Априлската песен на Георги Джагаров от Венко Христов

Като критик Венко Христов е доказал, че умее да пише увлекателно и в същото време задълбочено, че има усет за неочакваните аспекти на творчеството, но предпочита трайното, закономерното както в индивидуалното постижение, така и в цялостния развой на културните процеси. Автор на много статии в литературнокритическите издания и печат. Фак тически той се явява пред нас за пръв път сега със самостоятелна книга - очерк за Георги Джагаров. Документално-фактологическият материал, с който е разполагал Венко Христов, критическият му опит и познания в областта на българската и чуждите литератури са добра предноставка за създа ване на цялостно монографично изслед ване за поета, публициста, драматурга и общественика Георги Джагаров. Венко Христов е предпочел принципа на психологическото портретуване, опитал се с чрез конкретните художествени феномени да изгради цялостния облик на писателя, А това говори, че критикът желае в избора си да се опира на най-трайните „показатели", каквито са художествените творби, тоест живото слово на всеки значим писател. Защото е безспорно, че в развитието на българската литература написаното от Георги Джагаров заема и ще заема особено място по няколко причини. Най-важната от тях според мен с съдбовният интерес, който Джагаров изпитва към българската култура и ис тория, към тяхното единство и дълголетие. Оттук и високата художествена змачимост на неговите поетически открове ния, наситени с важни исторически, обществено-граждански проблеми. Неслу чайно поезията, драматургията и нубли цистиката му съществуват в неделимо единство, Но при такава многопосочност на творческите интереси и постиження всеки изследовател би изпитал трудност и обяснима респектираща самовзискател ност. Струва ми се, че и Венко Христов се е сблъскал с тази трудност и по тази причина някои места от книгата му зву чат доста общо, сякаш за да оправдаят неномерната за критика голяма фигура на поета и общественика Георги Джагаров. От друга страна, в книгата ярко се открояват любовта и преклонението, кон то изследователят носи в себе си към творчеството на този голям български писател, удостоен с международни отли чия и награди, една от които е и наградата на Френската академия. Този пиетет, който всеки литературо вед би изпитал от досег с истинската поезия, издържан с чувство за мярка и такт, прави книгата на Венко Христов привлекателна и професионално ценна, без обаче да се заблуждаваме, че с нея е изчерпано творчеството на Джагаров. Според мен тъкмо след тази първа по рода си самостоятелна книга за видния български поет предстои появата на нови студии и проучвания върху поезията, драматургията и публицистиката на Георги Джагаров.