Проблемът за сказа в съветското литературознание от 20-те години
-
Page range:35-44Pages: 10LanguageБългарскиCOUNT:2ACCESS: Free access
-
- Name: Zapryan Kozludzhov
- Inversion: Kozludzhov, Zapryan
-
KeywordsSummaryПроблемът за различните повествователни форми и техните структурни особености в пряка връзка с въпроса за авторовото присъствие, за ролята и функциите разказвача в художествената проза се поставя за пръв път в немското литературознание от началото на нашия век. На тази тема са посветени няколко изслед вания на немски учени, които разглеждат различните форми на водене на разказа тяхната роля в художествената организация на белетристичните творби. Тези трудове са добре познати на повечето от водещите по това време (1918-1923) руски литературоведи, за което свидетелствува както цитирането им, така и използува нето на отделни техни наблюдения и постановки (например в работи на Шкловски, Тинянов, Айхенбаум, Виноградов). И От друга страна, пак по същото време руските литературоведи посрещат с осо бен интерес и постановките на т. нар. „слухова филология" (die Ohrenphilologie), развити предимно в трудовете на Е. Сиверс и Ф. Саран. Идеите за изучаването на произносимото, звучащо поетическо слово активно и същевременно критико-поле мически се усвояват от руското литературознание главно чрез работите на Б. М. Ай- хенбаум, С. И. Бернщайн и Ю. Н. Тинянов. „Слуховата филология" обаче оказва силно влияние не само върху развитието на стихознанието. „У историците на ли тературата се породи потребност - пише В. Виноградов - да приложат слуховия анализ не само към стиха, в който моментът на „звученето" е ярък до очевидност..... но и в областта на 요 художествената проза. Проблематиката на споменатите по-горе работи, както и постановките на „слу ховата филология" играят ролята на първоначален импулс, който насочва изсле дователските интереси на част от руските литературоведи към един особен и дъл боко самобитен начин на повествуване - останал изцяло извън вниманието на за падноевропейската литературна наука - сказовия тип повествование. В неговата специфичност проблемът за сказа се поставя за първи път в съветското литературо знание от края на 10-те и началото на 20-те години на нашия век. Тогава започва да се изгражда и неговата теория.