Максим Горки и съвременните спорове за поетиката на социалистическия реализъм

Художествената литература и литературознанието, по-специално поетиката, се раждат почти в едно и също време, развиват се паралелно, като си оказват определено въздействие една на друга. Дре вногръцката литература ни покорява с величието на споса на Омир, но тази литература знае и „Поетиката" на Аристотел. Литературата на древния Рим ни е оставила „Енеида" на Вергилий, но и наблюде нията над поетиката на Хораций. Литературата на Франция възраж да класицизма, но на нея принадлежат и съчиненията на Боало. Гьоте и Лесинг слагат началото на новата немска литература, но те са създатели и на теорията на тази литература. Пушкин, Лермонтов Гогол откриват страниците на класическата руска литература, но та зи литература е немислима без Белински. Достатъчно е да назовем имената на Веселовски, Потебня, Жирмунски, Томашевски, Тинянов, Биноградов, Бахтин, Храпченко, Лотман, Лихачов, за да разберем как науката за поетиката се е развивала и се развива за последното столетие, ако имаме предвид Русия, Съветския съюз. Разбира се, да разбереш, да обясниш какво е това художествено произведение, как то е написано, съвсем не значи, че можеш да да деш рецепта за създаване на това произведение. Както отбелязва К. Федин, може да се разкаже как е написан „Дон Кихот“ на Сервантес, но не може да се каже как да се напише такова произведение. И все пак науката за литературата, и по-специално поетиката, се е развивала и ще се развива като необходимост за самата лите ратура, за самите творци на словото, и като потребност на самата наука, потребност на читателите.