С таланта на писател и гражданин (Орлин Василев)

Орлин Василев е един от ярките и самобитни български писатели, творец със свое излъчване. Белетрист, драматург, публицист, сказчик - с едно обаяние, което не можеш да сбъркаш с никое друго. При него творбите са така цялостно свързани с личността на автора, че като назовем, Тревога", разбираме Орлин Василев, а като на зовем Орлин Василев, разбираме съвсем естествено, че ще става дума за неговите драми „Тревога" или „Любов", с които той прокара първите бразди в нашата социалисти ческа драматургия и се явява неин първосъздател. А ако се върнем малко по-назад, непременно ще свържем с неговото име романа „Хайдутин майка не храни" - едно произведение, влязло толкова дълбоко в съзнанието на народа, че имаше време, когато някои го възприемаха като народен епос - Зъб за зъб“, „Дивата гора" и др. Кои от тези произведения са за деца и юноши и кои за възрастни? Трудно може да се прокара някаква рязка, а още повече учебникарска граница - такава не е нужна и ще става все по-ненужна, когато отваряме дума за съотношението възраст -литература- възраст. Хубавата книга няма възраст, както знаем, тя има постоянен адрес към чита теля и постоянно местонахождение в съкровищницата на трайните стойности. За трайните стойности в творчеството на Орлин Василев става дума, защото те са свързани и с книгите за деца и юноши. Не е възможно да се разглежда творческият път на писателя Орлин Василев, като само между другото се отбелязват произведе нията му за деца и юноши. Би бил доста едностранен и неверен подобен портрет, защото колкото повече времето ни отдалечава от физическия живот и физическата лич ност на писателя, толкова повече тези негови произведения придобиват по-голяма стойност. Юношеските романи на Орлин Василев се преиздават през година, през две имат несъмнен успех сред младото поколение. А и пътят на развитие на самия Орлин Василев подсказва това - през 30-те и 40-те години, когато той налага името си в литературата, излизат и трите най-популярни негови книги за деца и юноши „Дивата гора" (1935), „Хайдутин И майка не храни" (1937) и „Зъб за зъб" (1944). Всестранните интереси на Орлин Василев в писателското поприще не са просто каприз или амбиция да се опита в една или друга област, в един или друг жанр, те са вътрешна реакция на богатия му жизнен опит, на многобройните превъплъщения на житейската му съдба, на разнородната му - по желание или по принуда - трудова дейност. Или, казано с две думи- те са реакция на желанието да се осмисли видяното И преживяното.