Българските културни „пътешествия” от модернизма към автентизма

Със своя широк пространствен и темпорален обхват e глобалната перспектива най-обещаваща при изследването на културната проблематика, свързана с центъра и периферията. В конкретния случай това е пространството на движенията в най-важ- ните и доминиращи области на българската култура от периода на четирите десетиле тия, чиито условни граници съвпадат с две литературноисторически явления - модернизма и автентизма. Следователно разглежданата тук проблематика ще бъде илюстрирана с литературноисторически материал от края на XIX в. до 1944 г., отразяващ обстоя телствата и промените в съзнанието, свързани с категориите „център“ и „периферия" на културата. Освен това би трябвало да приемем, че пространството и времето, определящи рамките на приетата перспектива, не могат да бъдат изследвани единствено на равнище описание, тъй като в този случай двете категории - център и периферия - трудно ще ни разкрият съществуващите между тях зависимости. А връзката между тях, изразява ща се най-често в противопоставяне и по-рядко във взаимно допълване, предполага необходимостта от функционален подход, съобразен с отношенията на господство зависимост, както и с всички конфликти, напрежения и културни асимилации, които намират или могат да намерят място в комуникационния процес между центъра периферията. И И B Ex definitione понятията „център“ и „периферия" са геометрични понятия и означават център на кръга“ и „обиколка на кръга". Тези значения имат преносна употреба различни области - изразяват отношения на господство и подчинение, на господство и зависимост. В изследванията на литературата и културата с тях си служи литературната и културната география. Без да отричаме нейната приложимост, трябва да обележим, че тези две понятия носят и други значения, които позволяват структурнофункционална интерпретация. Така интерпретиран, центърът се свързва с концентрация, с унификация, също с определени универсалии, които самият той създава и представлява.