Българският детски разказ от 20-те години

Двадесетте години са период, в който разказът се утвърждава като жанр в нашата детска литература и само за пет-шест години претърпява изключително интензивно развитие. Този процес е израз на една от най-съществените характе ристики на българската литература като цяло и на детската ни литература в част ност - неравномерността на нейното развитие: нашата детска литература значително изостава в развитието си от литературата за възрастни, а и собствените и родове и жанрове се развиват неравномерно. Макар в периода след Освобождението разказът в литературата за възрастни да извоюва само за две-три десетилетия много високи достижения, макар да се явя ва цяла плеяда от добри разказвачи, в детската литература прозата остава на за ден план. В нея преобладава дидактично-поучителният разказ, представен в творчеството на Цоньо Калчев. Единствените опити за по-непосредствено изобразяване на детето са разказът на Ц. Церковски „Воловарчета“, издаден в отделна книжка през 1896 г., и малкото на брой разказчета от Елин Пелин, писани до войните. В този период продължава да се създава предимно поезия за деца, която има свои корени и традиции още от възрожденската епоха. И макар като цяло да е за сегната все още от дидактизма, тя вече прави първите стъпки към художествено пълноценно творчество за деца. След Първата световна война и особено след Септемврийското въстание под влиянието на всеобщия подем в българското изкуство нашата детска литература започва постепенно да преодолява както своята изостаналост, така и едностранчивостта в своето развитие. Детската поезия се издига на качествено ново художествено равнище в творчеството на Е. Пелин, Ран Босилек и младата вълна - Дора Габе, А. Разцвет ников, Калина Малина, В. Паспалеева и мн. др. Едва тогава за съвсем кратък срок се създават и първите оригинални творби на нашата детска проза, което още веднъж потвърждава тезата за неравномерното литературно развитие. Най-напред се открояват приказниците. Приказната вълна залива периодич ните детски издания, излизат и много отделни книги. През 20-те години се открояват трима от най-добрите и до днес наши приказници - Ран Босилек, Николай Райнов и А. Каралийчев. Авторите от този период не само преразказват, но и създават приказки. Те всъщност първи усещат острата потребност на нашата детска литература от ориги нална проза и първи се отзовават на нея. Към средата на десетилетието бурно развитие претърпява и късият прозаичен жанр. Сред авторите на най-хубавите разкази за деца от това време срещаме име ната както на известни приказници (А. Каралийчев) и на любими детски поети (Е. Пелин, Д. Габе, Ст. Чилингиров), така и на автори, утвърдили се и в поезията, и в приказката (Ран Босилек, Симеон Андреев).