Изследване на съвременната поезия (Съвременната поезия. Естетически насоки от Иван Попиванов)

Иван Попиванов е автор, който не се нуждае от специално предисловие. Авторитетът му на ли тературовед е завоюван твърде отдавна, а обемното му творчество е красноречиво доказателство за това. Новата му книга представя мащабно изследване на съвременната българска поезия. В нея е очевидна една сполучлива симбиоза от лите ратурна теория и оперативна критика. Почти навсякъде той говори за формата паралелно със съдържанието. Познавателният характер на творбата е предназначен не само за специалисти, но и за по-широка читателска аудитория. Това е постигнато посредством аналитичните акценти и личното откровение на критика. Често използуван похват е „вмъкването" на епизоди от живота на анализираните творци, породени от личните му наблюдения за развитието им, като същевременно изследователят вплита биографични моменти, адресирани към някои от тях. Това придава усещане за автентичност, а, от друга страна, подчер тава неговите пристрастия. Въпреки личния си афинитет към един или друг поет авторът се придържа към обективна оценъчност и не пре мълчава негативното в творчеството му. Увле кателното повествование, съпроводено с лирични" отклонения, е показателно и за умелото боравене със словото, за артистизма на твореца, за многопластовата му обозримост. На места той излиза съзнателно от литературната орбита и излага на белия лист свои размисли по социално значими, общочовешки проблеми. Най-специфич ното за методологията му еустойчивата и неизменна партийна и гражданска позиция при тълку ването и представянето на явленията в лириката ни. Книгата дава една многообхватна панорама на съвременната българска поезия. Структурата и е свидетелство за отговорността на критика при прецизирането на литературните факти. В пър вата част той предоставя на вниманието ни разви тието на творци като Веселин Андреев, Младен Исаев, Веселин Ханчев, Никола Фурнаджиев и др., които издигнаха въодушевеното си и мощно слово в защита на народа и свързаха името си с великия му подвиг. Авторът се спира и на тези лирици, чиято поезия през разглеждания период (от идването на народната власт до историческия Априлски пленум на Българската комунистическа партия през 1956 г.) отразява борчески, твор110 чески и трудови пориви". Изтъква висотата на поети с дълбок и траен принос в родната ни лите ратура: Христо Радевски, Людмил Стоянов, Димитър Методиев, Георги Джагаров и др.; вдъхновено говори за патриотичния патос, за , трудовия възход на родината ни", за така наре чената бригадирска поезия. Във втората част Иван Попиванов разглежда качествено новия етап от развитието на съвременната литература - „светлия априлски полъх", оказал възродително влияние върху лириката на Дора Габе, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Ламар, Димитър Пантелеев, Крум Пенев, Александър Муратов. „Изчерпателност е невъзможна, пропуските са неизбежни" - сякаш иска да се застрахова" критикът. Но това не му е необходимо: огромен е поетическият ландшафт на българската поезия. Тук авторът прави задълбочена характеристика на връзката между поезията и социалистическия ху манизъм. Теоретичните изводи са съпроводени с аргументираност при интерпретирането на поставените проблеми в творчеството на Блага Димитрова, Веселин Ханчев, Валери Петров, Божидар Божилов. Изводите на Иван Попиванов: „Няма трайна художествена изява без народност но и патриотично отношение и оценяване, без близка връзка с народа“ и „Родолюбието на най- добрите наши поети е насочено преди всичко към живота на народа в днешния ден", са илюстри рани убедително при разглеждането на патрио тичния мотив в стиховете на Петър Караангов, Първан Стефанов, Иван Динков, Анастас Стоя нов, Радой Ралин, Владимир Голев, Иван Да видков, Георги Джагаров, Павел Матев, Димитър Методиев и др. Критикът е отделил специално място и на българските поетеси, като напълно основателно счита за неуместно деленето на пое зията на мъжка" и женска". Осезателно се усеща личното му вълнение от допира до съкровената женска чувствителност. Справедливи са оценките му за Елисавета Багряна, за която той изказва Мнението, че тя отдавна вече не принадлежи само на нашия народ: за откривателското на чало" у Дора Габе. С необходимото внимание и уважение се отнася към лириката на Лиляна Стефанова, Станка Пенчева, Невена Стефанова, Лиана Даскалова, Людмила Исаева.