Равновесие между „чуждо” и „свое”

Съвременното състояние на рецепцията на славянските литератури у нас се определя от общите промени в динамиката на българската култура, но то има и своя - славянска" - предистория. С изключение на руската, възприемането на останалите славянски литератури почти винаги ебило продължава да бъде опосредено от превода. Като материализирано взаимодействие между две лингвистични, литературни и в крайна сметка - културни реалности, преводът е, от една страна, тяхно специфично отражение, а, от друга - явление със собствена, вътрешно обусловена биогра фия. Но за изграждането на един относително по-пълен образ на преводната литература от славянски езици е необходимо да се вземе предвид - като трето измерение - и читателското възприемане на превода, което се явява косвено възприемане на оригинала. Та нали тъкмо това „трето измерение" осмисля дейността на преводача! За съжаление поради липса на сериозни социологически и статистически изследвания пред ставата ни за него е откъслечна, което неминуемо води до стилизация на търсения образ. И все пак, макар и стилизирана, триизмерността е пожива и по-благодарна за моделиране на един кра тък отрязък от времето,