Теоретични проблеми на социалистически реализъм в българската литература през втората половина на 30-те години

Главното събитие за българските комунисти, а до голяма степен и за цялостния обществено-политически и духовен живот в България през втората половина на 30-те години е утвърждаването на димитровския курс в БКП. Това събитие дава своето благоприятно отражение и върху литературния процес. Един поглед върху проле тарските литературни издания от началото на 30-те години, когато в тях се издига лозунгът „Който не е с нас - той е против нас", и писатели антифашисти и демократи се препращат в „отвъдния лагер", в лагера на фашизма, от една страна, и върху анти- фашистките издания от втората половина на 30-те години, когато пролетарски, антифашистки и прогресивни писатели работят редом, в единен фронт срещу фашизма, ще ни покаже същността на тая промяна. ce Ето как е отразил във фейлетона си „Лятото, литературният фейлетон и Йордан Бадев" А. Тодоров тази особеност на времето: „Едно време беше лесно. Залостиш в редакцията на прогресивния вестник - и всички, които не са сътрудници, обви няваш за врагове: „Който не е с нас, е против нас!" Удряш на общо основание наляво и надясно. Сега обаче не е така. Трябва да се работи с широки кръгове - трябва, така да се каже, литературата ни да не бъде сектантска, а да обхваща всичко честно, всичко, което обича светлината, независимо от това в коя редакция работи." Въз основа на своя собствен опит и на постигнатото в СССР и в другите страни българските пролетарски и антифашистки писатели се заемат с решаването пробле мите на новия художествен метод конкретно за нашата страна, за нашата литерату ра. В прегледа за литературната 1935 г. Л. Стоянов пише: „Пред нас стон животът, който ние трябва да възсъздадем в образи... Те трябва да разкриват картината настоящето и едновременно да организират общественното съзнание. Този орга низиращ принцип на литературата, ето новото, което нашето време иска от писате ля, 42