Силистренската Мисъл преди сто години

В първото десетилетие след Освобождението у нас излизат в различни градове редица литературни списания, сред които свое, макар и скромно място, заема силистренската „Мисъл". Тя няма авторитетни сътрудници, в нея не срещаме големи имена на известни автори. Но с литературнокритическите студии за Вазов или с преводите на руски и европейски писатели списанието запълва една чувствителна празнина в литературния живот. Когато през 1884-1885 г. Вазовите „Наука“ и „Зора" спират своя живот, а Перио дичното списание на Българското книжовно дружество излиза твърде нередовно, преследвайки академич ни цели като трибуна на научното филологическо познание, от 12 август 1886 г. силистренският пощенски чиновник Иван Добрев започва да издава списание, което има амбицията да осъществява „целите и зада чите в полето на българската литература, съобразно с новите стремления на обществото..., като стои далече от партизанските страсти". Разбира се, дванадесетте книжки на списанието, подготвяни предимно от редактора Добрев, не са в състояние докрай да осъществят такава огромна задача: в епохата непосред ствено след Съединението да разпространяват добър естетически вкус“. Във времето, когато се градят основите на новата ни национална култура, то може да даде само подтици за нашето естетическо съзряване, утвърждавайки реалистичната, демократичната и хуманистичната линия на бъдещето ни литературно развитие - главно чрез образци от руската и европейските литератури. Такава огромна задача сигурно не би се оказала толкова тежка, ако в него биха били привлечени известни писатели. Програм ната цел едно периодично издание да съдействува чрез родените от него страници с мисли и иде и за европеизиране, за изравняване с ръста на европейските литератури, не е била осъществена докрай дори от авторитетната „Мисъл" на д-р Кръстев, започнала да излиза пет години след силистренската. Списа ние със 17 години живот! Затова достойнствата на Добревата „Мисъл" могат да се видят преди всичко, ако се оценят пионерските му усилия да предложи някакъв нов път за развитието на българската литература като отражение на социалния и духовния живот на народна ни непосредствено след Освобождението. Ентусиазираният да издава литературно списание силистренец Иван Добрев (починал, преди да на върши 28 години) едва ли е очаквал да получи художествено произведение от някой популярен български писател. Той знае, че златният век" за неговото издание едва ли някога ще дойде, та да изплаща хоно рари на своиои сътрудници. Съзнавайки, че списанието му няма право да претендира за значими оригинални произведения, Добрев преценява, че със своята „Мисъл" пак ще може да изгражда естетически вкус - главно като дава превес на думите и мислите" на руски и западни автори, които покриват представите му за художествено изящество. Именно тия автори - сред тях Шекспир, Байрон, Гьоте, Шилер, от руските Пушкин или Лермонтов - ще предложат на българския читател и писател „поне две прави мисли". Ста ва ясно, че Ив. Добрев ратува за раздвижване на духовния живот след Освобождението, за обновление което да ни помогне да превъзмогваме закъснението, да догонваме руските и европейските култури - и с литература, и с театър. За осъществяването на такава задача е нужен стрес, трябват идеи и нови ми с ли. И редакторът - ентусиаст находчиво, интригуващо, целенасочено формулира заглавието на спи санието си - Мисъл“. Известно е, че с или без промени във формулировката след д-р Кръстевата „Мисъл излизат много литературни издания като „Родна мисъла (1921-1924), „Мисъл" (1929-1933), „Мисъл" (1936), „Мисъл и воля" (1930-1935), „Литературна мисъл. Добрев и издателят П. Л. Арнаудов правят всичко възможно списанието да се разпространява в цяла България.