Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ

На уводно място в броя е поместена под робна информация за организираната от спи санието международна кръгла маса" - сре ща-разговор на тема „Човекът, обществото, литературата в условията на научно-техническия прогрес". В срещата са участвували представители от Съветския съюз - М. Козмин, В. Оскоцки, Е. Сергеев, Л. Лазарев и Н. Анастасиев: България - 3. Чолаков; ГДР - 3. Рьониш, В. Новойски; Полша - М. Хшвановски; Чехословакия - О. Марушяк, Й. Петерка; Унгария - П. Фехер, и Куба - Соня Браво. Срещата е открита с встъпително слово от главния редактор М. Козмин, който изтъква, че темата е широко формулирана и по нея участниците могат да споделят опит, да разменят мисли, да изкажат свои мнения за състоянието и перспективите на развитие на социалистическите литератури днес. А щом се заговори за литературата и днешното време, не можем да си затваряме очите за найважното - за пръв път в историята на чове чеството, в историята на нашата планета се стига до такава ситуация, когато времето може да бъде спряно, и то не като онзи пре красен миг, за който мечтае Фауст, а като кошмар на всеобща гибел и прекратяване живота на земята. След Априлския пленум на ЦК на КПСС (състоял се през април 1985), който провъз гласи курс към ускорение и преустройство и посочи много наши беди и нетърпими в со циалистическо отношение явления в литературата, едно след друго започнаха да се поя вяват произведения, рисуващи тези страни от живота, които преди често се подминаваха. Такива са острите публицистични очерци на И. Василиев, Ю. Черниченко, А. Стреляний, поемите на Е. Евтушенко и А. Вознесенски, пнесите на А. Мишарин и М. Шатров, пове стите на В. Распутин „Пожарът" и на В. Биков «Кариерата", романите на В. Астафиев „Пе чалният детектив" и на Ч. Айтматов „Ешафод". Те са ново направление в нашата днешна ли тература, направление на трезвата и сурова правда, на реализма и болката. Пръв на кръглата маса" се изказва В. Ос коцки, който споделя свои мисли и тревожни вълнения във връзка с нарушеното равнове сне между човека и природата и се спира на три произведения от три различни литератури, посветени на тази тема: „Прощаване с Матьора на В. Распутин, един разказ от немския пи сател Йоаким Новотни за лужишко село, чиито обитатели трябва да го напуснат заради проектиран на мястото му строеж, и романа Удавници" на сирийския писател Абдесалям ал-Уджейли. В случая - изтъква В. Оскоц ки - еднаквата тематика не може да бъде тълкувана като странствуващ сюжет", тъй като не са налице нито сюжетни, нито други литературни заимствувания. За съзвучията и сходствата на тематичните мотиви, за при ликите и съвпаденията на сюжетните колизин и ситуации, за драматическия накал „се е погрижило самото време, самата епоха, изди. нала като един от глобалните свои проблеми агресията на човека срещу природата, а посредством природата - драматичното нахлуване във вековното устройство на селския, пък и не само на селския живот.