и литературна наука, от търсенето на мост, дълбок и широк брод между привнесената у нас антиномия на културата между таланта и ума, но не реализирала се като изключително важен епи зод в историята на нашата интелигенция. " И студията му е образец за изясняване тъкмо смисъла на отношенията Вазов - Славейков не като личен, а като драматичен сблъсък на идеите, чиято същина е въпросът за „бъде щите пътища на българската култура, за нейните възможности". Марксическите позиции на автора по проблема традиция -новаторство му помагат вярно да изясни Вазовото становище за модерното, за да доразвие той предосвобожденската литература в условията на новата действителност след 80-те години. Така проф. Жечев е видял истинските причини за неразбирането и недооценяването на писателя отляво и отдясно в миналото..
    Ключови думи: Иван, Вазов, сборник, случай, годишнината, рождението, писателя

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Авторите на „Литература в преломно време. Функции на европейските литератури през XVIII и началото на XIX в." се обръщат към една колкото много изследвана, толкова и противоречиво тълкувана епоха. Главните изследователски задачи са изнесени в самото заглавие на книгата - те са организирани около двата основни термина „функции на литературите“ и „преломно време". Още в увода авторите посочват актуалната научнополитическа значимост на тези въпроси и подчертават ориентацията на своя труд към съвременността: „Въпросите за функцията на литературата придобиват днес, когато в световноисторическия преход от капитализъм към социализъм се формира една интернационално действуваща социалистическа литература, парлив интерес за историческо-материалистическата наука в два аспекта: първо, 138 относно общия характер, как действува една Литература в националната област на една интернационална общност, и, второ, относно начина, по който в борбата за една нова об ществена формация възникват и могат да бъдат използувани нови отношения между литература и общество и как се развиват в литературата характерни за епохата черти (c. 8). Самата тема за функциите на литера турата като формираща и мобилизираща съзнанието сила, разглеждана в едно твърде наситено с проблеми - преломно време и в твърде широк обхват, е определила под хода към материала, който ене литературноисторически, а проблемен. В увода авторите предупреждават, че нито е възможна, нито с търсена пълнота на изложението, че европейските литератури не са взети в тяхната лексикографична пропорционалност, че изследването се концентрира върху няколко основни пункта. Изследователите - трима германисти, четирима романисти, двама сла висти, един англицист - са организирали материала в пет студии, всяка със свой строго очертан проблемен кръг и научноизследо вателска гледна точка, които са съгласувани концептуално помежду си и които изнасят на преден план съществени моменти във функ ционалната трансформация на литературата. Тъй като обликът и функциите на лите ратурата, нейното въздействие върху обще ствената практика се определят в крайна сметка от обществено-икономическите фор мации и от закономерностите в тяхното развитие, авторите разглеждат движенията и промените в литературните функции преди всичко посредством проследяване връзките на литературата с условията на обществената продукция и комуникация, с разположението на класовите сили и съответното националноисторическо движение. Понятието „преломно време" авторите употребяват за десетилетията преди и след Френската буржоазна революция, за да обозначат с него качествено новия стадий на развитие, в който влиза по това време обхващащият повече от четири столетия преход от феодализъм към капи тализъм в Европа.
    Ключови думи: Literatur, Epochenumbruch, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Обикновено за сериозността на една научнотеоретична конференция се съди по концептуалната дълбочина на поставените на нея проблеми. Тъкмо този съществен белег характеризира материалите, съставящи сбор ника „Социалистический реализм сегодня" - резултат от научнотеоретичната конферен ция „Новото в теорията на социалистическия реализъм“, състояла се през пролетта на 1975 г. в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Общо сборникът предлага двадесет и две статии, центрирани около четири основни проблема: социалистическият реализъм като качествено нов тип художествено творчество, поетиката на творческия метод, основни тенденции в развитието на литературата на зря лото социалистическо общество и интернационалното значение на литературата на социалистическия реализъм и идеологическата борба на съвременния етап. Докато в материалите, трактуващи последния проблем, доминира теоретико-идейният патос и, общо взето, имат с изключение на статията на Т. Мотильова („Нравствената проблематика като сфера на проявление на партийността") ,, осведомителен" характер, то в останалите дискусионният градус е твърде висок, поле 139 мичността - ярко изразена. Нормално е при ограничените възможности на една рецензия интересът ни да бъде насочен преди всичко към тях. Тематичен фокус за повечето работи, включени в сборника, е проблемът за поетиката на социалистическия реализъм като исторически отворена система от художествени форми, повдигнат от изтъкнатия съветски литературовед Д. Ф. Марков. За концептуалния характер на мислите, изказани от Д. Ф. Марков, както и за тяхната теоретико-методологическа зрелост можем да съдим от факта, че почти няма участник в конференцията, който да не се докосва до тях. Нещо повече, принципиално да не ги споделя. Че отделни моменти от тезата на Д. Ф. Марков за поетиката на социалистиче ския реализъм, както и формулировката му за художествената правдивост като основен разграничителен критерий между реалистичните и нереалистичните форми на художе ствено обобщение се нуждаят от уточнение, еочевидно. Сам авторът в началото на 1977 г. доразви и изясни концепцията си в отделна статия, отпечатана на страниците на сп. „Вопросы литературы". Но би било несправедливо да се атакуват частичните възраже ния на отделни участници в конференцията от гледна точка на работа, появила се по-късно. Още повече може би тъкмо тези възражения подтикнаха Д. Ф. Марков и към напи сването на статията „Исторически отворена система за правдиво изображение на живота (За нови аспекти при обсъждането на проблемите на социалистическия реализъм през последните години)", препечатана и у нас. Строго погледнато, на конференцията възгледът на Д. Ф. Марков за „отвореността " на социалистическия реализъм има един единствен опонент - Г. Н. Поспелов. Както шеговито отбелязва Лев Якименко, работата на Поспелов е по младежки разпалена“. Тъкмо поради това си струва и по-внимателно да проследим диалога между двамата литературоведи. За Г. Поспелов подозрителна преди всичко е категорията форми на художествено обобщение", предложена от Д. Ф. Марков: „Новата категория, иронично-загрижено вмята Поспелов, възниква очевидно не от собствено теоретически съображения" (с. 84). Освен това смущаващо според него е и твърдението на Д. Фьодорович, че „мяра на естетическите рамки на социалистическия реализъм е широката платформа на художествена Основателно В. А. Дмитриев твърди, че този проблем днес е начало на нов етап в изучаването на социалистическия реализъм. Вж. Вопросы литерауры, 1977, кн. 11, с. 210. 2 В същност „диалогът е с по-стара дата. Вж. статията на Д. Ф. Марко в. Проблеми на поетиката на социалистическия реализъм. - В: Современные проблемы социалистиче ского реализма. М., 1976. правдивост". Естествено възниква вып росът, какво в същност подхранва подозрението на Поспелов. В статията си „За теоретическите основи на поетиката на социалистическия реализъм" Д. Ф. Марков ясно посочва, че въпросът за формите на художествено обобщение е въ прос за поетиката на творческия метод на социалистическия реализъм: „Става дума за различни видове художествено обобщение, т. е. в същност за различни видове (способи, принципи) на типизация" (с. 107). С други думи, въпросът за различните форми на художествено обобщение е въпрос за сетивнопредметното, пластично-конкретното постигане, материализиране, „оформяне“ на идейно-емоционалния заряд на художествения образ-творба; въпрос за осъществената „в материал", за реализираната със средствата на словото правда. Или, казано по друг начин, за изобразителния аспект на художе ствения образ, за „неговото (като особена идея-подобие) необходимо сетивно битие, което чрез съответствието си с действителните явления превръща в сетивна реалност за другите субективното състояние и оценка на индивида художник "
    Ключови думи: Социалистический, Реализм, сегодня, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Период в културното и идеологическото развитие на някои страни в Западна и Цент рална Европа, обусловен от зараждането на капиталистически отношения в тях. Така започва кратката статия за Ренесанса в една енциклопедия. Зад тези сухи изречения са Скрити колосални постижения на човешкия дух, върхове в наука, изкуство, литература и философия, плодовете на които днес са неотменна част от общочовешката култура. Един кратък експеримент" ни доказва това. Зад думата период откриваме няколко стотици години - от начало и първи прояви през XIII в. до разцвет през XVI в.; под някои страни" намираме цяла Европа - от Италия до Нидерландия, от Германия до Англия, 146 влияние и дори първи подтици именно в славянските страни. „Културното развитие" обхваща делото на такива днес всепризнати титани на четка, перо и длето като Данте, Джото, Петрарка, Леонардо, Рафаело, Микеланджело, Бройгел, Дюрер, Еразъм, Рабле, Сервантес, Мор, Шекспир и десетки други. „Идейното развитие е плод на научните завоевания на Коперник, Бруно, Галилей, Парацелз, на великите географски открития и на изобретението на Гутенберг. А на „зараждането на капиталистическите отношения" Маркс посвещава томове. Такъв е парадок сът на човешката абстракция чрез словото. Една дума съответствува на епохи, на хиляди човешки живота, на колкото противоречиви, толкова и закономерни прояви на световното развитие. И на една страница от културната история на човечеството - усвояването, възприемането и осъзнаването на действи телността чрез художествената проза през периода на Ренесанса - е посветен сборникът, издаден от Роберт Вайман. Макар че книгата е плод на работата на седем автори, Тя се възприема като едно цяло, като една мо нография върху тази тема. За това допринася не само съдържанието, но и самата структура на тома. В увода Роберт Вайман защищава обосновано концепцията на книгата - да обобщи историческите и естетическите основи и пред поставки за възникването и развитието на реалистичните методи в прозата на ХVI в. Това обобщение се явява особено актуално и необходимо за две страни на социалистическата литературна наука: по-пълното осветляване на теорията на реализма и доизясняване на историята на ренесансовата литература, като при това литературнотеоретическият и литературно-историческият аспект влизат във взаимодействие и се допълват. В книгата са намерили място студии за едни от най-значителните произведения на световното литературно наследство: на родните книги за Ойленшпигел и Фаустус, произведенията на Бокачо, Рабле и Серван тес, т. е. повечето от най-важните творби на западноевропейската литература през епохата на Ренесанса. Тези студии представля ват самостоятелни изследвания, същевременно в рамките на тази книга те са прекрасен илю стративен и доказателствен материал за тео ретическите обобщения на Р. Вайман в пър вата част на книгата, в която той наред с уводните думи излага задълбочено и от Марксистки позиции основните черти на тео рията за ренесансовия реализъм, извлича образа на човека в литературата от взаимоотношенията между индивид и общество и доказва връзките между идеология и общест вено съзнание.
    Ключови думи: Realismus, Renaissance, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Съставеният и редактиран от Дочо Леков сборник обединява тематично 12 проучвания, които разглеждат въпроса за връзките с народното творчество на редица от най-видните представители на нашата литература от предосвобожденската епоха почти до наши дни. В уводната работа „Фолклор и литература" Петър Динеков разглежда обзорно връз ките на българската литература с народното творчество. Тя е пръв и все още единствен опит да се очертаят цялостно основните моменти в развитието на тези връзки и в нея са обхванати почти всички наши поети, които са имали отношение към фолклора. А се проследяват и най-ранните засвидетелствувания на литературна дейност у нас. В студията са дадени основни характе ристики и са доловени редица интересни зависимости. Накрая авторът се спира върху въпроса за бъдещите връзки между литературата и фолклора, като изтъква, че „фолклорът е ограничен в художествените средства, с които разполага за обективно опознаване на света, особено за отразяване на сложността на времето, в което живеем. Днес литературата се учи преди всичко от своя собствен опит." Но наред с това той смята, че „фолклорът продължава да бъде богата съкровищница, от която и съвременният писател може да извлече и наистина извлича елементи за своето естетическо формиране като художник". Донка Петканова-Тотева в своето изследване „Близости между апокрифи и фолклор" е отбелязала убедително редица бли зости. С конкретни примери е обосновано сходното изобразяване на чувствата в апокрифите и във фолклора, като е взето пред вид и изтъкнатото вече от други автори изобразяване на психичното в класическите епоси.
    Ключови думи: българската, литература, народното, творчество, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Появата на двутомното издание „Гьоте за литературата и изкуството" (предговор, всть пителна студия и съставителство на Исак Паси, превел от немски Страшимир Джам джиев) е забележителна в много отношения. Гьоте е третият немски автор след Томас Ман и Лесинг, когото българските читатели ще опознаят като теоретик на изкуството. Тази страна от писателската му дейност все още не е представяна цялостно, макар че ранните кълнове на рецепцията ни отпращат към 1890 г. Превеждани са спорадично от къси от „Максими и мисли", отделни статии, извадки от романите „Сродни души“ и„Учеб ните години на Вилхелм Майстор"; сравнително по-голям интерес епроявяван към разго ворите на Гьоте. Единствено книги от рода на „И. П. Екерман“. Разговори с Гьоте през последните години на неговия живот. 1823- 1832" (С., 1966) и „Поезия и истина" (С., 1976) дават представа за участието и реалния принос на Гьоте в създаването на съвременната нему духовна култура. С настоящите два тома библиотека „Естетика и изкуствознание" - поредица на издателство „Наука и изкуство" - предлага на читателите статии, рецензии, афоризми, части от природонауч ни и художествени произведения и непублику вани места от литературното наследство на Гьоте. Това своеобразно съчетание от различни, понякога непривични форми на лите 126 ратурно-естетически размисъл има своето въ трешно оправдание в практиката на Гьоте да прави теоретични обобщения, като избягва сис темното им изложение. Чрез структурата на двутомника енамерен най-добрият начин да бъдат показани континуитетът и единството в неговия мисловен процес на всички степени на конфронтация с проблемите, които мате риалната и социалната действителност е поставяла пред него. Образът на Гьоте - съд ника на духовния прогрес на своето време - най-после ще получи истинските си измерения чрез мащабността и обема на обхванатия материал, чийто подбор и подредба са за читателя ключ КЪМ личността на Гьоте.
    Ключови думи: Гьоте, литературата, Изкуството, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Теоретическите, литературноисторическите и литературнокритическите аспекти на социалистическия реализъм никога не са пре 150 ставали да занимават нашата научна и да вълнуват художествената ни мисъл. И това еесте ствено. Ако трябва да характеризираме най-общо етапа, на който се намира съвременната ни изследователска мисъл в разработката и ос ветляването на тази проблематика, мисля, че трябва да го характеризираме най-малко с две съществени особености: а) привличане на най-новите постижения от целия фронт на науката, за да се задълбочи теоретическата обосновка на социалистическо-реалистичния метод; б) непрекъснато следене, анализиране иосмисляне на новите явления на самата социалистическо-реалистична творческа практика. Сборникът със студии и статии „Социа листическият реализъм в съвременната бъл гарска литература" е потвърждение на тази характеристика. Но, както подчертават повечето от участниците в него, наред с вътрешните нужди на съвременното социалистическо-реалистич но литературно творчество от такива разработки те са особено актуални и с огледидеологическите спекулации на буржоазното литературознание с принципите на социалистическо-реалистичния метод. Като едно от ценните достойнства на разглеждания сборник бих посочил съчетаването в подхода към третираната проб лематика на литературнотеоретическия, литературноисторическия и литературнокритическия подход. В резултат на теоретическата разработка поместените в сборника студии и статии очертават някои съществени страни - взаимно допълвайки се - от теоретическия модел на социалистическия реализъм. Тези черти се обосновават и от литературноисторическия анализ. Но литературноисторическият анализ очертава контурите и на и сторическата поетика на социалистическия реализъм в нашата литература. Литературнокритическият подход спомага особено да се очертае съвременността като комплексна естетическа категория и ролята на творческите и ндивидуалности за стилнотомногообразие на съвременната българска литература. Разбира се, в различните студии и статии в сборника преобладава един или друг подход в зависимост от конкретната цел на изследователя.
    Ключови думи: Социалистическият, реализъм, съвременната, българска, литература, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всяка книга, посветена на Възраждането - основополагащ за новата ни литература пе риод - събужда интереса не само на тесните специалисти. Появата на колективен сборник за жанровете привлича интереса и от гледна точка на това, какво е съвременното реше ние на възловия въпрос на възрожденската, пък и въобще на новата ни литература: самозараждане или външно влияние определя ускореното и развитие. След първоначалното 169 почти пълно съгласие с тезата на Г. Гачев, която със своята оригиналност и свежест беше приета с възторг, постепенно се разкриха и отделни противоречия между фактите и теорията. Преодоляла Хегеловото , толкова по-зле за фактите", литературната ни наука в последните години се отнася все по-критично към хипотезата за самозараж дането.1 Търсейки решение на проблема, сборникът тръгва от традициите на родната ни литературна история. В този смисъл не формално, а натоварено с дълбок смисъл е посвещението на стогодишнината от рож дението на акад. М. Арнаудов. Присъствието на големия литературен историк не се изчерпва с посвещението. Във встъплението Цв. Унджиева извлича от цялостното творчество на М. Арнаудов идеите му за литературните жанрове на Възраждането. Включването на изследването на Арнау дов „Поемата „Горски пътник" на Раковски" поставя въпроса, колко напред е отишла литературната ни наука като методика и методология в сравнение с Арнаудов. Класикът на литературната ни история посвещава много усилия, няколко студии и монография на Раковски и в такъв смисъл поместе ната в сборника работа е показателна за неговите търсения, за културно-историческия му подход, тя съдържа и това, което съставителите пазят като завет", и това, което вече е преодоляно, надхвърлено.
    Ключови думи: литературните, жанрове, през, българското, Възраждане, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В началото на 1980 г. студентите от специалността руски език и литература на педагогическите вузове в СССР получиха прекрасен учебник - „История русской литературы X-XVII веков" под редакцията на акад. Д. С. Лихачов, който е и един от авторите на учебника. Това сериозно, дълбоко научно и заедно с това напълно достъпно за студентското съзнание учебно пособие безусловно ще намери най-топъл прием и сред преподавателите по руска литература в университетите и педагогическите вузове в България. При това именно сред преподавате лите по руска класическа и руска съветска 160 Литература, а не само по староруска литератфра, защото на авторите на горепосочения учебник, опиращи се на двете основни положения на В. И. Ленин в учението му за културното наследство, се еудало убедително и Всестранно да покажат значението на староруската литература. А значението на староруската литература, както се отбелязва в предговора към учебника, се състои преди всичко в това, че тя ни помага да разберем достиженията на великата руска литература от XIX и ХХ в. В староруската литература се намират изворите на високата гражданстве ност и идейност на руската литература от новото време. Старата руска литература предава на руската литература от новото и найновото време своята висока идейност, огромния си художествен опит, гъвкавостта и богатството на литературния език, на образната система" (с. 4). Обхващайки огромен (и по продължителност във времето, и в количествено-жанрово отношение) материал - първата глава започва с разглеждане на въпроса за възникването на староруската литература, последната завършва с изследване на стила барок в руската литература от XVII в. - авторите са съумели да избягнат наглед непреодолимите за дадения род пособие мозаичност и претрупаност. Като разглеждат сложния процес на формирането на старата руска литература, те нито за минута не забравят за главното - за нейното своеобразие. Литературата е необходима със ставна част от историята на страната. Руската Литература още от времето на своето за раждане се формира като литература, съ ществуваща не за себе си, а за обществото. Учебникът „История русской литературы ХXVII веков" убедително прокарва и доказва мисълта, че „своеобразието на старата руска Литература не е само в характера на отделните и произведения, но и в особения път на нейното развитие - път, свързан най-тясно с руската история, отговарящ на потребностите на руската действителност. Старата руска литература винаги е била пропита от широките обществени проблеми на своето време" (с. 459). Както отбелязват авторите на учебника, староруският писател още през ХI в. възприема своя труд като труд в служба на родната страна. Староруската литература винаги се еотличавала с особена сериозност, опитвала се е да отговаря на главните въ проси на живота, зовяла е към преобразования в него, имала е различни, но винаги високи идеали. Всички руски писатели високо оценяват писателската служба. „Всеки от тях - както пише в предговора акад. Д. С. Лихачов - е в някаква степен пророк-изобли чител, а някои са просветители, разпространители на знания, тълкуватели на действи телността, участници в гражданския живот на страната" (с. 7).
    Ключови думи: история, русской, литературы, XVII, веков, сборник, редакцията, Лихачов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Интересът към живота, личността и творчеството на П. К. Яворов от негово време до днес е претърпял дълга еволюция. В ис тините за поета и оценките за него своеоб разно се пречупват вълненията и тревогите, нравствените норми и естетическите разбирания на времената и поколенията. Преоткриването на поет от ранга на Яворов е достояние и задължение на всяко поколение, то епроцес, неразривно свързан с живота на нацията, с нейното народностно самопознание и самочувствие. В този смисъл нашата съвременност като че беше изпаднала в дълг към Яворов. Трябваше да дойде и да отзвучи стогодишнината на поета, за да си дадем сметка, че едошло времето за един нов прочит на Яворовото творчество, за един пречистен поглед към трагичната му човешка участ. И макар че научните сесии и чествувания са едно, а пътят в осмисля нето и преоткриването на един творец - друго, стогодишнината на Яворов се оказа богато ознаменувана с немалко постижения във всеобхватното разглеждане и тълкуване на личността и творчеството му. Тук имам пред вид както конкретните изследвания върху Яворовата проблематика (Ст. Илиев, П. Данчев, Н. Гайдаров и др.), така и по-общите, свързани с нарасналия интерес към пробле мите на символизма и модернизма у нас. Съвременният литературен момент се оказа назрял и благоприятен, за да предизвика необходимия диалектически скок в идейноестетическите оценки и разбирането на всестранното Яворово дарование. В очертанията на тези насоки и тенденции сборникът „Яворов - раздвоеният и единният" заема от крояващо се място. Обединил в съдържа нието си статиите, прочетени като доклади на научните сесии в София и Чирпан през януари на 1978 г., със своята проблематика и стремеж към всеобхватност сборникът е придобил характер на своеобразна моногра графия. Големи са основанията на неговия съставител Стоян Илиев да го нарече „етапен в областта на яворовознанието". На първо място това е така, защото сборникът до голяма степен отразява равнището на нашата съвременна литературно-историческа и литературнотеоретическа мисъл, в него е отразен диалогът между няколко поколения литератори по един от значимите и постоянни проблеми на литературното ни развитие - проблемът за явлението Яворов в българската литература, за мястото му в литературния процес и социалното битие на нацията, за измеренията на неговата творческа и житейска драма; той е обединил опита върху основата на тези в известен смисъл частни въпроси, да се направят основни заключения и изводи, отнасящи се до същностни и характерологични черти с по-голям литературно-исторически и естетически обсег; налице е стремежът фактите и явленията да се обясняват, а не да се заклеймяват от позициите на предпоставени тези, да се търси тяхното историческо обяснение върху базата на качествено нов методологически подход. Историческият опит на нашето литерату рознание показа, че оценката и преоценката на Яворовото творчество не може да се осъ ществи без връщането към Ботевата традиция. Проблемът за Ботевото начало присъст вува в голяма част от изследванията в сборника. Неслучайно върху концептуалното отношение Ботев - Яворов са изградили статиите си представителите на академичната мисъл, чийто изследователски труд е бил насочен към преоценка и размисъл върху негативното и позитивното, върху постигнатото и дължимото в оценките на тази връзка и отношение. Новото тук не е в сравнението и противопоставянето, а в опита да се открият измеренията на духовното родство, да се очертаят особеностите на характерологичното и народопсихологичното в неговите сгъ стени индивидуални вибрации в изявите и съдбата на творческата личност; в опита да се проследят художествените превъплъще ния на заложеното революционно и творческо начало.
    Ключови думи: Яворов, раздвоеният, единният, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Основание да разглежда литературите на развитите капиталистически страни заедно в един сборник съставителят Гюнтер Клоц на мира в следните обективни факти от общест веното им развитие. Положението на работни ческата класа в тези страни еподобно, нейните врагове и управляваните от тях икономически иполитически институции са на почти еднаква степен на развитие, а силите, борещи се срещу монополите, преследват подобни стратегии за постигане на обществени промени. Западните страни притежават и редица общи исторически обусловени характерни страни, като например парламентаризъм и участие в коалицията сре щу Хитлер (с изключение на ФРГ). По изброе ните точки съществуват принципни прилики, неизключващи различия, които са особено важни при очертаване на специфичните осо бености на националното развитие в рамките на обществото, а оттук и в литературата. Различия се откриват и в исторически несъвпадащите пътища на икономическо и политическо развитие на отделните страни, и в неравномерния им дял в империалистиче ското разделение на света, но преди всичко в различната сила и особеностите на борбата за революционни преобразования. Докато в Англия и ФРГ вантиимпериалистическата борба доминира социално-реформистко (социалдемократическо) влияние, а във Франция наред с него и с еднаква сила и комунистическо, което ускорява борбата, то в САЩ тези две тенденции са твърде слаби. Съставителят на сборника поставя изброените обективни условия според нас правилно и от верни марксистки позиции като предпоставка за изследване на актуални тенденции във функцията и развитието на литературата в тези страни. За изходен пункт за разбиране и тълку ване на литературата е взето наложилото се в последно време в ГДР и излизащо извън академичното знание схващане, че вникването в литературата не е само механично разбиране на произведенията й, а така също установяване степента на въздействието им в действителността, проучване ролята на обществените инсти туции, които произвеждат, разпространяват, подкрепят или критикуват, поощряват или затормозват литературното развитие (срв. излезлите в ГДР книги: „Функция и въздействие. Социологически изследвания в областта на литературата и изкуството“, Берлин, 1978; „Реализмът през Ренесанса. Възприемане и отражение на света чрез художествената проза", Берлин, 1977). Подобно схващане на литературата и функцията й създава непосредствен контакт с обществената действителност и поражда нов интерес към реализма. Ако желаем Литературата да помогне за промяна на съще ствуващите обществени отношения и да съдействува за развитие на по-висше политическо съзнание, за нейна изходна точка не ще бъде достатъчно наложилото се в края на 20-те години понятие за реализъм.
    Ключови думи: Romane, Jahrhundert, England, Frakreech, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В края на 60-те и началото на 70-те години съветски стиховеди от различни градове започнаха да работят по една обширна програма за изучаването на руския стих, предложена от Л. И. Тимофеев. Нейната цел е създаването на история на руския стих, като проблемът за фактологичната база се решава чрез пълно и системно описание на стиховата форма на всеки поет. Хронологичен ред от метрически справочници, построени върху единен принцип и единна терминология, ще изясни фактите от еволюцията на руския стих и ще представлява основата на бъде щата му история. Естествено, че коментирането на получените данни ще стимулира нови теоретични обобщения в тази област на филологията. Първата реализация на част от тази програма е сборникът с метрически справочниц „Русское стихосложение XIX в. Възможността тя да се осъществи като колективен труд е само по себе си свиде телство както за сериозната професионална култура на по-младото поколение стиховеди, участници в сборника, така и за наличието на теоретично мислене с дългогодишна традиция и чиито задълбочени научни резултати са постигнати при решаването на конкретни въпроси, засягащи историята на руския стих. Пример за такъв тип разработки са изследванията на М. Л. Гаспаров, който има пряко отношение към сборника. Той е редактирал включените в него справочници, а част от текста на някои от тях е негов. Идеята на Б. Ярхо да се превърне обикновеният указател за употребата на стиховите размери, строфи и типове римуване от читателско пособие в средство за изслед ване на стиховата форма (вж. Н. В. Лапшина, И. К. Романович, Б. И. Ярхо. Метрический справочник к стихотворениям А. С. Пушкина. М. - Л., Academia", 1934, 142 с. с таблицами и диаграммами и „Из материалов „Метрического справочника к стихотво рениям М. Ю. Лермонтова". - Вопросы языкознания, 1966, № 2, с. 126-137) се актуали зира отново не само защото в руското стилознание винаги са били силни приемственността и интересът към собственото научно наследство, но и защото самото състояние на съвременното изучаване на руския стих го налага.
    Ключови думи: Русское, стихосложение, Материалы, метрике, строфике, руских, поэтов, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Трудно е в една кратка рецензия да се представи сборник, включващ 31 доклада на изтъкнати специалисти по кирило-методиевистика и старобългаристика. Опасността да се получи не рецензия, а анотирана библиография е почти неизбежна. От друга страна, задачата е съблазнителна, тъй като позволява да се уловят Някои основни тенденции в съвременната научна трактовка на епохалното дело на Солунските братя. Воден именно от тази съблазън, ще се опитам да акцентирам не толкова върху достиженията на отделните доклади, колкото върху главните насоки на научното дирене, очертани в сборника. Впрочем такава задача - но върху много по-широк материал - си поставя и първият поместен в сборника доклад на акад. Емил Георгиев „Състояние на научната проблематика по кирило-методиевистика към 1150-годишнината от рожде нието на Константин-Кирил Философ" (на френски език). Той своевременно стана достояние на нашата публика, поради което няма да се спирам подробно върху него. Тряб ва обаче да се отбележи, че ред от засег натите в него проблеми все още очакват своето задълбочено изследване - както недоизяснените, така и тези, по които същест вува на пръв поглед яснота, но тази яснота често се оказва измамна. За илюстрация на последната мисъл могат да послужат двата доклада в сборника, свързани с изворите за делото на Кирил и Методий. Едва ли има по-познат и по-проучван старобългарски литературен паметник от Пространното житие на Кирил. И същевременно едва ли ще епогрешно, ако се каже, че и до днес ПЖК си остава неизследвано като художествено произведе ние - а това има отношение и към използуването му като исторически извор. Докладът на преждевременно починалия великолепен италиански славист Анджело Данти 1 Е. Георгиев. Состояние КириллоМефодиевской научной проблематики в канун 1150-летней годовщины рождения Константина-Кирилла Философа. - Старобългаристика, I (1977), № 2. „Духовният път на един светец: от мъдростта към познанието (Бележки върху глава Ш от Житието на Константин)" е един бле стящ опит именно за задълбочен литерату роведски анализ на творбата (демонстриран само върху част от нея). В процеса на този анализ авторът използува един богат културно-исторически, библеистичен и чисто литературоведски инструментариум и със за видна ерудиция разкрива дълбокия смисъл на алегоричните епизоди в III глава на ПЖК за строежа на цялото произведение, за разбиране на символично-митологичния модел, по който се изгражда житийната биография на Кирил. Предложеният модел (схема) на композицията на глава ШІ на ПЖК (с. 54) разкрива както майсторството на автора на житието, разгърнал тази алегорична глава в една йерархична троична композиция (3х3), така и виртуозната прецизност на анализатора, който е разкрил в детайли струк турата на творбата. Ученичката на А. Данти - Алда Джам белука-Коссова - в своя доклад „Руската преправка на „Сказание за буквите" от Черноризец Храбър“ ни отвежда към друга слабо проучена страна на изворите за делото на Кирил и Методий - текстологическата. Установеното наличие на руска преправка на Храбровата творба ясно показва, че изследователските усилия не бива да се огра ничават само с издирването и обнародването на нови преписи (колкото и важна и безусловно необходима да е тази дейност), а трябва да се насочат и към критичен текстологически анализ на ръкописната традиция, който да разкрие реалните форми на битуване на една творба в средните векове. Впрочем в този доклад А. Коссова изнася част от цялостната си текстологическа работа върху Храбровото съчинение, която вече е в ръцете на читателите.
    Ключови думи: Константин, Кирил, философ, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Това е най-сериозният труд, посветен на века на изключително плодотворните взанмодействия на националните литератури на двата съседни народа. И трябва да погледнем близо сто години назад, за да видим как ли тературните историци запознават постепенно своя народ с литературния живот на съседи те, като изтъкват сътрудничеството и син хронното развитие на двете литератури. От случайните отначало статии за някои обши страни в развитието на румънската и българ ската литература се достига след Първата световна война до подчертан интерес към литературата на съседите през XIX в., обаче без някакви оригинални приноси. Българските литературни историци съобщават за пости женията на румънската литературна история, Румънските пък черпят сведения само от бъ гарски публикации. Но след 1944 г. проуч ванията в румънските архиви откриват все повече и все по-значителни данни за кул турноисторическите условия на нашето Въз раждане в Румъния, историческите съпостав ки стават все по-задълбочени, синтезите ста ват все по-обширни и перспективни. А през 70-те години в нашите страни излязоха де сетина приносни монографични труда, пос ветени на литературните ни взаимоотноше ния през миналия век. Нарочно оглеждаме изминатия път на Румънската и българската компаративисти 176 ка в тази област. Това се налага и улеснява от съдържанието, авторския колектив, темите и научното качество на статиите в разглеждания сборник, подготвен от Института за литература при Българската академия на науките и от Института за литературна история и теория „Дж. Кълинеску" при Академията за обществени и социални науки на СР Румъния. Пристъпва се към качествено нов етап при проучване на сложните въпроси на тези връзки и взаимодействия, с нови проб леми, методи, теми и задачи. Румъно-българското сътрудничество при разглеждане Литературните течения, социалните условия, културните центрове, изразните средства на нашата литература през XIX в. е все по-плодотворно. Плодовете му са научни трудове, които очертават все по-ясно фигурите на румъно-български билингвистични писатели, посочват етнопсихологическата основа на типологическите съпоставки на писатели, изразители на общи, югоизточноевропейски тенденции, рецепцията на съответната литература в съседната страна и т. н.

    Ключови думи: българо, румънски, литературни, взаимоотношения, през, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Напоследък все повече нараства интере сът на литературознанието ни към личността и творчеството на Никола Вапцаров. Появи ха се значителен брой изследвания, посветени на големия български поет-комунист, поет огняроинтелигент, както сполучливо го на рече Петко Тотев. След сборника „Никола Вапцаров. Нови изследвания" (1970) бяха пу бликувани отделни книги за поета, излезе и „Летопис на Н. Вапцаров", подготвен от Б. Вапцарова. Обработено и предадено за печат е и ръкописното наследство на поета, с което ще бъде завършен един дългогодишен и плодотворен етап от вапцарововедението. През този етап марксическото ни литературознание показа своите широки възмож ности, наличието на разнообразни подходи при оценката на едно неголямо, но изключително по своето значение творческо дело. Това дело е пресечна точка в националната ни поезия, непосредствен резултат от развитието и, както и от постиженията на пролетарските ни поети-комунисти от 30-те години. Техен приемник и най-ярък представител стана именно Н. Вапцаров. Нещо повече, в между народен план неговата поезия все повече се разглежда като синоним на творчество, съз давано в името на човечността, в името на прогреса, на победата на доброто над злото. Признанията на такива поети като Пол Елюар, Салваторе Куазимодо, Рафаел Алберти, Ни колас Гилен и др. са признания и за нашата поезия. Те утвърждават и издигат нейния авторитет. Както бе казал С. Куазимодо по повод издаването на сбирка с Вапцарови сти хове в Италия, една нация навлиза в друга с тежината на собствената си култура". С поезията на Вапцаров ние израснахме в очите на света.

    Ключови думи: Никола, Вапцаров, Нови, изследвания, Материали, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Интересът към българистиката и бълга ристите през 1981 г., когато България чествува своя 1300-годишен юбилей, естествено достигна своеобразна кулминация. Сред книгите, посветени на българската тема, оригинално място зае сборникът от статии на български и чужди учени, разработващи проблеми на науката, очертаващи състоянието и в редица страни, представящ с портрети и интервюта някои от най-ярките фигури на българисти. Не просто любопитен, а в много отношения и физиономичен момент, свързан с появата на тази книга, е, че тя се роди от една вестникарска рубрика. И потвър ждава думите на Веселин Йосифов в краткия предговор, че науката не става по-малко наука, когато се популяризира". Разбира се, жанровото и тематично-проблемното многообразие на книгата в опреде лена степен се обуславя от изискванията на средата, в която се формира тази книга. Вярно е също, че сборникът дава и информация, която няма чисто научен характер, а се отнася до такива аспекти като социално-политическия, персоналистичния и международния престиж на българистиката. Именно В този по-широк контекст е поставена и научната информация, която сборникът ни поднася. В този аспект тази информация се популяризира, т. е. напуска езотеричността на своя научен канал. Другият момент, свързан с този, но имаш и свое собствено основание, еестествената необходимост но в о то, което се поднася като концепция, постановка или фактическо откритие в дадена статия или научно съобщение, да бъде изложено чрез един по-разгърнат обяснителен текст. В никакъв случай популяризирането в сборника няма характер на научна неточност и неаргументираност. Безспорно принос за правилното структуриране на сборника имат неговите съставители Боян Кастелов и Владимир Симеонов, които ни го поднасят добре премислен, в съгласие с логиката на самата наука и така, че научно- * Книгата е издадена във връзка с Първи я международен конгрес по българистика в София - 23 май-3 юни 1981 г. публицистичният и информативно-журналистическият елемент да допълват и доосветляват научната проблематика, застъпена в Книгата. Основният принос на тази книга е, че тя дава представа, макар и под формата на своеобразна мозаечна картина, за състоя нието и основните проблеми, които разре шава българистиката с усилията на учени от различни страни на света. Без да се стремя към пълнота на описанието на тази картина, което е и невъзможно, ще щрихирам по-характерните и моменти, свързани с имената на крупни българисти. Ще започна с постановката на акад. Дми трий Лихачов, когото др. Тодор Живков в словото си по случай връчването му на Международната награда „Братя Кирил и Методий" нарече с право виден представител на най-напредничавата наука в света - съ ветската" и създател на всепризнатата ленинградска медиевистична школа". В словото си акад. Лихачов между другото каза: „Съз даването на българската държава преми на през два етапа - първия етап, свързан с името на Аспарух, и втория, свързан с име ната на Кирил и Методий. И ако направеното от Аспарух не е било разрушено от следващите завоевания над българите, това е станало благодарение дейността на Кирил и Методий, които създа доха основа за духовното, културното и политическото безсмъртие на българската държава.

    Ключови думи: българистика, българисти, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Сборникът от статии „Преводът и българската култура" е една от най-значителните прояви, с които Съюзът на преводачите в България участвува във всенародното че ствуване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Книгата на Стоян Илиев „Пътищата на българските символисти" има приносен характер за разкриване естетиката и художе ствената практика на българския символизъм. Това е капитален труд на литературовед марксист, който проправя нови пътища за разкриване на еволюционните процеси в българската литературна история. И още по-радостен е фактът, че авторът продължа ва търсенията си в рамките на този извънредно плодоносен за българската литература период. Напоследък четем извънредно интересни негови статии за творчеството на Той включва 17 статии от известни учени и специалисти в тази област, които запознават читателя с превода и развитието на старите славянски литератури (П. Динеков), преводаческите школи в средновековна Бъл гария (Кл. Иванова), превода през Възраждането (Дочо Леков) и с представянето на големите европейски (и не само европей ски) литератури в български преводи: рус ката литература (Г. Германов), съвет ската (В. Колевски), другите славянски литератури (Боян Ничев), немската (Ст. Станчев), френската (Николай Дончев), английската и аме риканската (В. Филипов), и с панската (Т. Нейков), а фриканската, ази атската и латиноамериканската (Йордан Милев), античната гръцка и римска литература (Любо мир Павлов). Както виждаме, много литератури липсват, например италианската, австрийската, унгарската, скандинавските и пр., но това не може и да се очаква от една книга. Сборникът е посветен предимно на художествената литература: научната и обще ствено-политическата са застъпени само в две статии, в които Г. Младжов и Магдалена Атанасова проследяват преводите на трудо ве от К. Маркс, Фр. Енгелс и В. И. Ленин на български език.

    Ключови думи: Преводът, българската, култура, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    „Понякога ми се струва, че Йовков като тема за изследване е изчерпан, критиците са казали всичко. Какво ново би могло да се прибави?" Съмнението, изразено от акад. П. Динеков в статията му за единството на Йовковия свят, вероятно не ще да е било само негово. За Йовков наистина е писано твърде много. Всеки опит да се върнем към делото и личността му носи риска да повторим общоизвестни вече истини. Толкова по-знаменателно е, че йовковската тема продължава да привлича и днес не само българските, но и чуждестранните изследователи. Стогодишнината от рожде нието на писателя е активизирала усилията на десетки литературни историци, езиковеди, библиографи. Издаденият във връзка с нея юбилеен сборник е пръв по рода си колективен опит да се продължат насо ките на досегашните Йовкови проучвания. Същевременно той набелязва ред нови проб леми в светлината на извършената през 60-те години методологическа преоценка на националната ни културно-художествена традиция. Така видян, сборникът „Йордан Йовков. 1880-1980. Нови изследвания" с труд навременен и необходим не само като израз на трайния пиетет към Йовковото наследство, но и като свидетелство за постиженията и перспективите на съвременното ни литературно-историческо мислене. Основно достойнство на труда е приемствеността му с предхождащата изследователска традиция. Тя е изразена в поместените на уводно място статии на акад. Г. Цанев и акад. П. Динеков. Освен че са били непосредни свидетели и последователни тълкуватели на Йовковата творческа еволюция, двамата старейшини на днешното ни литературознание познават отблизо и личността му. Като обобщават основните белези на Йовковия свят - хуманизма (Г. Цанев) и концептуално-художествената му цялостност (П. Динеков), те ни откри ват и някои интересни моменти от характера и поведението на човека Йовков. Ето защо техните разработки имат едновременно и литературоведска, и историко-документална стойност. С оглед тази втора документално-биографична линия с тях са свързани съобще нията на Е. Йовкова „Последните писма на Йордан Йовков" и на Ст. Чирпанлиев „Йовков и Жеравна". Литературоведски-обобщаващата насока пък е доразвита от Т. Жечев в кратката му съдържателна статия „Необ ходими полюси". Авторът съпоставя Йовков с Елин Печн, за да ги определи като художници коренно различни, в известен смисъл антиподни". Единият умее като никой друг да скъси дистанцията между жи вот и литература, да те постави като че ли в непосредствен допир със самата действителност, със самите ъгловати явления във всичкото им многообразие и жизнена пълнота". Другият - странен изгнаник в своето време - се стреми „романтично да ги извиси до една висока нравствена истина, да извлече непомръкващия смисъл, да открие трайното и вечното, заложено в сюжета и героя. По този начин той се разкрива пред нас, съвременниците, като „другия полюс на литературния и културния живот в определен исторически момент". Върху Йовковата тяга към общочовешка значимост се спира И. Холевич в статията „Добруджа в творчеството на Йордан Йовков". Тя изтъква преобразуването на подроб ностите от историческата съдба на Добру джа и особено на фолклорната традиция, целещо да се улови „нещо по-съществено и трайно - народната философия". Конкретният анализ разкрива влиянието не на Же равна или на Добруджа; не пъстрата смесица на демографски групи, а това, което ги обе динява в единната сплав на народното мислене". С други думи, „у Йовков се чувствува присъствието не на отделен вид песни, а на народната песен като цяло, която за него, както за народа, е летопис и история" и жизнена философия". Но да се върнем към приемствеността в подхода на Йовковите идейно-художествени виждания.

    Ключови думи: Йордан, Йовков, Нови, изследвания, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    През 1976 г. колектив изследователи от Академията на науките на ГДР публикува „Общество. Литература. Четене", приносен теоретичен труд върху проблеми на литера- турната рецепция. Може би малко неочакван за онези, които го познават, е теоретичният ракурс в новия сборник студии на изследова- телите, осъществен под ръководството на Дитер Шленшед. Автори на сборника са Карлхайнц Барк, Бригите Бурмайстер, Мартин Фонтиус, Волфганг Клайн, Дитер Кли 178 хе, Ханс-Юрген Ленерт, Роземари Ленцер, Ингеборг Мюнц-Кьонен и Клаус Щедке, Техните научни търсения са обхванати по хронологическите си рамки и разностранни по конкретния си обект на изследване. Но те са обединени от стремежа да се постави в нова светлина един традиционен за марксическата литературна теория проблем- от ражението в литературата. Преосмислянето и уточняването на този проблем е необходимо според авторите с оглед на развитието на художествената практика и на литературната теория - възникването на нови художест вени явления и теоретични схващания, кри стализирали във връзка с тях през последните десетилетия (включване на комуникативните и функционалните аспекти в разглеждането на литературата). Мотивите за избора на проблематиката, принципите и общата изходна позиция на нейното разработване са пояснени в пред говора от Дитер Шленщед. Авторите са водени от амбицията да дадат свой принос в разработването на въпроса за отношенията на отражение (Widerspiegelungsbeziehungen) в литературата, като изхождат от разбирането си за принципно важната роля на идея та за отраженнето в марксическата теория за изкуството и литературата. Анализирай ки историческото развитие на тази теория, те отбелязват наличието на противоречие „между решителността, с която по принцип се отстоява идеята за отражението, и слабата общовалидност на конкретните и интерпре тации". Спорните въпроси засягат според тях не само нейното значение, но и преди всичко нейното съдържание. Съвременната постановка на проблема „отражение" изисква да се отчетат и да се превъзмогнат както абсолютизирането, така и едностранчивостта или опростяването му. Книгата съдържа предложение за решаване на проблемната ситуация", като не просто взема отношение към полемиката „за“ и „против" използу ването на категорията отражение, но осмис ля преди всичко актуалното и значение и приложение в марксическата литературна наука. Със своя труд авторите отговарят също на въпроси и критика, отправени към „Общество. Литература. Четене" и опиращи до пробле ма за отражението. В тази насока тяхното ново изследване е и самокритично продъл жение и доразвиване на продуктивните тео ретико-методологически принципи на „Об щество. Литература. Четене.

    Ключови думи: Literarische, Widerspiegelung, Geschichte, theoretische, Dimensionen, eines, Problems, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    От 1824 г., когато се появява книгата на Й. Добровски „Кирил и Методий - славян ски апостоли", до днес славистиката напра ви много за изясняването на въпросите, свързани с живота, делото и значението на Константин-Кирил Философ. Особено ползотворни в тази насока са изследванията на българските учени - внушителна поредица от статии, сту дии и монографии, които представят сериозен израз на признателност към делото на Първоучителя, поставил началото на българската и славянската култура. Същевременно те са и неоспорим влог в системата на тази култура. И за да не бъда голословен, нека посоча, че само през последните двадесет години у нас излязоха шест самостоятелни сборника с изследвания, посветени на Константин-Кирил Философ, в които участието на български учени е преобладаващо. Програмата „Константин-Кирил Философ, която е част от дългосрочната комплексна програма за издигане на ролята на изкуството и културата в името на всестранното и хармонично развитие на личността и обществото, е едно от най-ценните начинания в културната политика на НРБ. И не само поради факта, че тя постави категорично делото на Константин-Кирил редом със стореното от хора като Н. Рьорих, Леонардо да Винчи и Вл. И. Ленин, но и поради положението, че тя активизира търсенията на учените, спомогна за появата на редица статии и книги. Плод на тази програма е и сборникът „Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител", който съдържа 14 студии, написани от видни български медиевисти. Трябва веднага да отбележа, че въпреки пъстротата на застъпения в сборника материал книгата няма еклектичен характер. Тя поскоро носи пъстротата на сложната, многопосочна Кирилова проблематика и има за цел съобразно с формулировката на съставителите „не само да... изрази уважението ни към великата личност на Константин-Кирил Философ, но да се дадат и знания за неговия живот, обществена дейност и литературно и културно дело" (с. 6). Една задача, изпълнена блестящо, защото на практика книгата дав а относително цялостна представа за Кириловото дело - от най-дребните" проблеми на това дело до представянето му в контекста на световната култура. Успоредно с това сборникът представя и високото равнище, на което се намира съвременната българска медиевистика, 2

    Ключови думи: Константин, Кирил, философ, Български, славянски, първоучител, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Преводното дело винаги е било важна част от литературното, културното и общественото развитие на България. На особен разцвет то се радва в последните години и десетилетия. Измененията са качествени - както по отношение на издателския размах и достойнствата на преводната литература, така и в социалния статус на преводача. Забелязва се и друг тип същностни промени - вглеж дане на преводното дело в себе си, в своето минало, обмисляне на перспективите, полагане основи на теория - все несъмнени белези на зрелостта. Една от ярките прояви на тази зрелост е и сборникът „Майстори на превода"; именно „проява", защото зад него стоят трайни общокултурни тенденции, а пред" него - мбициозната и трудна задача да бъде съз дадена история на превода в България. За тази история „Майстори на превода" е една уместна изходна точка, първоначално оглеж дане на материала, а и на историческото ни мислене, предварителна проверка на силите... Би било погрешно да се мисли, че значе нието на сборника се изчерпва с ролята му на първоначални наброски или допълнение към бъдещата история на превода, Самостой ното значение на един подобен труд енесъм нено. От една страна, той ни разкрива едно неподозирано богатство, за което знаехме че съществува, но не знаехме неговия обхват, неговите очертания" (по думите на Б. Божи лов, автор на предговора); от „Майстори на превода" и специалистите, и широките кръгове читатели ще обогатят представите си за историята на преводаческото изкуство у нас, а и за творчеството на някои от най-големите български писатели от миналото и днес. От друга страна, сборникът е необходим за самите преводачи - известна е диалектиката в развитието на теория, история и практика. Освен пионерския характер на труда и не говата същина поставя сериозни проблеми пред съставителите. (В скоби нека отбележим, че едва ли са много прецедентите на „Майстори на превода" в световната практика; в последните години българското литературозна ние, включително и критиката на превода, пристъпва към решаването на няколко рес пектиращи програми, една част от които са все още бъдеще пред смятаните за водещи в културно отношение нации, развивали своята литература и наука в далеч по-благоприятни условия…)
    Ключови думи: майстори, превода, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Този сборник осветлява съществени и разнообразни страни от творчеството и личността на Христо Ботев - най-безспорното духовно извисяване, което постига нашият народ в многовековния си път. „Българската критика за Христо Ботев" (съставителство и редакция Иван Пауновски) потвърждава, че интересът към делото на Ботев не секва и до днес - наистина сухо и шаблонно звучи този неведнъж повтарян израз. Ала в Ботевото дело откриваме толкова внушителни отлики - B идейната му сила, в емоционалната мощ, в естетическото въздействие върху читателя, че всяко поколение го преоткрива по свой начин. Същевременно - дълбоко национално по дух и колорит, това творчество е неотде 150 лимо от самосъзнанието и самочувствието на българина. В сборника се оглежда не само нивото на нашата литературно-историческа мисъл, а и трудният път на разкриване истината за Ботевата личност и дейност - тъй като не са липсвали опити и за разместване на есте тическите стойности. Както отбелязва на друго място познавачът на безсмъртния калоферец акад. П. Динеков, „трябваше Ботев да бъде освободен от пристрастията на свосто време, за да се разкрие истината за неговата личност, дейност и идеология. Трябваше да бъде видян в широката перспектива на историята. И това бе основната задача на боте вознанието много години. Задача трудна - защото понякога старите заблуди се сменяха с нови. . . Амплитудата на сборника е широка - от първия отзив и опит за критическа оцен ка на Добри Войников, „критическата сту дия" на Иван Вазов, печатана в сп. „Денница" (1890), и статията на Димитър Благоев „Христо Ботев пред съда на „естетичните", до текстовете на Георги Бакалов „Как са създавани Ботевите стихотворения“ и „Отде извира силата на Ботевата поезия", откъса от книгата на Тодор Павлов „Христо Ботев в поезията си" и статиите на Пантелей Зарев и Пенчо Данчев „Христо Ботев - идеологическо и емоционално единство“ и „Ве ликият съвременник". Сборникът е пръв опит да се очертае цялостно отношението на бъл гарската литературна критика към делото на Хр. Ботев. Той отразява усилията на писате ли и литературоведи от много десетилетия за изясняване на идейно-обществената и есте тическата значимост на Ботевото наследство - един дълъг и неприключил все още процес. Тъй като феноменът Христо Ботев в нашата поезия и мястото му в историческия развой на литературата ни се нуждае несъмнено от нови акценти и нов прочит от гледище на съвременността. Пък и нали всяка епоха разчита" художествените произведения отново и прибавя нови тълкувания на тяхната естетическа стойност, обогатява представата за различните творци.
    Ключови думи: българската, критика, Христо, Ботев, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сигурно е случайност, но точно преди 110 години за пръв път в България се появява откъс от съчинение на Лутер, предназначен за по-широка общественост. Това е „Писмо до всички господари у Германия", третиращо проблеми за нуждата от училища, библиотеки и книжарници. Преводачът не е известен, но е очевидно, че необходимостта от чужд опит е накарала издателя да се насочи към един от изворите на образованието и педаго гическата мисъл в Немско. След това първооткриване настъпва отново забрава за името Лутер в българския обществено-културен живот, ако се изключат някои косвени споменавания. Едва юбилейната 1983 г. - 500 години от рождението на Мартин Лутер - донася раздвижване преди всичко в средствата за масова информация. Делото на Лутер продъл жава да е недостатъчно осветлено, творчес твото му - непознато. Не може и да се от рече, че в България лутеранският протестантизъм е оказал сравнително малко влияние. Нека се обърнем най-напред към „Енциклопедия А-Я" на БАН от 1974 г., където лаконично и в сбита форма се дава основ ната характеристика на Мартин Лутер: .....родоначалник и виден деец на Рефор мацията, основател на протестантизма (лутеранството)... Превежда Библията на немски език, което има голямо значение за развитието на единен немски книжовен език 1 Мартин Лутер. Писмо до всички господари у Германия. - Училище, г. IV, кн. 8-9, 31 юли 1874, 60-61. 11 Литературна мисъл, кн. 3 (с. 455). И така Лутер е бил и остава един от титаните, които определят облика на цял век, на цяла епоха в европейската история и култура. „Лутер е една от движещите сили на немската история" (Ерих Хонекер). Затова трябва да се приветствува издаването на настоящата книга, на която е отредена завидна роля да информира, да обогати, да предостави материал за изследване, т. е. да попълни празното място в огромната библиотека на България от образци и шедьоври на световната култура в превод. Всъщност такава задача си поставят със тавителят и двамата преводачи - да представят за първи път в превод на български език творби на Мартин Лутер и Томас Мюн цер - най-видните дейци на немската Ре формация, на онова важно социално-поли тическо и културно явление, обусловило настъпването на „новото време" чрез преодоля ване на феодалния католически догматизъм (с. 5). Веднага се съгласяваме и подкрепяме мисълта, че преводът на техни творби с акт на едно крайно необходимо и за жалост дълго бавено културно посредничество. Същевре менно книгата ще даде възможност за критическа преценка и научна интерпретация на изложените от Лутер и Мюнцер идеи от страна на български научни работници. На първо място трябва да отбележим, че са преведени (с незначителни съкращения) прочутите 95 тезиса на Лутер от 1517 г., които са свързани с мисълта за необходи мост от реформи в религиозната дейност и с идеите за духовно разкрепостяване от сред новсковната схоластика и католическия дог матизъм. Това дава основание на Фр. Енгеле още през 1850 г. да види в тезисите на Лутер мълнията, която запалва революцията. А правото на католическата църква да управлява с абсолютната си власт божията милост Лутер отрича в съчинението си „За вави лонския плен" от 1520 г., в което застъпва тезата за демократично равенство на всички вярващи.
    Ключови думи: Оратори, немската, Реформация, Мартин, Лутер, Томас, Мюнцер, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В сборника „Традиция. Литература. Действителност" участвуват автори от различни страни, използуващи различни методологии и различни научни езици. В това отношение сборникът е привлекателно разнообразен, а 159 в друго - привлекателно единен. Накратко - сборникът е богат. Разбира се, не ебезупре чен като съставяне - някои неща биха могли да отпаднат, да се добавят други, а също като превод - някои статии биха могли да се преведат по-чисто. Отказваме обаче да заемем критична гледна точка, защото няма нищо по-лесно от това. Представеният огромен материал - цялостно развитие на старогръцката литература, обхващащо 15 века, и необозримият брой трудове върху него - обезсилват и правят ненужни възраженията. Едно нещо обаче трябва да се каже - това е първият преводен сборник от този род у нас, който представя богатството на литературознанието и защищава престижа на аналитич ното занимание с литература в културоложки план върху определен материал. Работата на преводачите и на редактора при неустанове ността на литературоведската терминология, при сложността на включените в сборника статии, изискващи не само познаването на гръцката античност, е била изнурителна и деликатна. Пред нас е книга, чийто текст ще въздействува именно поради успешното си изпълнение на български. Вособена степен това важи за преводите на Б. Атанасов, които позволяват да се долови в българския високата трудност на немските текстове.
    Ключови думи: Традиция, литература, действителност, Проблеми, старогръцката, литература, Световното, литературознание, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сборниците „Българската критика за..." станаха вече хубава традиция в нашия литературен живот. Макар и издавани по повод юбилеи, юбилейният ентусиазъм е най-малкото, което ги характеризира, тяхната роля прескача далече скромната задача да се очертае с още един щрих образът на великия предшественик. Всъщност тези сборници са един опит да се изгради моментен портрет на нашите възможности да общуваме с литературата, да се изгради история не толкова на това, което се нарича рецепция", а на взаимодействието между творчество и общество. В това отношение особено интересен е случаят с Гео Милев - не само голям поет, но и проникновен критик, чиито тео ретически тезиси очертават в немалка сте пен собственото му отношение към това взаимодействие. И съставянето на една история на отношението поет-критика всъщност може да се превърне не толкова в преглед на възможностите на нашата критика и ли тературознание да се докоснат до Гео Милев, но и в своеобразна история на различ ните видове общувания между неговата поезия и българското общество. Това е задача сложна и доста противоречива, често пъти ретроспекцията на критическия прочит може да остане и встрани от главните тенденции в общуването между поста и народа. Основен фактор за успеха или неуспеха на една такава ретроспекция е, разбира се, наличният материал - доколко българската критика се е приближавала не толкова до абстрактния инвариантен образ на поета, а и до неговото съществуване във времето. Но немаловажно значение има и концепцията за изграждане на ретроспекцията - кое ние приемаме за важно и съществено, как виждаме доминантите в развитието на творческото дело на поета. А, от друга страна, не на последно място стои и въпросът, доколко ние сме успели да анализираме мястото на поета в литературния процес вече като чисто изсле дователска проблематика - един такъв сборник дава изключително благоприятната възможност да преценим реално завоюваните позиции и да огледаме все още белите места - задача на днешни и утрешни изследвания. 168 Тези сложни и трудни изказвания са несъмнено в основата на факта, че в един период от десет години у нас излиза вече втори сборник „Българската критика за Гео Милев" в съставителството и под редакцията на проф. Георги Марков, идващ да продължи делото, заложено от Иван Сестримски в първия сборник отпреди десет години. Какво всъщност еновото не просто като материал, но и като подход към проблема, което отли чава втория сборник и го прави необходим факт за развитието на литературоведската мисъл? Струва ми се, че това е не само увеличеният обем на материала, но и новата тенденция в подхода към неговото организи ране - именно в посоката, която вече очертахме, с оглед на едно по-многостранно и многоадресно въздействие, като основа за разкриване вътрешния смисъл на историческите изменения в приобщаването на българската литературоведска мисъл към сложния и противоречив свят на Гео Милев. Още в уводната статия съставителят декларира намерението си да представя разни тенденции в критическия подстып към творчеството на поста. Едната тенденция, изявя ваща се най-вече в периода на двадесетте години, приживе на поета, и по-късно до победата на социалистическата революция, с свързана с реалния исторически литературен живот, с борбата на мнения и художествени тенденции, които си дават среща в споровете около личността и делото на този наш твър де активен и вътрешно противоречив автор, чието присъствие в културата е силно пре дизвикателство към всички налични художе ствени тенденции на времето. Смятам, че съ ставителят е използувал много добре налич ния материал, който е поместен не само на страниците на основния книжен обем на сборника, но и в обстоятелствено написаната сту дия и бележките.
    Ключови думи: Ретроспекция, основа, българската, Литературна, критика, Милев, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изследването на литературните и културните връзки на нашия народ с други народи в миналото е една от важните задачи, които стоят пред нашето сравнително културознание и литературознание. Сборникът „Българо-немски литературни икултурни взаимоотношения през XVIII и XIX век (БАН, Институт за литературата, (София, 1985), резултат от съвместната работа на група учени от НРБ и ГДР, организирана в рамките на сътрудничеството на академиите на науките на двете страни, отговаря на очакванията за приноси в тази област. Осъществен след неколкогодишна дейност, междинните резултати от която бяха обсъдени на организирания през май 1982 г. в София колоквиум, той показва ясно колко продуктивни могат да бъдат добре организираните и координирани изследвания в областта на културното взаимодействие между два народа - брънка в единния процес на духовно развитие на нашия континент. В редакционния увод се отбелязва, че сборникът есамо първа стъпка към написването на научна история на българо-немските литературни и културни взаимоотношения" (с. 8). Тази мисъл оправдава ограниченията в обхвата на анализираните проблеми, някои от които досега са били слабо проучени. Тя подсказва също така, че в сборника са очертани само подстъпи към едно поизчерпателно, многопланово хронологично изследване. Уместно е задълбочено обмисляне както на стойността на тази първа стъпка", така и на правилността на посоката, която тя определя. Не ще и спор, съдържащите се в сборника 21 статии дават засега най-широка представа за българо-немските литературни връзки през XVIII и ХІХ век. Повечето от тях запознават с резултати от нови научни изследвания на авторите им, поставят нови, в някои случаи дискусионни тези. В значителен брой от тях се показват в нова светлина отделни проблеми на културното взаимодейст вие между двата народа през споменатия период.
    Ключови думи: Нови, изследвания, върху, българските, литературни, контакти, немскоезичните, страни, българо, немски, литературни, културни, взаимоотношения, през, XVIII, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Един сборник с изследвания на млади литературоведи сам по себе си несъмнено е интересно явление, защото освен пред става за предпочитанията на младите в литературната наука ни дава и ориен тация за равнището на подготовката им. Това породи и у мене желанието да се запозная с него и да изразя писмено впечатленията си от общуването с работите на младите. Старобългарската литература е застъ пена в сборника с „Житието на Никола Софийски в развитието на старобългар ската литература" от Сергей Райчинов и проблемната статия на Димитринка Ди митрова „Темата за произхода на злото в старобългарската апокрифна литература". Към тази епоха и пак за житийния жанр, но в сръбската литература се от нася работата на Елена Томова „Жития та на Стефан Неман - жанрови особе ности и взаимоотношения с фолклора", с която се открива сборникът. Сергей Райчинов се е спрял на житие то на Никола Софийски най-вече поради неговата завършителна роля в развоя на жанра. Чрез това житие става окончателно изграждането на единната жанрова форма на пространното житие, независеща вече от типа светец" (с. 49). Ученият се спира и на приноса и житий ното майсторство на Матей Граматик. Елена Томова разглежда сравнително двете жития на Стефан Неман и стига До извода, че докато житието от Сава Неманич носи черти, характерни за мо нашеския тип житие, то от Стефан Първовенчани се отнася към княжеския тип житие. Сложно е взаимоотношението на житията със сръбския фолклор. При тях ното създаване влиянието идва от сръб ските епически песни, предания и леген ди, а по-късно самите жития оказват въздействие върху народното творчество. В което започват да проникват мотиви от тях. Мисля, че това произтича естествено от нарасналата роля на писаното религиозно слово и същевременно свиде телствува за проникването на агиограф ската литература и сред народните маси. Димитринка Димитрова е проучила въ проса за произхода на злото в апокрифната ни литература, който е в тясна връзка с представата за отпадането на ангела. Изследователката прилага в своя анализ един трикомпонентен модел, вклю чващ субординираните термини ситуа ция", ситуативна единица" и елемент на ситуативна единица". В резултат на своя анализ Димитрова стига до убеж дението, че в отношението на среднове ковния човек към въпроса за произхода на злото проличава смесване на опре делени юдео-християнски представи с местната езическа традиция" (с. 40). Две работи са на теми от среднове ковната ни литература. Анисава Милтенова се спира на едно от най-значителните явления през XV-XVII в. в южносла вянската книжнина - сборниците със смесено съдържание. Като осветлява богатото им съдържание и жанровата им пъстрота, литературоведката с право ги свързва с функцията им на „народни учителни книги (к. м., Г. Г.), предназ начени да просвещават и възпитават слу шателите" (с. 66). Именно тази им функ ция внася в тях единство въпреки раз- нообразието. А техният облик несъмнено се обуславя до голяма степен и от ситуацията на робството, в която те тряб ва да задоволяват комплекс от разно- родни книжовни потребности - практико-познавателни, художествени, развлека телни и пр.
    Ключови думи: литература, общество, идеи, изследвания, Млади, научни, работници, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сборникът със статии, обединени око ло една обща тема, беше, е и вероятно ще остане сред най-предпочитаните изразни форми на академичното литерату рознание. Неговото основно предимство е възможността един проблем да бъде интерпретиран от различни гледни точки и на различни нива, изследването му да придобие диалогичен характер, в който отделните мнения, наслагвайки се, допълвайки се и полемизирайки помежду си, да постигнат изчерпателност и дъл бочина, недостъпни за авторската монография. Ала това предимство лесно би могло да се превърне и в недостатък - проблемът все пак е един, а авторите много; между концепциите могат да зейнат пукнатини, фрагментите могат да не образуват цялостна картина, може да се получи набор от откъслечни впечатле ния, които не обхващат, а заобикалят интегриращата тема. И колкото по-широка е тя, толкова повече тази опас ност нараства - както нараства и въз можността отделните автори в стремежа си да обхванат възможно най-широк хоризонт от нея да превърнат своите статии в каталог от имена и заглавия или да обобщят мненията си до нивото на абстрактното и общоизвестното. Не смятам, че настоящият сборник е избегнал напълно тези опасности - въ преки благородните му амбиции и акту алността на засегнатите проблеми, въ преки нивото му на интернационално издание, въпреки безспорния авторитет на неговите автори. Самото му заглавие ги предпоставя: на малко повече от 200 страници са разгледани „Съвременнага българска проза и европейските социа Листически литератури" - тема, за изчерпателното анализиране на която не биха стигнали и няколко тома. Един та къв сборник би могъл да бъде или само строго концептуален, което предполага много тесен творчески контакт между неговите автори, или да остане в една 170 или друга степен фрагментарен спрямо изследваната проблематика. B случая фрагментарността е неизбежна, но това още не означава, че те мата е само формален повод да бъдат вмъкнати под една корица разнородни изследвания върху българската и европейската социалистическа проза. Тя иг рае по-скоро ролята на акцент върху същностните явления в многоплаството битне на съвременната прозанческа лите ратура и определя градивните и типологическите сродни процеси в нейния на ционален и интернационален контекст. Независимо от това, че различни автори анализират различни произведения в различни литератури и от различни гледни точки, интегриращите моменти в мнения та и оценките не са изключение, а закономерност, което говори освен за идей но-естетическото единство на социали стическите литератури и за обективни те критерии на съвременната маркси ческа критика. Освен призание за за воеванията на родната ни проза този сборник е и доказателство, че в своите основни тенденции тя не остава самотна и изолирана, че тематичният кръг, жанровата диалектика и естетиче ските и характеристики могат да наме рят своите еквиваленти в интернационален мащаб и че нейното кръвно род ство с другите социалистически литератури може да бъде не само декларира но, но и доказано. Именно в този сми съл - като обосноваващ отвореността на литературата ни към интернационал ните идейно-естетически процеси и като доказващ приложимостта на изкованите на родна почва литературоведски кри терии спрямо контекста на социалисти ческите литератури, сборникът е изпъл нил достойно своето предназначение.
    Ключови думи: Многоизменният, свят, съвременната, проза, съвременната, българска, проза, европейските, социалистически, литератури, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Двадесетият век освен с огромните постижения на т. нар. практическо ли тературознание се характеризира с още един много съществен спор - пробле мът за методологията на литературовед ските изследвания. И ако за миналия век можем в най-добрия случай да спо менем не повече от три основни на правления в литературознанието и ня колко немногобройни техни модификации, то сега десетгодишното съществуване на една литературоведска школа се счита дори и от самите и представители за прекалено дълъг период, самите те бър зат да ревизират позициите си, за да предложат по-адекватна гледна точка, съобразена с постиженията, родени в т. нар. методологическа дискусия. Последните книги на парижкия структурализъм излизаха в края на седемдесетте години, а днес дори техните автори ед ва ли си мислят за тях с пълно убеж дение. Да не говорим, че проблемите на структурализма отдавна вече не са в центъра на литературоведската дискусия. Двадесет години съществуват школите в Тарту и Констанц, но ако проследим по-внимателно пътищата на тяхното раз витие, ще установим, че това не са съ щите тези школи от времето на тяхната поява. Многобройни ревизии и междинни баланси" преживяха те от самите им създатели, за да говорим за тях като за нещо установено и непротиворечиво в същността си. И тези различия с началото не са следствие само на логич ното развитие на основополагащата идея, вървяща към своето по-пълно и по-съ вършено реализиране, а са плод на все по-ясно осъзнаващо се преливане и вза имно влияние на отделните позиции. И ако за методологическата ситуация от шестдесетте години до средата на се демдесетте беше характерино именно ряз кото противопоставяне на отделните направления, то от средата на седемде сетте години насам е характерна точно противоположната тенденция. За това естествено причината е не само изчерпването на отделните школи като вът решен потенциален заряд, но, струва ми ce - достигането на тяхната зрелост. Зрялото и качествено разработване на литературоведската проблематика не мо жеше да не доведе до възникване на Идеята за една същностна интеграция на отделните направления на базата на достигнатите резултати, защото само не добросъвестен поглед може да не види както постиженията на другите", така и собствените ограничения. В скоби ка зано, това е може би вътрешната логи ка на формулировката „граници и въз можности на литературознанието", пред ложена от проф. Атанас Натев.
    Ключови думи: Методологическа, дискусия, Граници, възможности, литературознанието, сборник

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Възникването на историческата поетика като специфичен научен предмет можем да отнесем към края на миналото столетие и към имената на Шерер и Веселовски. И въ преки вече столетното съществуване истори ческата поетика едва ли би могла да мери ръст със своите връстнички - историята и общата теория на литературата. И, струва ми се, че в тази изостаналост на развитието и като наука и като изследователска методология има нещо твърде закономерно, както е закономерно и рязкото повишаване на интереса именно в наши дни, въпреки че през тези сто го дини той винаги е бил поддържан, макар и не масово, но, което е по-важно, от особено надарени учени, оставили не само трайна следа в литературознанието на двадесетия век, но и в някаква степен определили неговото развитие. Имената на Ю. Тинянов, Л. Гинзбург, О. Фрайденберг, В. М. Жирмунски, М. М. Бах тин и т. н. са най-простото доказателство за истинността на това твърдение. Между тези три „закономерности" в развитието на истори ческата поетика на пръв поглед съществуват трудно преодолими противоречия и тези про тиворечия наистина определят нейното разви тие, но не в лошия смисъл. От една страна, сравнително късното пробуждане на интереса към историческата поетика в „масовото ли тературознание твърде лесно може да се обясни с неговата неподготвеност да решава нейните задачи, които от един ъгъл на гледане са много прости, но са немислими без сравнително ви сокото равнище на изучаване закономерности те на историята на литературата и без методо логическата основа, осигурявана от общата теория на литературата. От друга страна обаче, големите учени винаги са съзнавали недоста тъците на чисто историческия и чисто теоретическия (синхронния) подход - ето защо при тях въпросите на историческата поетика, коя то в известен смисъл е в състояние да обедини двата подхода, винаги са заемали първосте пенно място. Това важи дори за такива учени като Ю. Н. Тинянов, чието име в много поголяма степен е свързано с формалните тър сения на ОПОЯЗ-а, отколкото с подчертания историзъм и сравнителния метод, които всъщ ност образуват основата, върху която се поражда и методът на историческата поетика. А това, че в наше време историческата поетика, заедно с метода на сравнителното литературо знание (1) се намират във възход и представля ват шлагера на съвременното литературозна ние, не противоречи на тяхната фактическа неразработеност на равнището и на методоло гията, и на равнището на конкретните изследвания - това показва, че литературозна нието е узряло за този род изследвания, неговото развитие органически е достигнало до задаването на един доста дълъг ред от въпроси, на които се мъчи да си отговори с помощта на историческата поетика и сравнителното литературознание (дисциплини, които са диалектически свързани), така както преди двадесет години търсеше отговори с помощта на структурализма, херменевтиката или общата история на литературата.
    Ключови думи: Постиженията, перспективите, Една, наука, Историческая, Поэтика, Итоги, преспективы, изучения, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Светлосенките на таланта" представлява важен момент в развитието на автора. Спиридонов е известен като литературен критик с темпера ментно и остро перо, със своя позиция, която е готов да отстоява винаги и навсякъде. Духовна енергия и критически патос пронизват и рецензните му върху дадени творби, и разсъжденията му в статии върху актуални тенденции и проблеми, и в профилите на поети и белетристи, чието развитие внимателно следи. В послед ната му засега книга акцентът пада върху проявленията на истинския талант: увлече нията и пристрастията му, успехите и времен ните му неудачи. Авторът не разкъсва връз ката индивидуално творчество - литературен 146 процес и това му позволява да аргументира убедително своите заключения. „Светлосенките на таланта" е грижливо и прецизно съставен сборник и по отношение на композиция, и в тематично-проблемно отношение, и като разнообразие на похвати и критически техники Отделните му части „Традиция и новаторство", „Профили“ и „Критически дневник" състав ляват три етапа от самата литературна критика: оперативният жанр (рецензията), профилът и обзорно-проблемната статия. Така организиран, материалът ни дава възможност да проследим визуално критическия процес от единичния фрагмент до цялото. Добрата организация се проявява и във всеки от тези раздели, конто са здрави ядра от цялостния авторов замисъл. „Традиция и новаторство" включва четири статии: „Априлският дух и литературата", „Социално, национално и интернационално", „Селянофилът“ и „Вапцаров - наш съвремен ник", но още заглавията подсказват единното им звучене. Авторът си е поставил за цел да очертае най-важното от литературните тенденции и явления през 60-те години и чрез тях да осмисли хода на днешното развитие. Навре менните позовавания върху творчеството на поети и белетристи разкриват приемствеността между поколенията в областта на идеите, на социалния им заряд и художественото им пре творяване. Ал. Спиридонов е успял да вплете индивидуалния натюрел на белетристи като Б. Райнов, А. Гуляшки, К. Калчев, Ив. Пе тров, Д. Фучеджиев, И. Радичков, Г. Мишев и др., поети като Г. Джагаров, Л. Левчев, Слав Хр. Караславов в общия развой на социо културните процеси с оглед на „проблема за качеството - като проблем за героя и кон фликта, за идейно-естетическото извисяване на съвременната ни литература, за преодоляване на сивотата и посредствеността“ (с. 23) и на тази база да изведе актуалните задачи пред съвременния литературен процес. В идейнограждански план ръководна нишка в анализите на Спиридонов е единството на социално - национално-интернационално. Неслучайно критикът взема за основа на своите тълкувания благодатното време на годините след Април ския пленум, когато литературата е наситена със съдбоносни конфликти от нравственоестетически характер, когато откровено и не лицеприятно се спори за съдържанието и фор мата за героите и конфликтите, за региона и извисяването му на общонационално и общо човешко равнище. В патоса на тогавашното време авторът намира не само опорните точки на някои от днешните тенденции и в положи телен, и в отрицателен смисъл, но чувствува и духовна приобщеност към него. Защото Ал. Спи ридонов не е от типа литературни критици, които осмислят безстрастно или чисто лите ратуроведски поуките от миналото. За него всеки момент, всеки детайл от литературния живот и нрави са възможност за наблюдения, за сравнения с настоящето, за позоваване или отричане.
    Ключови думи: Светлосенките, таланта, Александър, Спиридонов, Йордан, Каменов, Тодор, Траянов, Нови, изследвания, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Пътят за създаването на сборници като „Теодор Траянов. Нови изследвания" е добре познат - кръгла годишнина, разгласа и на миране на авторите на докладите, месец или месеци ровене из старата периодика и изда ния. После шепа обикновено млади литератори, 143 приютени в хотела на поредния провинциален град, тревогата за смисъла и ефекта от соб ствените усилия, сгущеното в колоните на печата съобщение за юбилейната сесия за пи сателя Х. И накрая - накрая всъщност се оказва, че е направена нова крачка или нов принос към изследването на творчеството на същия този писател. И това не е извадка от някой оглушително самолюбуващ се отчет, а истината. Защото шепата хора са донесли в града и в литературата своите няколко страници с непознат, нов прочит на писателя, съизмерили са го с критерия на времето, подирили са как по новому изглежда мястото му в литературата. Тези страници, допълвани и дописвани, се събират в общия документ за новата крачка в литературознанието, в сбор ника, който - пак по традиция - ще бъде издаден няколко (в случая пет) години след научната сесия. Така познато и прозаично звучи историята на създаването и на „Теодор Траянов. Нови изследвания".
    Ключови думи: Теодор Траянов, Нови изследвания, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сборникът „Исследования по структуре тек ста" е нагледен пример за динамичното развитие на една сравнително млада дисциплина, каквато етекстовата лингвистика. Отделните раздели представят основните дялове и направления, които се изучават в общото русло на науката за езика. Сборникът показва убедително колко продуктивно е съществуването на продължителна и богата традиция, каквато има общото езикознание в Съвет ския съюз. Създадени са не просто множество на правления и дори школи, създаден е „нов" език, един вид научен жаргон, който надгражда своите операционистки модели върху съществуващия есте ствен език. Задачите, които си поставят новите изследвания, не са произволни и задоволяващи ограничени академични интереси. Научните дисцип лини, изучаващи теорията и практиката на функ циониране на текста, са се придвижили толкова напред, че изоставането в някоя от тях означава изгубване на комуникативната система с решаваните проблеми. Един от създателите на текстовата лингвистика, цитиран многократно в сборника, Волфганг Дреслер, посочва три основни нейни първоизточници - най-стария - реториката, а освен нея - граматиката и филологията (диалектиката, логиката)*. Десетина години по-късно, в по-новия си труд (със същото заглавие, но на английски език, в съав торство с Р. Богранд) той вече представя кратка история на новата дисциплина. В действителност обособяването на частни лингвистични методи за изследване на текста става върху масива от семиотични и постструктуралистки направления, свър зани с придвижването на интереса на изследователите от думата (като знак) по-късно към изречението и накрая - към текста.
    Ключови думи: Нови, перспективи, пред, Изследванията, текста, Исследования, структуре, текста, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    След като знаменитата „История на славянския език и литература по всички наречия" (1826) от П. Й. Шафарик постави начало на съвместното изучаване на славянската словесност, вече век и половина поредицата историографии предста вя не само литературния процес на славянските народи, но и методологията на неговото отразяване. Романтическата славистика се насочи към феномена славянски литератури посредством етноезиковите методи, позитивистичната - чрез контактологическите, а историографите от 20-те години на нашия век - чрез типологическите. Марксическият сравнително исторически метод пре достави възможности за всестранно осветляване на литературния процес, но на практика в рамките на неговата комплексност почти винаги доминира някой от традиционните подходи. Едновременно със забелязващото се преориентиране от историографски към теоретични и методологически разработки, от описание на явлението към разкриването на неговата същност, в най-новите изследвания се наблюдава и преосмисляне на вече използуваните методи.
    Ключови думи: литературные, связи, литературный, процесс, опыта, славянских, литератур, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Осъществи се най-сетне отдавнашната меч та за подобен сборник. Обединени са в един том очерците за жизнената и творческа съдба на загиналите във войните писатели, заедно с оцелелите техни творби. Скъпите пам „покойници" изживяват бурно както ентусиазма, така и трагизма на съдбоносните години на войните, водени от народа ни. И макар с различен характер, тези войни пробуждат решителни чувства и размисли у творците. С усе та си на обречени те поставят съдбата на на рода над всичко, макар и до мозъка на костите си да съзнават жестокостите, които носи демонът на войната... Действително повечето от тях не са имали време да обработват текстовете си и творбите им са запазили грапавините на неотразимия бит на войната. Но са запазили и неотразимата смелост на творците, както и тяхното чистосърдечие...Те са имали мъжеството пряко да записват бликналите вълнения, без да се съобразяват с литературните канони. Бърза ли са да споделят всичко, което е напирало в душите и в разума или е блеснало в прелестни те им зеници. Така чрез изстраданото над белия лист те ни правят съпричастни на своята драма, с всичките нюанси на родолюбивите им пориви, на горчивите им разочарования и на болката от жестоката им раздяла с човеколюбивите илюзии. Изживяванията им са пределно ясни и искрени. Бих добавил - съгрети с тревожна простота. Те сякаш нашепват своите новоот крити истини и съкровено ги доверяват на близки и любими люде. Когато днес съпрежи вяваме техните изповеди, доразкриваме га мата от казаното и разбираме техните горести и драматични сблъсъци с жестоката военна реалност; доразширяваме предсмъртните им предчувствия и таените им човешки заве щания.. Онова, което органично свързва поместе ните текстове и ги извисява, е мелодията на дълга към родината, на нежната им и сурова обич към народа, на помраченото им човеко любие. Не на последно място - и на крепката им надежда, че народът ни най-сетне ще се обедини, а Родината - ще приюти в едно гнездо прокудените и насила отлъчени скъпи свои синове и дъщери... Жертвеният принос на загиналите писатели запълва така наричаната доскоро „мъртва иви ца в родната ни литература. За тебе те умряха е вече творчески факт, чрез който се реабилитират тези писатели не само като „не знайни воини“, както се изразяват съставите лите, а и като творци...Някои от тях ще заемат и заслуженото си място в литературната ни история.
    Ключови думи: тебе, умряха, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Включените в сборника доклади и съобщения бяха изнесени на IV българо-италианска конфе ренция, състояла се през май 1984 г. в София. В уводните думи към изданието проф. Георги Димов, ръководител на конференцията, изтъкна, че през последното десетилетие сътрудничеството меж ду италианските и българските учени в областта на обществознанието се оказа много ползотворно. Като цяло представените материали поставят редица въпроси от културно-естетически характер, дават широка картина на взаимоотношенията меж ду България и Италия, предимно за периода XVХХ в. Някои от тях се базират на архивни извори от италиански хранилища и се въвеждат за пръв път в научно обръщение. Изследванията могат да бъдат полезни за по-нататъшни проучвания от културно-исторически характер. В заключение проф. Димов изрази надеждата си, че традицията на научно общуване между български и италиански учени ще се задълбочава и разширява с цел подоброто взаимно опознаване на двата народа на фона на общоевропейския духовен процес. Докладите и съобщенията в сборника (41 на брой) разглеждат две основни теми: итало-бъл гарските релации от периода на Ренесанса и италобългарските политически и културни връзки през втората половина на XIX-XX в. В началото на изданието са поместени няколко изследвания, които обхващат античността и сред новековието и са един вид въвеждащи в сферата на българо-италианските взаимоотношения през ве ковете. Ив. Дуйчев прави преглед на римското присъствие в сегашните български земи, наблягайки на градоустройството и пътищата, на търговските връзки през средновековието на италианските градове-републики, както и на мястото на България между Рим и Цариград. Отделено е място и на католицизма в българските земи, а в един покъсен период - и на гарибалдийското движение и участието на българи в него. В доклада на Д. Ангелов на тема „Българското богомилство и ита лианският катаризъм" се набляга на известията за богомилството и катаризма в Италия. Авторът разглежда типологичната връзка между двете уче ния, пътищата на проникване на богомилството в Ломбардия и Сицилия, както и някои специфики на катаризма, които се схващат като продължение на дуализма на италианска почва. Във връзка с богомилството е и темата на Б. Пейчев. Той раз164 глежда творчеството на италианския абат Йоаким от Фиоре и историко-географските му описания, съчетани със съвременното му гледище за богомилството, което по негово време е разпространено на Апенинския полуостров. В плана „традицияноваторство" В. Тъпкова-Заимова и Ан. Милтенова анализират данни от паметници от официалната и главно от низовата литература, в които е отразено културното общуване между България и Рим, както и мястото на българската държава сред световните царства". Потърсена е трайността на българската държавна и книжовна традиция между двата Рима" - Древния Рим и Ца риград.
    Ключови думи: България, Италия, Балканите, Обществено, исторически, културно, естетически, взаимоотношения, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Под това заглавие издателство „Петер Ланг" публикува резултатите от работата на международен научен симпозиум, организиран от проф. Янош Гия със съдействието на Дойче Форшунгстемайншафт през октомври 1983 г. в Райнхаузен край Гьотинген. Автори на статиите са слависти, унгаристи и германисти от различни страни, в това число от България. Техните научни търсения са обединени от несъмнено важна тема - европейското Просвещение и историята на неговото въздействие. Учените се стремяг да обогатят познанието за формите на духовно общуване между народите от Средна и Югоизточна Европа, да обхванат многообразната и универсална рецеп ция на Просвещението и неговото значение за националните култури. Върху обхватен материал от историята на няколко култури са засегнати аспекти на националното езиково и литературно развитие, контакти и въздействия в областта на литературната теория, методологически въпроси на междунационалните културни отношения. Конкретните приноси пред ставляват интерес и за нашата наука, доколкото в сборника са разработени принципни въпроси на духовния обмен в една от значимите епохи на европейското развитие. Голяма част от статиите са посветени на рецепцията на Немското просвещение като специ фичен и същевременно универсален модел на идеи, които съседните славянски и неславянски културни общности усвояват и пречупват по своему. Така например Лайош Черти проследява дейността на едни от първите реформатори на унгарската литература (Бешенеи, Вершеги, Сабо), както и тази на Ференц Казинци като водач на унгарското дви жение за обновяване на езика и стила. В нея ученият открива продуктивните следи на някои немски литературни и езикови образци, възприети и преработени творчески съобразно националната специфика. Принос към проблематиката пред ставлява също опитът на Хорст Турк да открои най-съществените теми в наследството на Йохан Готфрид Хердер, които са позволили то да се превърне в мощен посредник на просветителски идеи. Като източници на въздействие се сочат три тематични комплекса, свързани с Хердеровото виждане за историята, за човека и за литературата и езика. Авторът изяснява по какъв начин Хердеровото мислене става пулсатор на просветителската идеология не само чрез онова, с което се явява нейно продължение, но и чрез онова, което го отличава и отдалечава от нея. Косвено потвърждение на този извод е статията на Иван Цвъркал, който прави интересен съпоставителен анализ на Хердеровото въздействие върху словашката и върху унгарската литература. Той обръща внимание на факта, че рецепцията на немския мислител от славяните е проучена сравнително пълно, докато по-малко се знае за важната роля, която неговите трудове са играли за унгарската нация, и по-специално за разгръщането на нейното самосъзнание, литература и философия. Независимо от противоречивата оценка на Хердер за унгарците те са съумели да извлекат за себе си редица аспекти на неговата теория: еволюционизма и историзма, схващанията му за нацията и дър жавата, разбирането му за фолклора. Проследя вайки обобщено етапите и конкретните форми на рецепцията в двете литератури, авторът открива редица аналогични моменти в характера и насоките на въздействие независимо от различните мотивации на възприятието. Ева Ружицки се спира на разпространението на Хердер и Виланд в Унга рия. Тя разглежда постиженията на изгъкнатия унгарски просвещенец Ференц Казинци, открил в творчеството на двамата опора и източник на импулси в борбата му за обновяване и усъвършенствуване на националния литературно-книжовен език.
    Ключови думи: разпространение, рецепция, Приноси, Духовно, историческите, връзки, епохата, Просвещението, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сборникът „Литература и искусство в сис теме культуры" (Москва, Наука, 1988 г.) съдържа доклади от конференцията, органи зирана под същия наслов от Научния съвет на АН на СССР по история на световната култура и проведена през ноември 1986 г. в Москва. Както и самата конференция, сбор никът е посветен на 80-годишнината на голе мия съветски учен акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов. В него са намерили място работи на учени от различни поколения, представя щи една обща, много силна и изключително плодотворна тенденция в съвременната съ ветска литературна наука - тенденцията в конкретния факт на литературата или изкуст вото да се открие целостта на културната си туация, духът на епохата, а следователно - и глъбинните причини за появата на този факт. Тази тенденция присъства и в най-детайлните, и в общотеоретичните, почти тезисни поня кога изследвания, представени в сборника. В този смисъл заглавието „Литературата и изкуството в системата на културата" найточно изразява общото в изследователските търсения независимо от разнообразието в творческите подходи и методологическите постановки. В седемте дяла на сборника, обединяващи 62 статии на учени от 6 страни, са засегнати проблеми на литературата и изкуството от античността до наши дни. Първият раздел включва две статии, посветени на юбиляря. Статията на Т. Б. Кня зевска „Литературата, изкуството, културата в изследванията на Д. С. Лихачов" очертава основните принципи в научното творчество на Лихачов: „принципът за хуманитарното знание като точно знание и като просветителство" (с. 7) и „човекът като център и смисъл на творческата дейност, човекът като твор ческо начало" (с. 8), който е и герой, и адре сат в трудовете на Д. С. Лихачов. Именно тези принципи определят основните черти на неговите изследвания: морален максимализъм, предявяван не само към него самия, но и към събеседниците му; непримиримост и твърдост по отношение на отстояваните позиции; диалогичност, способност и желание на автора 162 да разбере и оцени мненията и мислите на своя събеседник. Князевска подчертава и не обикновеното стилистично богатство в трудовете на Д. С. Лихачов и най-важното - разбирането на учения за действения патриотизъм, определящо неговите научни позиции и неговото просве тителство, за истинския патриотизъм като процес, в който обогатяваш другите, обогатявайки себе си духовно. Според нея това раз- биране на Лихачов определя патоса на науч ните му дирения: „Културата трябва да бъде открита" (с. 10). Статията на Е. С. Лихтенщайн „Коректорът - академик Дмитрий Лихачов" изразява в три думи предмета на изследванията и лю бовта на Д. С. Лихачов - книгата, културата, човека; отбелязва значението на коректорската практика в развитието на учения и за вършва с цитати от книги на учения, очертаващи неговото творческо верую: „Отнемете от човека всички негови знания, цялата му „ерудиция", но ако у него остане интелекту алната способност за възприемане на найразнообразните култури на нашето земно къл бо - съвременни и минали, то тази способност е качеството, което ние наричаме интелигентност — качество забележително и ис тински „миролюбиво" (с. 16). Този последен цитат ни уверява още веднъж, че каквато и да е темата на научните изследвания на Д. С. Лихачов, в неговите научни трудове ви наги се усеща духът на времето, в което живее и твори ученият, съпричастието към пробле мите на това време - а това безспорно е качество на големия учен.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: литература, искусство, системе, культуры, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    По повод навършването на 80 години от рождението на видния френски българист Роже Бернар на 5 август 1988 г. Институтът за славистика, Институтът за народите от Съ ветския съюз и от Централна и Източна Ев ропа, както и Институтът за източни езици и цивилизации в Париж ознаменували тази годишнина чрез посвещаването на т. LX, ч. 2 на „Revue des études slaves" в негова чест. С тази задача се заел проф. Жак Фьойе, ръко водител на Катедрата по българистика при Инсти тута за източни езици и цивилизации и ученик на юбиляря. В съответствие с преподавателската и научноизследователската дейност на Р. Бернар 165 в сборника са поместени само статии от различ ните области на българистиката, подредени в три раздела: езикознание, литература и история и цивилизация. За участие в сборни ка Ж. Фьойе успял да привлече както мнозина българисти от Франция (между които и българи, живеещи в Париж) и от други страни, така и представители на българистиката от България.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: българистични, изследвания, чест, Проф, Роже, Бернар, сборник, Revue, Etudes, slaves, homage, Roger, Bernard, Etudes, bulgares

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Антропологията, приемана в най-широк съвременен смисъл, има за своя цел чрез интеграцията на различни методи и научни дисциплини да постигне познание за човека. Ако някога културната антропология е била възприемана като синоним на етнологията, то днес не подлежи на съмнение ефективността на нейния анализ, приложен към сложните социални феномени, съпроводен от задълбочаващо се отраслово разслояване (напр. политическа антропология, антропология на семейството, на трудовата дейност и пр.). Антропологическият подход към културата се отстоява от учени като Франц Боас (положил основите на културно-историческия релативизъм), Алфред Крьобер (теория за културните образци), Алфред Радклиф-Браун (социална антропология), Бронислав Малиновски (принципи на функционализма) и др. Но тяхното присъствие на българския научен небосклон е повече от символично. При разглеждане на проблема „Човекът в историята“ особено обещаващи са търсенията на школата на „Аналите“ („Annales“), основана от Люсиен Февр и Марк Блох. Те апелират за една „нова история“, история на менталностите, която да почива на интеграцията между методите на антропологията и на историята. Тези идеи намират благоприятна почва в съветската наука още през 60-те и 70-те години, когато под ръководството на Б. Ф. Поршнев към АН СССР започва да работи семинар по историческа психология, който след известно прекъсване е възобновен през май 1987 г. Ефективността на антропологическия подход при изследване на явленията от човешката история и култура е основната идея, обединила усилията на създателите на сборника „Одисей — 1989“. Замислен като пръв от серията, сборникът носи симптоматично название: в културната история на човечеството Одисей е символ на търсещия дух, на неразривната връзка между духовните светове, на вярата в човечността. Според авторския колектив културата е израз на способността на човека да придава смисъл на своите действия. Тази способност се проявява универсално във всяка човешка постъпка и реконструкцията и идентификацията ѝ във всеки артефакт се издига като важна изследователска задача.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Човекът, историята, Одиссей, человек, истории, Исследования, социальной, истории, истории, культуры, сборник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    мисълта заработва напълно едва когато се опитва да проникне в опакото на онова, което II показват, съобщават или втълпяват. Известна е една максима, идваща от времето на Еразъм Ротердамски, ако не и от по-рано: "Не мисли за неща, които умът ти не може да приеме!" Тя звучи добронамерено, даже човечно. Нима не ни угнетяват най-много вънросите без отговор?! Ала непокорството не е придобито свойство на мисълта. Принадлежи поскоро към същинатг И. Затова тя поражда толкова уважение, колкото и боя· зън. Сякаш всеки момент, оставена без наздор, може да се отприщи и да ни отведе до нещата, които умът ни, претоварен със стереотипни ценностни представи, предразсъдъци и предубеждения, иначе "не може да приеме". Диалогът е възе/IЪТ, в който се сплитат всички противоречия, предизвикващи или озаптяващи човешката мисъл. Той обединява и прагматичния, И духовния i'I начин на съществуване. Още библейското предание за Вавилонското стъплпотворение ни нредупреждава, че се осуетява всяко "чудо" на човешкия труд, щом настъпи безразборно "смешение на езиците", т. е. щом изчезне единната културна парадигма на междуиндивид~алното общуване. От друга страна, един саркастичен фарс, който Йожен Иовеско написа по известния мотив за голия цар на Андерсен, ни показва абсурдността на обществено регламентираните и йерахизирани пенности, когато сковават или затлачват мисловния взаимообмен. Въодушевена тълпа приветствува появилия се крал. А едно дете се провиква: "Я-я, че кралят няма глава!" На което възмутено му отвръщат: "Ами защо му е глава, след като си има не· личие?!" Темата на настоящип сборник е подбудена явно от широкия интерес КЪ!\! гледището на .Михаил Бахтин относно диалогичната природа на художественото (респ. "романното") слово. Тази идея не е нито съвсем нова, нито пък сама по себе си определя незаместимастта на художествения начин за общуване. Ала бихме могли да си обясним особения интерес, който Бахтиновото г,1едище за диалогичноспа предизвиква напоследък във всички клонове на хуманитаристиката, ако вземем предвид едно уточнение. Както е известно, авторът окачествява диалогичността на натовареното с хуманитарен смисъл слово като "събитийност" . .Макар Бахтин да не посочва изрично това, из,'!ожението му ни дава според мен основание логично да предположим, че той е има,ТJ. нау:--1 първично-. то, пред-производното значение на тази дума: съ-битие. Иначе казано, Бахтин набляга' върху способността на натовареното с хуманитарен смисъл слово да се осъществява само чрез съприкосновение с битието и житието 92 на онзи, към когото е отправено -да го предизвиква към ответна реакция, къмзачатъчна действеност.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Коварството, диалога, предговор, един, неиздаден, сборник