Относно проблематичността на естетическото съзнание. Неспособността за разговор


  • Page range:
    80
    -
    90
    Pages: 11
    Language
    Български
    COUNT:
    1
    ACCESS: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Естетическата преценка е функция на естетическото съзнание. Ето защо въпросът за нейните изме рения и нейната валидност е основен проблем на естетиката. Очевидно е, че емпиричните различия в човешкия вкус, които обуславят нашата естетическа оценка, не могат да бъдат приети безрезервно, но и не допускат да бъдат - по силата на някакъв несъмнено валиден идеал на вкуса - сведени до разликата Между лошия, варварски, и добрия, изтънчен вкус. Философската естетика като самостоятелна философска дисциплина е произлязла по-скоро от въ проса, дали естетическата преценка е способна на априорна достоверност, издигаща я над емпиричната произволност на вкусовите различия. Така в третата от своите критики Кант предприел критика на кри тиката, която обещавала да определи валидното за всяка естетическа критика. Противно на всички опити да се признае на cognitio sensitiva като предшественик на cognitio rationale известна познавателна стойност Кантовата постановка за априорната преценка на вкуса, както е известно, напълно изоставя постановката, според която изказът, че нещо е красиво, вниква донякъде в същността на обекта. Този изказ засягал според Кант всъщност единствено отношението на обекта към нашата познавателна способност изобщо и доказвал, че обектът правел възможна по един произволен начин играта между способността за въображение и разсъдъка, Тази трансцендентална легитимация на вкусовата оценка е по еднакъв начин валидна за природнокрасивото и за художествено-красивото, а същинската и метафизична поанта проличава спрямо природно-красивото, доколкото то само по себе си тъй се нагажда към свободната естетическа наслада, т.е. към играта на нашите познавателни способности, щото тук се съдържа указание за свръхсетивното предназначение на човека в целостта на природата. Също и учението за гения, чрез което Кант дефинира художествено-красивото, остава в метафизичния хоризонт на разбирането за природата, дарила своя избраник с природната способност да изобразява красивото.