Проблеми на жанра през Българското възраждане

Азбучни истини са двата взаимообусловени лоста на социалния развой през Възраждането: изискванията на времето и хората титани, които то „ражда". Нови икономически условия от края на XVIII и началото на ХІХ в. в Отоманската империя за пръв път поставят пред българската народност задачи, чието решаване толкова жизнено важно. Утвърждава се утилитаризмът като подход към въпро сите на живота. Известни са резултатите му в областта на образованието, културата, политиката. Що се отнася до литературните историци, те се съгласиха с кате горичната насоченост на българската възрожденска книжнина към практиката - непосредственото и участие в разрешаването на назрелите въпроси. Тази особеност доведе до формулирането чрез Г. Гачев на следните изводи с всички произтичащи от тях следствия за осмислянето на литературния развой. Първо - публицистиката моноформа на словесното творчество. Второ - дидактичната роля на тексто вете взима връх над всички останали. Последното даде повод за търсене и откриване на дохудожествени форми, прояви се възгледът за жанров синкретизъм, както и обвързването на категорията жанр с художествени норми в духа на класицистичната e Литературоведска традиция.