Неизвестни писма на Теодор Траянов

Теодор Траянов (1882-1945) е известен поет и преводач. Дори да бе написал само стихотво ренията „Тайната на Струма“, „Смърт в равнините“, „Гибел“, „Заклинание на словото", и мето му пак щеше остане като автор на едни от най-хубавите творби в българската поезия. В живота на Т. Траянов има редица неизвестни и неизяснени моменти. Такъв момент пред ставляват т. нар. „виенски период". През есента на 1900 г. Теодор Траянов пристига във Виена, където се записва да следва архитектура в известното „Технише хохшуле". 18-годишен, тук той създава и първите си стихотворе ния, които излизат в „Летописи" на Константин Величков и „Художник" на Павел Генадиев, Симеон Радев и Александър Балабанов. Виенският период на Т. Траянов (имам предвид първите петнадесет години от пребиваването му във Виена) крие много неизвестни. Има много тъмни места, които трудно могат да се осветлят. С две думи, Траянов твори и гладува, измъчван от отричане и непризнаване като поет, боледува, моли се за приятелска подкрепа, търси изход да се изяви и наложи сред колеги и читатели. Богат изворов материал за проучване на този период представлява кореспонденцията на Траянов, значителна част от която е неизползувана дори и в последните изследвания на неговия жизнен и творчески път. В богатия архивен фонд на Кирил Христов, грижливо съхраняван в Централния държавен исторически архив (ЦДИА), ф. 131, оп. 1, а. е. 633-640, има запазени няколко десетки писма на Теодор Траянов до Кирил Христов. Те до голяма степен дават възможност да се види истинската картина на „виенския" период от живота на Траянов. Писани са до Кирил Христов по времето, когато той е в София и работи като библиотекар в Министерството на народното просвещение, Творчески командирован" в Берлин (1906-1907). Все към „виенския период" от живота на Траянов се отнася и едно писмо от 17 май 1922 г., в което поетът трогателно разкрива положението, в което изпада като служител в нашата легация във Виена по време на самостоятелното управление на Ал. Стамболийски. Обръщайки се към ге нерал М. Савов, пълномощен министър в Париж, Траянов моли за парична помощ, тъй като съпру гата му Елена етежко болна и се нуждае от бърза лекарска намеса (вж. НБКМ, БИА, Ф. 20, а. е. 3, л. 1286-1287). Писмата, които представям подборно в настоящата публикация, до голяма степен помагат на изследователите за вярно проучване на жизнения път на Теодор Траянов; още по-пълно и всеоб хватно да се изследва и разкрие началният му творчески път. Неизвестни и неизползувани досега, тези писма са богат изворов материал за нови научни изследвания.