Литературни списания от СССР, ГДР и ФРГ

Статията на съветския литературовед и кри тик В. Литвинов „В името на изкуството" запоз нава читателите с един необикновен взрив" в съветската литература днес - появата на голям брой романи и повести с главни герои хора на творческия труд. Никога досега не са издавани толкова много романи за писатели, артисти, кинодейци... Защо се случи това именно с темата за твореца, не можем лесно да си обясним. Да твърдим, че много писатели са се поддали на модата, означава нищо да не обясним. В. Литвинов връща читателя назад в отечествената класика, за да напомни за образа на худож ника Михайлов от „Ана Каренина", за персонажите на А. Чехов, сред които се срещат почти всички представители на творческия свят - ху дожници, хористки, белетристи, артисти. От тази тема са пронизани и всички пластове на съветска та литература - Булгаков, Олеша, Платонов, Леонов... И ако К. Паустовски поставя начало то й с „Романтици", то Ю. Тинянов стига до нея в зрелите си години, когато написва книгите си за Пушкин, Кюхелбекер и Грибоедов, които ряз ко променят отношението към жанра творчески портрет" и го издигат до равнището на голямата проза. Но въпреки примерите днешната ситуация е по-особена. Нито през 20-те, нито през 40-те години не е имало толкова голямо раздвижване около тази тема. Напротив, върху нея по-скоро е паднала сянката на известно неудобство, дори на недостатъчна престижност. В. Литвинов споменава и за някои замислени, но недовършени романи на тази тема - на А. Серафимович за М. Шолохов, на Д. Фурманов, А. Фадеев, Ю. Олеша, въпреки че авторите са се залавяли с пълни сили за тези романи, както това личи днес от архивите им, в които са открити богати материали. Публикувани като откъси в по-къс ни години, те ни карат да съжаляваме искрено за това, че не са завършени. Те биха били несъмнено забележителни произведения, убедителни худо жествени свидетелства за създаването на съвет ската литература. В сравнение с изминалите десетилетия сегашният взрив изглежда толкова по-забележите лен. Четейки една след друга историите за киноартисти, архитекти, циркови артисти, пости, певи ци, понякога неволно си задаваш въпроса: няма ли съвременната проза по-належаща, по-същест вена тема от тази, 118 Но колкото и иронично да се отнасяме към тази тема, известно е какви вълнения предизвика об разът на филмовия режисьор Кримов от романа на Ю. Бондарев „Игра". Тези „изкуствоведчески истории" развълнуваха много широка публика, и то хора, стоящи далече от професионалните музи На въпроса за причините, довелидо този взрив", не може да се даде еднозначен отговор. Обясне ние на явлението би могло да се търси в стремежа на писателите, лириците" (кавичките на авт.) да се защитят от лидерството и хегемонията на фи зиците“. Друг отговор може да ни насочи към нео бикновено нарасналия интерес на хората, на цели народи към своята културно-историческа традиция. Във всички национални литератури в съвет ската страна са създадени цели библиотеки на тази тема.