Наблюдения върху българските възрожденски преводи на произведения от Кристоф Шмид

В средата на 40-те години във възрожденската преводна книжнина настъпват значителни промени. В областта на повествователната литература се появяват ня колко значителни произведения, които вече без уговорки могат да бъдат определени като белетристика: „Младаго Робенсина случай" - ръкописен превод на Р. Попович от 1841 г., а след това и „Чудесиите на Робенсина Крусо" (1848-1849) на Ив. Богоров; „Изгубеное дете" (1844) на Кр. Шмид, превод на Хр. Павлович; „Покрестението на един свещеник Исидин" (1845), превод на В. Станкович; „Приклю чения Телемаха" от Фр. Фенелон, превод на П. Пиперов. В различна степен инте ресът към тях продължава през следващите десетилетия. Но може би най-четеният и най-превежданият чужд белетрист от времето на Българското възраждане е Кри стоф Шмид (1763-1854). Неговото творчество оказва видимо въздействие върху произведенията на много наши книжовници, многократно те стават обект за побългаряване. Отделни проблеми, свързани с него, са разглеждани от Ст. Минчев, Б. Пе нев, Д. Леков, Афр. Алексиева и др.; фундаментално значение не само по отношение на Шмид и немската литература, но и въобще по отношение на взаимоотношенията на Възраждането ни с чуждите литератури има изследването на Н. Андреева. Ней ният труд дава отговор на редица въпроси, свързани с рецепцията на немския автор и, струва ми се, освобождава настоящото изследване от необходимостта да бъде изчерпателно; ще бъдат разгледани предимно по-ранните преводи, от времето докъм 1860 г., когато се появяват първите оригинални повести, както и част от по-късните преводи, които имат някаква връзка с поставените проблеми, като акцентът на анализа пада предимно върху въпроса за развитието на преводната белетристика и връзката и с оригиналната.