Характерни черти на драматургията на Валери Петров

Наскоро един наш поет посвети стихотворение на Валери Петров и опитвайки се да подражава на неговия стил, го озаглави „Валерими Петрови". Наистина римите, които пише Валери Петров, могат да бъдат само негови. Още първите стихове на някое стихотворение от този поет издават неговия личен почерк. Съвсем естествено въз никва въпросът - на какво се дължи висотата на цялата литературна продукция на този автор. Дали тя е плод само на литературния талант на Валери Петров?! Самият поет дава отговор на този въпрос: На масата те чака топ хартия, и трябва да го изхабиш - уви! - за да си кажат: - Леко му върви! Тази творческа самовзискателност не се постига лесно. Свързана е с време и нерви, с някои трудности, независещи понякога от волята на твореца. Но цялата борба не е напразна (тя дори трябва да бъде желана!), щом съвестта на писателя е чиста. За читателите е особено важно творческото верую на писателя да е съизмеримо с неговото житейско верую. А нима иначе можем да повярваме на написаното, нима иначе литературата би могла да ни завладе, да ни провокира и в крайна сметка да ни насочи към активна житейска позиция?! За съжаление не са били редки случаите, когато сме се сблъсквали с катастрофалното разминаване между вътрешния мир на твореца и неговото произведение, почув ствували сме изкуствеността. Творчеството на Валери Петров е завладяващо и естествено, далеч от всякаква поза, пропито от любов към човека. Изключителната интелигентност на този автор не му позволява да покаже на бял свят нещо неизпипано, слабо, нещо, което не му е легнало на сърцето. Негово вече прочетено произведение не може да бъде забравено, а новата му творба напомня за своя автор. Но усилията на Валери Петров са скрити някъде дълбоко в творческата история на всяка негова творба. Читателят получава вече завършения вариант и за него този мо мент е най-важният. Той поглъща на един дъх всичко, което авторът разказва с лекота (видима, но невинаги реална), и много рядко се замисля какво струва това на писателя. Самовзискателността на Валери Петров и като творец, и като човек е пословична. Критичният му поглед уголемява собствените му дребни недостатъци, държи го винаги в напрежение. Това зорко самовглеждане е може би първопричината за непрекъ снатото самоусъвършенствуване на този творец. Негов пръв помощник се явява самоиронията. И странно откъде идва това негово вечно недоволство, когато Валери Петров може да бъде пример за съвестност, великодушие и деликатност? (А може би тъкмо тук е причината.)